Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Недоверието към кабинета расте

Шест месеца след старта на втория кабинет Борисов, оценките за дейността му започват
плавно да се поляризират. Снимка: webcafe.bg
Шест месеца след старта на втория кабинет Борисов, оценките за дейността му започват плавно да се поляризират.

За първите шест месеца от управлението на кабинета „Борисов 2" доверието в него все повече намалява, показват резултатите от проучване на общественото мнение на „Алфа Рисърч". Правителството успява да запази подкрепата на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%.

Социолозите отдават това на липсата на видими резултати от реформите. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%.

Мнозинството от симпатизантите на РБ - едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия - се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени - съответно 33% и 43%.

Електоралните нагласи, макар и в неизборна ситуация, показват запазващо се преимущество на ГЕРБ (22.4%) пред втората политическа сила БСП (10.2%). Червената партия не може да спре тенденцията на спад в доверието, което все повече се доближава до ДПС (7%).

Ръст в подкрепата има при Патриотичния фронт (5.7%), слаб спад - при Реформаторския блок (от 6.5% на 5.8%), а активната проруска кампания на „Атака" има позитивен резултат - 3.1%. Променливите позиции на АБВ за различни решения им отреждат доверието от 2.2%.

Единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, при това започвайки от много ниски стойности, е здравеопазването (от 10% през 2012г. до 19% към момента).

Бойко Борисов се очертава като единственият български политик, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането във властта. От октомври до април доверието в него нараства с 8 на сто. Лютви Местан, заедно с Николай Бареков водят негативната класация на най-нехаресваните български политици - съответно със 79% и 81%.

Спад на доверието има най-вече при политиците в левия спектър: Георги Първанов (от 23% на 20%) и Михаил Миков (от 14% на 13%).

Най-харесваният министър все още е Лиляна Павлова, като тя дори повишава одобрението от 21.4% през януари до 26.3% през април. Във възход е рейтингът на здравния министър Петър Москов - от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април. Тройката на най-успешните членове на кабинета се допълва от социалния министър Ивайло Калфин, положителните оценки за него растат от 15.9% до 19.7%.

В дъното на класацията е образователният министър Тодор Танев (1.8% положителни срещу 17.1% отрицателни оценки), следват от финансовия му колега Владислав Горанов (3.8% положителни срещу 16.7% отрицателни) и икономическия министър Божидар Лукарски (3.7% положителни срещу 16.3% отрицателни).

Макар и критикувано, правителството остава една от малкото институции в чиято дейност избирателите разпознават отделни позитивни сигнали.

Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26%, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки.

Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април.

Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност.

Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.

 

Най-четените