Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Антрополог: ДНК и въглероден анализ за мощите край Созопол!

Сливенският митрополит Йоаникий благослови останките, преди да бъдат положени за временно приютяване в църквата "Свети Георги" в Созопол... Снимка: БГНЕС
Сливенският митрополит Йоаникий благослови останките, преди да бъдат положени за временно приютяване в църквата "Свети Георги" в Созопол...

Спорът за идентичността на мощите, открити край Созопол, извади на бял свят заровените доскоро брадви на българските археолози по темата кой от тях е по-велик.

Ядосан на съмненията, появили се публично дали откритите останки са наистина на Йоан Предтеча, министърът без портфейл Божидар Димитров заяви наскоро: "Не знам кои са тези анонимни археолози, но като ги науча, на овчарчета ще ми станат".

Археологът Николай Овчаров се "позна" и отново беше подновена стара битка между двамата за значимостта на собствените им открития. Освен това в свое интервю пред в. "24 часа" министърът-историк отправя твърде неласкави определения за тракийското направление в археологията ни, на което е представител именно Овчаров с разкопките си на Перперикон.

Според Димитров археологията обслужва "примитивното мислене" и е предназначена за "масова публика". Траките били "мутри", радващи се само на златните съкровища. Истината била в българските средновековни паметници - архитектура, ръкописи и други.

"Аз и не мога да разбера откъде дойде тази неприязън на Божидар Димитров към тракийската култура. Та той е ученик на Александър Фол. Само преди няколко години като директор на НИМ той щедро финансираше тракийски експедиции, включително моето проучване на храма при село Татул", заяви пред в. "24 часа" Николай Овчаров. Той потвърждава решението си да запази пълно мълчание по въпроса за идентичността на мощите.

"Говоренето зад гърба определено не е мой стил. Когато преди две години, аз не бях съгласен с тезата на Божидар Димитров за Боянския майстор, просто свиках пресконференция", казва Овчаров. Тогава Божидар Димитров предизвика сензация с изявлението си, че е открил самоличността на Боянския майстор, а Овчаров оспори откритието.

Днес обаче друг учен - дългогодишният шеф на Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН проф. Йордан Йорданов също изразява опасения, че с припознаването на мощите като на Йоан Предтеча се е действало твърдо прибързано. 

В интервю за в. "24 часа" проф. Йорданов казва, че сме "сложили каруцата пред коня". Професът е известен с революционните си методи за пластични реконструкции на главата на известни личности по черепа им.

Представяме ви откъс от интервюто:

- Какви са възможностите за изследване?

- Идеята е да се идентифицират костните останки. Трябва да знаем с какво да ги сравним- къде са останалите части, дали намерените в малкия реликварий зъб и нещо друго, са от същия индивид.

Другото, което вече дава несигурност, е времето, в което са престояли там. Това, което видях, представлява две тръбни кости, вероятно от горния крайник. За да се направи това сравнение, трябва да се извлече ДНК.

Но доколко е възможно от тези останки да се извлече ДНК? Най-добрият материал, когато се изследва скелет, дават зъбите. От дългите тръбни кости такава възможност дават само бедрена, голям пищял, раменна кост - ако са съхранени.

- За щастие имаме зъб.

- За да се извлече ДНК, трябва определено количество субстанция. Зъбът, ако се използва, не би могъл да остане цял, за да се извлече достатъчно костно вещество.

- А знаете ли някъде да е правен антропологичен или ДНК анализ на другите части от тези мощи?

- Аз нямам информация да са правени такъв тип изследвания специално на мощи. Те са свети и се приема за кощунство. Говори се например за зъб на Мохамед в Русе, косми от брадата му и т.н., но това би значело реликвата да се унищожи, за да се извлече материал. Иначе другото са археологически съпоставки, паралели, които не могат да бъдат основа за идентификация.

- Не може ли поне да се направи датировка на костните останки?

- Може, чрез метода на въглерод 14. В България радиовъглеродният метод не се прави. В бившите соцстрани лабораториите бяха в Москва и Берлин. Има известни лаборатории също в Мюнхен, Гьотинген и Лондон. В Италия има ДНК лаборатория. Там биха могли да бъдат изпратени и изследвани.

- Ако бъде извлечена ДНК от тези останки, къде трябва да се изпрати за анализ?

- Ако бъде извлечена ДНК, тя трябва да се сравни, т.е. трябва да имаме извлечена същата субстанция от други мощи, за които се казва, че са на св. Йоан Предтеча...

Датирани с въглерод 14 в България има два случая. Единият е на Варненския неолитен некропол, това е краят на 5-ото хилядолетие пр.Хр., и на една детска челюст, намерена в пещерата Бачо Киро. Тя е на около 35 хил години.

- Значи ли това, че еуфорията около откритото бе малко прибързана?

- Мисля, че сложихме каруцата пред коня.

Преди 2 г. правих реставрация върху черепа на Самуил. Работих върху копие, защото костите се пазят в катедрата по анатомия в Солун. Въпросът, който ми поставиха много хора, бе:"Сигурен ли си, че това са мощите на цар Самуил?" Аз не съм виждал оригиналните кости. Можем да съдим по златотъкана плащеница, орли, сърма. Това, че е ранен в лявата ръка и е бил полусакат, но ние нямаме абсолютна сигурност.

Същото важи и за цар Калоян. При него няма описание на физическия му облик. Нямаме възрастта, тя се преценява приблизително, тъй като 16-годишен отива във Византийския двор и е убит през 1207 г., но няма нищо сигурно освен това, че пише Калоянов пръстен.

Може би трябва откритите костни останки първо да са рентгенографират. Това може да стане и в Созополската болница или във всеки друг кабинет. Не знам защо се бърза да бъдат веднага сложени в реликварий. Създаде се малко предварителна еуфорична ситуация по български обичай.

- Имаше хипотеза, че в този реликварий има мощи на повече от един светец.

- С въглеродния анализ може да се докаже дали е така, само ако са от различни епохи, но плюс-минус 75 г. Ако те са на различни хора, които са починали в по-къс интервал няма да даде особена разлика. ДНК методът е най-чувствителният метод за идентификация.

 

Най-четените