Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разузнавачите - нова категория държавни служители

Законопроектът за разузнаването мина на първо четене Снимка: dbpedia.org
Законопроектът за разузнаването мина на първо четене

Разузнаването се структурира в Държавна агенция и вече ще е на непосредствено подчинение на Министерския съвет. Досега разузнаването беше под опеката на президента.

Това решиха депутатите, като приеха на първо четене първия Закон за разузнаването, съобщи БГНЕС.

Управляващите обещаха тази пролет да бъдат готови първите в най-новата ни история закони, регламентиращи дейността на Националната служба за охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба, работили до момента без такива.

Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) ще събира, обработва и анализира разузнавателна информация. Според закона това е всяка информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за суверенитета и териториалната цялост на държавата. ДАР ще разкрива, предотвратява и противодейства на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната.

Законът въвежда нова фигура в българското разузнаване - инспекторът. Той ще е на пряко подчинение на председателя на ДАР, но ще се назначава по предложение на премиера и ще има възможност да докладва на него в случай на нужда.

Председателят на агенцията ще се избира по предложение на Министерския съвет за срок 5 години.

С новия закон се осъществява и девоенизацията на разузнавачите. Те вече ще имат статут на особена категория държавни служители. Ще се ползват и със специална закрила на държавата заради специфичните задачи зад граница.

Текстовете препотвърждават досегашната практика разузнавателна информация да се дава в еднакъв обем и съдържание на председателя на Народното събрание, на президента и на премиера.

Но държавните гардове остават военизирани

Парламентът прие на първо четене и законопроекта за Националната служба за охрана (НСО), след като досега службата функционираше въз основа на постановление на Министерски съвет от 1992 г.

НСО остава на подчинение на президента, който ще назначава и освобождава началника й съгласувано с Министерския съвет и ще утвърждава структурата и числения състав. 

Предвижда се да се запази военният статут на служителите. Изрично е посочено, че офицерите и сержантите от НСО нямат полицейски правомощия. Регламентирана е и възможността за осъществяване на охрана на задгранични представителства на България. 

Предлага се законът да влезе в сила от 1 април 2013 г. с оглед осигуряване на достатъчно продължителен "период на узнаване" за гражданите, държавните институции и служителите в специалните служби. 

Зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков заяви, че най-важното в законопроекта са разписаните правомощия на служителите и коментира, че е абсолютно ненормално от юридическа гледна точка досега НСО да функционира без закон, а с правителствено постановление. 

"От това, което се случи през последните дни, трябва да направим извода, че някои правомощия може и трябва да се повишат, коментира той и добави, че служителите на НСО ще могат да използват и белезници, както поискаха вчера от ръководството на службата след нападението на Ахмед Доган. 

Той каза още, че служителите на НСО ще могат да използват оръжие при абсолютна необходимост и да задържат лица, но при определени условия.

"Не става въпрос за класическото правомощие на полицаите да задържат за 24 часа. Служителите на НСО ще могат да дават разпореждания, да се легитимират, да изискват информация, да проверяват опасни предмети и лица, да използват технически средства, лични предпазни средства, физическа сила, помощни средства. Ще могат да използват оръжие в много определени случаи, когато става дума по-скоро за залавяне на нарушител, и то при условие, че е съпроводено с медицински преглед и предаване на полицейските органи с протокол", уточни Вучков.

 

Най-четените