Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Русия като риск: Хибриден натиск, енергетика и кибератаки

"За задълбочаване на кризата в отношенията спомагат и интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои случаи като равноправно и взаимно изгодно сътрудничество и дори като помощ за защита на националната идентичност и суверенитет", се казва в доклада за националната сигурност Снимка: Getty Images
"За задълбочаване на кризата в отношенията спомагат и интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои случаи като равноправно и взаимно изгодно сътрудничество и дори като помощ за защита на националната идентичност и суверенитет", се казва в доклада за националната сигурност

"Източник на регионална нестабилност", "заплаха за нашата цел за единна, свободна и мирна Европа", "интензивни опити за разширяване на влиянието чрез действия, представяни като равноправно и взаимно изгодно сътрудничество" - това са част от оценките на българските служби за сигурност за риска, който произлиза от Русия не само спрямо България, но и спрямо региона на Югоизточна Европа.

Докладът, който обхваща анализ на рисковете през 2016 г. и оценка на необходимите мерки, е с обем от малко над 100 страници. Вече е приет от Министерски съвет, като предстои да бъде обсъден и гласуван в Народното събрание през следващите седмици.

Какво пише в доклада за националната сигурност?

Русия като риск е спомената най-подробно в частта от доклада, посветена на "Външната среда за сигурност". Общата оценка е, че през последната година стратегическата среда запазва сложен и динамичен характер с тенденция към влошаване.

Оценката е, че вероятността за конвенционален военен конфликт в региона на Югоизточна Европа е ниска, но напрежението се запазва заради политическата нестабилност, задълбочаващото се междуетническо противопоставяне и сериозните социално икономически проблеми в някои от страните.

"Евроскептицизмът нараства, а засилената наицоналистическа риторика и прокламираните реваншистки идеи създават предпоставки за влошаване на регионалните отношения и за възраждане на екстремистки формации", се казва в доклада.

Действията на Русия се превръщат в "източник на регионална нестабилност", който заплашва целта за единна, свободна и мирна Европа.

"Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в района на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности. Към това се добавят и продължаващите конфликти в периферията на европейския континент и в съседните региони, които се превръщат в източници на трайна нестабилност и несигурност", се казва в доклада на службите.

"Интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров, продължаващите действия за неговото интегриране в икономиката, социалния и политическия живот на Русия, както и разширеният излаз на тази страна до акваторията на Черно море - вкл. до енергийните залежи в него, продължи да води до трайно нарушаване на геостратегическия и военния бланас в Черноморския регион. Липсата на напредък в уреждането на "замразените" конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия и в изпълнението на Минските споразумения по Източна Украйна също допринасят за запазването на високите нива на конфликтния потенциал в региона", пише в частта за рисковете, свързани с Русия.

Оценката за рисковете посочва, че в средносрочен план не може да се очаква промяна в актуалната стратегическа среда за сигунрост в Черноморския регион. Съществен е и рискът, който представлява за България потенциалната възможност за отстъпление - вследствие на външните заплахи и предизвикателства - от достиженията и принципите на ЕС, се казва още в доклада.

Информационни войни и хибридни стратегии

Влошаването на отношенията между Русия и НАТО и ЕС поставя пред сериозни изпитания изградената Европейска архитектура за сигурност.

Службите оценяват като риск, подкопаващ доверието, фактът, че Русия продължава да не изпълнява или да изпълнява избирателно фундаментални международни договори в областта на контрола на конценционалните оръжия, не зачита териториалната цялост на независими държави, води информационна война и използва масово хибридни стратегии.

"За задълбочаване на кризата в отношенията спомагат и интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои случаи като равноправно и взаимно изгодно сътрудничество и дори като помощ за защита на националната идентичност и суверенитет", се казва в доклада за националната сигурност.

Енергийната зависимост от Русия - риск за сигурността на България

Русия е свързана с два от основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на България през последната година: високата степен на зависимост от един доставчик на енергоресурси, както и кризата межуд Русия и Украйна и произтичащата от нея непосредствена заплаха от прекъсване на транзита на газ.

България осигурява около 70% от брутното си енергийно потребление от внос, като зависимостта има традиционна насоченост към Русия.

"Най-уязвими на тази заплаха са две направления от енергийния сектор - доставките на природен газ и на суров петрол и нефтопродукти. Допълнителни заплахи пред енергийната сигурност биха могли да се проявят и в резултат на наличието на само едно трасе на природен газ през Украйна, Молдова и Румъния", се казва в доклада.

Към момента само България, Естония, Финландия и Латвия не са осигурили алтернативни източници и маршрути на доставка и са зависими от един-единствен външен доставчик за целия си внос на природен газ - Руската федерация. Доставките на свежо ядрено гориво също са само от Русия, но тяхното забавяне или спиране не би довело в краткосрочен план до криза в производството на ток от АЕЦ "Козлодуй" заради наличието на резерви за всеки блок, осигуряващи до 1 година работа.

Риск за енергийната сигурност създава и фактът, че "Лукойл Нефтохим" АД на този етап преработва единствено руски суров петрол, което го прави 100% зависим от тези доставки, се посочва в доклада за националната сигурност.

Наследството на "Белене" и животът на 5-ти и 6-ти блок на "Козлодуй"

Докладът отчита още, че част от причините за тежкото финансово състояние на Националната електрическа компания са свързани с решението на арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж във връзка с делото, заведено от "Атомстройекспорт" за обордуването на АЕЦ "Белене".

Службите отчитат като потенциален риск от забавяне на изпълнението на програмата за продължаване на срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Ядрената централа прозивежда около 34% от електроенергията на България за годината. Планираните мерки за модернизация се изпълняват в срок и не се очаква прекратяване на договора с руските доставчици за свежо ядрено гориво.

Срокът на експлоатация на 5-ти блок изтича през ноември 2017 г., но дотогава се очаква да бъде издадена нова лицензия за експлоатация за 10-годишен период. Срокът на 6-ти блок изтича през 2021 г., а лицензията е до месец октомври 2019 г., като дотогава следва да бъдат изпълнени мерките по програмата за продължаване на срока за експлоатация и подаване на документи за издаване на нов лиценз. Това трябва да се случи не по-късно от 9 месеца преди изтичането на настоящия, се казва в доклада.

Кибератаки от страни с "неукрепнали демократични системи"

Русия не е спомената поименнно в частта за рисковете за киберсигурността на България, въпреки данните за руска намеса по време на атаките срещу сайтовете на ЦИК и ГРАО по време на изборите и референдума през 2015 г.

Сред източниците на заплаха за киберсигурността обаче са посочени "международни терористични и други престъпни организации, както и държави с тоталитарни режими и такива с неукрепнали демократични системи, които развиват способности за водене на кибер война и комплексни хибридни кампании, използват хакери и хактивистки групировки за деструктивно въздействие срещу критични за държавата, бизнеса и обществото комуникационни и информационни системи.

Сред проблемите, които създават уязвимост на националната система за киберсигурност, са посочени липсата на единни минмални стандарти за сигурност, липсата на ясно зададени изисквания и ангажименти на доставчици на комуникационни услуги, масово използване на остарели операционни системи, нелицензирани софтуерни приложения и несертифицирани устройства; ниска компютърна култура и компетентност на крайните потребители - както в държавните институции, така и в бизнеса; недостатъчен брой експерти по киберсигурност в ключови за националната сигурност институции; необучен експертен и ръководен персонал и др.

 

Най-четените