Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няма сделка за Гърция, залозите продължават

Гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос ще трябва да се справя с Grexit, ако до днес не се стигне до споразумение за плана "реформи срещу пари" Снимка: Getty Images
Гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос ще трябва да се справя с Grexit, ако до днес не се стигне до споразумение за плана "реформи срещу пари"

След близо осем часа безрезултатни преговори в събота, министрите на финансите от Еврозоната отново се събират, за да вземат решение по предложенията за реформи срещу пари на Гърция.

Днес се очакваше да се проведе разширено заседание 28-те държавни ръководители на страните от ЕС заради кризата в Гърция, но президентът на Европейския съвет Доналд Туск го отмени, за да продължат разговорите в рамките на Еврозоната.

Разделителната линия между европейските страни минава между Германия и Франция - двете страни с най-висок дял на кредитите, отпуснати за Гърция. Германският финансов министър Волфганг Шойбле настоява да не се правят компромиси с Гърция и привлече на своя страна колегите си от Финландия и Словакия.

Френският финансист No.1 Мишел Сапен е сочен като "свързващото звено" между други пет или шест държави, които са готови да приемат по-неутрална позиция спрямо Гърция, съобщава Le Figaro.

Докато течаха преговорите, Frankfurter Algemeine Zeitung публикува работен документ на германското правителство, който предизвика напрежение между кредиторите.

Текстът, чиято автентичност беше потвърдена, но не беше представен пред Еврогрупата, Берлин предлага схема за постепенно излизане на Гърция от Еврозоната в срок от 5 години. Изтичането на черновата създаде известно напрежение по време на преговорите, като се прие като опит за натиск върху гръцкото правителство.

Финландия и правото на вето

Друга възможност за блокада дойде от страна на Финландия. Според местните медии, мнозинството във финландския парламент, както и правителството, няма намерение да гласува зелена светлина на третия спасителен пакет на Гърция.

Това би поставило Финландия в позиция да наложи вето в Европейския механизъм за стабилност, организацията, която би трябвало да финансира новия пакет.

В същото време, оказва се, че има вариант финландското вето да бъде преодоляно, тъй като според правилника на ЕМС при извънредни ситуации дори мнозинство от 85% от акционерите на фонда може да взема решения.

Финландският финансов министър Александър Стуб обяви, че никой не се опитва да блокира преговорите, а да се намери решение на кризата. Днес той заяви, че от Гърция се изискват ясни ангажименти и ясни доказателства, че обещаните условия ще бъдат приложени. На въпрос какъв е прогресът на преговорите по скалата от 1 до 10, Стуб отговори: "Между 3 и 4".

Спасителен план за 74 млрд. евро

Еврогрупата трябва да вземе решение дали да одобри трети план за финансова помощ под опеката на ЕМС в замяна на програма за реформи.

На масата за преговори стои проект за финансиране в размер на 74 млрд. евро в рамките на три години. В него се съдържат 16 млрд. евро от Международния валутен фонд, за които се предвиждаше да бъдат платени по предишния спасителен план, но бяха блокирани заради липсата на съгласие по него и заради отказа на Гърция да внесе 1,6 млрд. евро по падежиращия заем към МВФ.

Между 15 и 25 млрд. евро от пакета трябва да бъдат отделени за рекапитализация на гръцките банки, много от които се намират в състояние на неплатежоспособност на крачка от фалита.

Банките продължават да се намират под административен контрол на капиталите от 10 дни.

Блокадата може да продължи поне още два месеца, призна министърът на икономиката на Гърция Георгиос Статакис в Атина, докато текоха преговорите в Брюксел.

По думите му - банките могат да отворят още другата седмица, ако се постигне споразумение в неделя, но ограниченията върху тегленето на пари в брой и износа на валута ще останат поне още два месеца.

Изискванията от Гърция са да приеме трите най-важни точки за кредиторите: увеличението на ДДС, вдигането на пенсионната възраст и създаването на независима данъчна администрация.

Приемането на реформите се вижда като единственият начин Гърция да продължи членството си в Еврозоната.

Държавните ръководители от ЕС дадоха да се разбере, че ако не се постигне споразумение до днес, ще започне подготовката за изход на Атина от валутния съюз.

 

Най-четените