Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Борисов замени арменския геноцид с „масово изтребление“

"Масовото изтребление на арменците"  - това е българската дума или българският ни речник, обясни премиерът Борисов пред депутатите
"Масовото изтребление на арменците" - това е българската дума или българският ни речник, обясни премиерът Борисов пред депутатите

Българският парламент отново буксува да признае геноцида, извършен над етнически арменци в Османската империя - в деня, когато Ереван отбелязва 100-годишнината от трагедията по време на Първата световна война.

ГЕРБ внесе свое предложение за текста на декларация, с която трябва да излезе парламентът - „масовото изтребление" вместо геноцид.

„Аз мисля, че ще се намери консенсус в тази посока. Надявам се, че ясното разграничение между Османската империя и сегашна Турция и безспорно историческият факт, че са изтребени хора и убити, ще се отчете", коментира Борисов.

По-късно Цветан Цветанов коментира, че редакцията не е отстъпление, а "поведение на национално-отговорна партия".

Междувременно президентът на Германия Йоахим Гаук квалифицира събитията като геноцид в реч пред Бундестага, който се очаква да приеме декларация до лятото. Същата позиция застъпи вчера и руският президент Владимир Путин, което бе изтълкувано като странен факт от турските медии заради приятелството му с президента Реджеп Тайип Ердоган. Преди две години той се извини официално на арменците, но не използва думата „геноцид", а кланета.

Днес министър-председателят Бойко Борисов изненадващо дойде в парламента и събра представители на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и ГЕРБ, след като вчера точката за гласуване на декларация по темата, предложена от „Атака", бе отложена.

„Въпросът беше дали да се отложи днешният дебат. Това е много важен момент, много важен ден в българския парламентаризъм и изобщо в българката история", коментира след това съпредседателят на РБ Радан Кънев.

Кънев бе категоричен, че реформаторите няма да позволяват намеса от никой посланик в гласуването по отношение на декларацията, както и че настояват депутатите да са честни към историята. Патриотичният фронт също призова за приемане на декларация срещу геноцида.

ДПС ще гласува против проекта на решение за признаване на арменския геноцид, защото ще усложни отношенията с Турция.

"Винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас с износа на месо, където контрасанкциите на Русия ни удариха много. Не можем да направим по-различно от това да признаем масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това", завърши Борисов, след което напусна сградата на парламента.

НС прие редактирана декларация

След повече от 3 часа спорове в пленарната зала, депутатите приема редактираният текст на декларацията със 157 гласа срещу 36 "против", а ДПС напуснаха залата преди гласуването.

Текстът гласи

"Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 - 1922 година е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи.

Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:

Признава официално масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви".

 

Най-четените