Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Парламентът не пусна ГМО в България

Законът за ГМО е сред най-дълго проточилите се за обсъждане проекти в 41-ото НС Снимка: БГНЕС
Законът за ГМО е сред най-дълго проточилите се за обсъждане проекти в 41-ото НС

С пълно мнозинство от 144 гласа парламентът забрани отглеждането на генномодифицирани организми на територията на България. Забранено е освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно-модифицирани тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.

Депутатите гласуваха предложението на Лъчезар Тошев от Синята коалиция, който забранява отглеждането на Франкенщайн-храни и засаждането на мутантите с научна цел.

Убеден съм, че парламентът ще гласува пълната забрана на ГМО - казал съм го още преди месец, каза по-рано днес премиерът Бойко Борисов. 

Според народния представител с приетите текстове се налага пълна забрана в границите на защитените територии, определени от Закона за защитените територии, както и в защитените зони от Националната екологична мрежа в Закона за биоразнообразието. Запазват се буферите от 30 километра около защитените зони по Натура 2000. Разширени са защитените територии с пчелините, около които в радиус от 10 км не може да се отглежда ГМО, както и на 7 км отстояние от площите с биологичното земеделие.

До момента в закона липсваха текстове за пчелините, както и отстояние от зоните с биологично земеделие. Така на практика в България няма да могат да се отглеждат ГМО.

Депутатите запазиха в закона забраната за освобождаване в околната среда и пускането на пазара на генномодифицирани тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.

С приетите текстове България се задължи да наложи предпазна клауза за всеки разрешен от Европейската комисия модифициран хибдрид - ако такава забрана е наложена от друга страна член на общността. Разрешени хибриди засега са царевицата MON 810 на Monsanto и картофът Amflora на BASF.

Народните представители одобриха и по-високи глоби за нарушителите на закона. Минималната  бе повишена от 300 000 на 500 хиляди лева. Максималната остава 1 милион лева. Освен това законът задължава терени, вече засадени с ГМО въпреки закона, незабавно да се разорат.

Преди да започнат дебатите по второто четене на законопроекта депутатите от ГЕРБ внесоха искане в деловодството на Народното събрание, с което оттеглиха проекторешението за налагане на петгодишна забрана за отглеждане на генномодифицирани организми на територията на страната.

В началото на февруари от управляващата партия обявиха, че ще приемат промените в Закона за генномодифицирани организми (ГМО), но ще им наложат петгодишна забрана. Според предложението разрешаването на засаждане на ГМО в открити земни площи за експерименти щеше се случи през 2015 г.

Миналата седмица заместник-министърът на екологията Евдокия Манева обяви, че според последните промени, гласувани в екокомисията в парламента, текстовете са толкова рестриктивни, че на практика мораториум не трябва да се налага.

 

Най-четените