Симеон Сакскобургготски не държи да бъде споменаван като „цар на българите" в църковните богослужения, както предложи митрополит Николай Пловдивски. Сакскобургготски изпрати писмо до Светия синод, за да спре последвалите „необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността".
„Предвид това, моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си", пише бившият премиер до патриарх Неофит и архиереите, като им благодари за идеята да възстановят "стародавната традиция на поменаване по време на светата Божествена Литургия".
Вчера се оказа, че решението за споменаване на Симеон Сакскобургготски е препоръчително, а не задължително, било е редактирано на сайта на Светия синод и все още не е окончателно утвърдено от висшия клир.
По-рано президентът Росен Плевнелиев призова митрополитите да преосмислят решението, а някои от тях обявиха, че няма да се съобразят и ще продължат богослужения както са водени досега.
"В настоящия момент, макар синодалното решение да благославя молитвена форма, принудително отменена под натиска на атеистичната власт и която не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита", написа Сакскобургготски до БПЦ, става ясно от сайта на Светия синод.
Писмото е изпратено на 6 май и е качено онлайн късно снощи. С него Симеон Сакскобургготски напомня, че преди 60 години, в деня на своето пълнолетие, полага „отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служа на своя народ", след което я потвърждава през 2001 г., в присъствието на патриарх Максим, но в качеството на премиер.
