Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

САЩ скрили истината за Катинското клане

В продължение на пет десетилетия Москва отрича да стои зад масовото убийство Снимка: Wikicommons
В продължение на пет десетилетия Москва отрича да стои зад масовото убийство

Оруелски колорит придоби голямата болка на поляците - Катинското клане от Втората световна война. През 1940 г. в горите край селото са екзекутирани над 22 000 души от военния и интелектуален елит на страната.

Нови разкрития за жестокото клане хвърлят светлина върху ролята на САЩ - слънцето, към чийто блясък поляците се стремят от първите дни на прехода си към демокрация.

Големият брат и закрилник в илюзиите на Варшава се оказва зъл подлец, направил мечешка услуга на най-големия си враг - СССР. Тогавашният американски президент Франклин Рузвелт съдейства мълчаливо на Съветската армия в прикриването на ужасното престъпление. И вината е хвърлена върху нацистите.

В продължение на пет десетилетия Москва отрича да стои зад масовото убийство. Малко преди разпада на СССР руснаците признават, че то е извършено от силите на НКВД по заповед на Сталин. Жертвите са пленени при съветската инвазия в Полша в началото на най-кръвопролитния конфликт в световната история.

Архивите говорят, че американски и британски военнопленници на нацистите са пратили кодирани съобщения до Белия дом, с които разкриват истинския извършител на зверствата. Военните са заведени при масовите гробове именно от нацистите. Капитан Доналд Б. Стюард и генерал-лейтенант Джон Ван Влиет-младши докладват видяното до Вашингтон. През 1950 г. първият получава нареждане никога да не коментира данните, с които разполага.

По това време (1943 г.) САЩ разчита много на Червената армия да надвие силите на Хитлер на Източния фронт, поради което просто си замълчава. Според документите истината е прикрита на най-високо ниво в САЩ, тъй като Рузвелт не е искал да огорчава Сталин.

Това отново потвърждава мрачната констатация, че който държи фактите, той определя историята.

В Националния архив на САЩ има над 1000 страници с документи по темата. Тя обстойно се дискутира в американския Конгрес в началото на 50-те години на миналия век, като се предполага, че въпросните изобличаващи документи нарочно са скрити.

Става ясно още, че Уинстън Чърчил, тогавашният британски премиер, праща писмо до Рузвелт, с което го уведомява за вината на СССР. Аналогични сведения идват от британския посланик при полското правителство в изгнание. Иначе Чърчил също не оспорва официално версията, лансирана от Сталин.

Не е тайна, че поляците имат особено негативно отношение към Русия, подхранвано от имперската политика на Москва, комунизма и, разбира се, масовите гробове в Катинската гора. Наследници на убитите офицери водят дело срещу Русия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

След като профсъюзът „Солидарност" бута репресивния режим и Полша поема по пътя на прехода към демокрация, Варшава изцяло се обръща на запад във външната си политика, изтъквайки че в продължение на векове е жертва на съседите си и на Великите сили.

Полша приема американското опекунство като спирачка пред бъдеща руска агресия. Страната се впуска във военни авантюри на САЩ, като войната в Ирак и приема разполагането на елементи на американската Противоракетна отбрана на своя територия.

 

Най-четените