Нов скандал с изказване на представител на турската държава спрямо България. В случая става въпрос за турския посланик у нас Хасан Улусой, който ще бъде извикан в понеделник в министерството на външните работи заради думите му, че България трябва да работи за това повече хора у нас да учат турския като чужд език.
Казаното от него е време на церемонията по откриването на четвърти завод за автомобилни части на „Теклас България” в Кърджали. Улусой призова българската държава да насърчи изучаването на турския език като чужд език.
"Колкото повече нараства броят на онези български граждани, които освен български владеят добър устен и писмен турски език, толкова повече това ще увеличи протокът на турски инвестиции в страната. Разчитаме на българските власти за по-ефективно изучаване на турски език в училищата от страна на българските граждани и най-вече от сънародниците ви. Ние сме готови да съдействаме в тази посока", каза Улусой.
Премиерът Бойко Борисов, който беше до него на събитието коментира, че "не му е работа на посланика да дава такива съвети" и заяви, че ще поиска от него да изясни какво точно е имал предвид с думите си.
"Ние сме толкова приятели, толкова неща сме направили заедно. И на един такъв празник да кажеш на една държава задължително да изучава език, при положение, че ние сме се произнесли в парламента - ясно и точно: който желае, може да учи турски по всякакъв начин. Може да учат и в Турция български, който желае. И Апостол Павел е казал - учете езици", коментира Борисов.
Малко по-късно Хасан Улусой коментира, че изказването му не е целяло намеса в образователната политика на България, а препоръка в подкрепа на бизнеса между двете държави.
"Това, което казах е, че бизнесът иска да наеме турско говорящи хора, български граждани. В България има турско говорящи хора и ако те научатдобре турски в училище, това ще бъде по-добре", обясни посланик Улусой.
Междувременно националистическите формации у нас излязоха с гневни реакции.
"По повод провокативното изказване на турския посланик у нас Хасан Улусой, че трябва да се учи "по-засилено" турски език за целите на икономическото развитие на страната, ще кажа само това: Ако цената на турските инвестиции у нас е утвърждаване на национални малцинства, промяна на конституцията ни, разбутване на етнически мир и пр., ще кажем на Турция - "Благодаря!", написа на профила си във Facebook лидерът на ВМРО и вицепремиер и военен министър в кабинета Красимир Каракачанов.
"И аз, подобно на видния български държавник Драган Цанков, който каза на Русия, която се опитваше в края на 19 в. да налага агресивно своята политика в България, ще кажа ясно: "Не ви щем ни меда, ни жилото!", допълва още Каракачанов.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова също написа възмутена публикация във Facebook. "Днес в Кърджали турският посланик е предложил в България да се изучава задължително турски език. Това е напълно неприемливо и е поредният опит за чужда намеса във вътрешните работи на България", обяви тя.
Нинова изтъкна, че на днешната дата българите честват "делото на Кирил и Методий, азбуката, езика си и приноса ни към другите славянски народи". "Призовавам всички българи да пазим езика, културата и българщината", написа още тя.
Костадин Костадинов, лидер на партия "Възраждане" отиде по-далеч и поиска посланикът да бъде изгонен.
Междувременно от българското външно министерство по-късно обявиха, че "думите на посланика звучат смущаващо, тъй като българското правителство никога не е възпрепятствало свободното чуждоезиково обучение. Турски език може да се изучава в училище наред с английски, немски, френски, китайски, японски, румънски, руски, иврит".
"В тази връзка подчертаваме, че такова изказване от посланика на съседна и партньорска държава като Турция не съответства на очакванията на Република България за това, по какъв начин следва да се развиват нашите добросъседски и приятелски отношения", се казва в позицията на външно министерство.
Външно министерство извика за обяснение турския посланик и при предишния скандал, свързан с изказването на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу на Турция преди близо два месеца. На предизборен митинг той обяви, че след натиск българският парламент е променил Законът за вероизповеданията.
