От БАН публикуваха за обществен достъп пълните доклади, определящи построяването на АЕЦ "Белене" като "жизнеспособен проект".
Междинен доклад 1 (Разглеждащ дейности от I до IV по проекта) и Междинен доклад 2 (разглеждащ възможността за реализация на активите на АЕЦ "Белене") по сключения с "БЕХ" ЕАД договор за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката) са достъпни на сайта на Българската академия на науките.
Те са публикувани със съгласието на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД (БЕХ), като е заличена информация, която представлява поверителна и/или чувствителна информация за дружествата от БЕХ група. Заличена е и поверителна и/или чувствителна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни.
От БАН призоваха БЕХ да разреши публикуването на доклада, тъй като по договор той е поръчителят, след като изтече междинен доклад в публичното пространство, според който проектът на АЕЦ "Белене" е финансово нежизнеспособен. Това провокира спекулации, че е имало натиск от БАН да обявят ползата от изграждането на проекта.
На 16 ноември 2017 г. се състоя и представянето на резюмето от доклада на БАН в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Това резюме дава вариант за реализация на АЕЦ "Белене", но при условие, че бъдат постигнати параметрите на финансовите анализи.
Според докладите на БАН:
"При повечето сценарии, прогнозираният недостиг на електроенергия в региона след 2030 г. води до необходимост от порядъка на 1500 MW инсталирана базова мощност. Независимо от планираните действия за осигуряване на максимално дълъг срок за работа на централите от комплекса „Марица-Изток” след 2030-2035 г. се очертава дефицит на мощности.
Перспективите пред националната електроенергийна система показват, че в средносрочен план България трябва да предприеме действия за компенсиране на недостиг на маневрени мощности до 1650 MW и на базови мощности в диапазон от 420 до 1670 MW.
Разглеждайки в дългосрочен период сигурността на електроенергийните доставки за страната следва да отчете, че в хоризонта до 2050 г. предстои извеждане на основните блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Общият извод от комплексният анализ на мощностите в страната и региона показва необходимост от нови базови мощности от порядъка на 2000 MW, които могат да бъдат и ядрени", се казва в заключението на първия доклад на БАН.
"Разглеждайки в дългосрочен период сигурността на електроенергийните доставки за страната, следва да се отчете, че в хоризонта до 2050 г. предстои извеждане на основните блокове на АЕЦ „Козлодуй”. В този случай построяването на нова ядрена мощност може да се разглежда като заместваща.
Налице е оборудване за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв., което поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на АЕЦ „Белене”. В допълнение, извършените дейности за реализация на този проект, като лицензиране на площадката, ОВОС, изготвен проект и разрешение за строителство, го поставят в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години проекти в начална фаза в региона.
Резултатите от извършените проигравания на финансовия модел на АЕЦ „Белене” показват параметрите, при които проектът е реално жизнеспособен, и параметрите, при които не е.
Вариантите с участие на държавата осигуряват значително по-добри възможности за жизнеспособността на проекта, което предпоставя заключението за държавен дял в евентуалната бъдеща проектна компания. Друго основание за участие на държавата в този проект е произтичащите от международни споразумения задължения на държавата по отношение на ядрения риск и осигуряване на финансови средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация.
Резултатите по отношение на електропотреблението в България и региона, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „Белене”, показват, че е възможна реализация на проекта АЕЦ „Белене”, при условие, че бъдат постигнати параметрите, заложени във вариантите с финансова жизнеспособност", завършва заклюението към втория доклад на БАН.
