Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Берлин не показа съпричастност към жертвите от Санкт Петербург

Защо градската управа не освети Бранденбургската врата в цветовете на руския флаг? Снимка: Getty Images
Защо градската управа не освети Бранденбургската врата в цветовете на руския флаг?

Решението на Берлин да не освети своята най-известна забележителност - Бранденбургската врата - в цветовете на руския флаг в знак на солидарност с атентатите в Санкт Петербург от понеделник, провокира гняв в Русия и у някои западни поддръжници на руската политика.

Цветовете на Айфеловата кула в Париж бяха сменени в полунощ във вторник с тези на руския флаг, като знак на съпричастност към жертвите на атаката в Петербург, а и други европейски градове постъпиха по този начин, но не и Берлин.

При предишни терористични атаки, извършвани в други страни, управата на града приемаше да се осветява вратата с флаговете на различни държави. Така Бранденбургската врата светеше през последните години в цветовете на френското, турското, британското, белгийското и дори холандското знаме, припомня Reuters.

Но този път вратата, която през Студената война служеше като разделителна линия на западната част на Берлин, не светна с цветовете на руския флаг.

Говорител на община Берлин, цитиран от Reuters, обясни общинската позиция с довода, че осветяването на вратата може да бъде единствено в знак за съпричастност при атаки в "партньорски градове". Санкт Петербург, където бяха убити 14 души след атака в метрото в понеделник, очевидно не спада към тях.

Критиците обаче напомнят, че Бранденбургската врата беше оцветена в цветовете на дъгата като жест към 49-те убити души в гей клуб в Орландо, Флорида, както и в цветовете на израелското знаме, когато се случиха атаките в Йерусалим - а това не са "партньорски градове".

Според директора на рускoто подразделение на германската медия Deutsche Welle Инго Мантойфел, решението омаловажава жертвите на атаките в Санкт Петербург в момент, в който германското правителство казва, че уважава ценностите на Русия, въпреки несъгласието си с политиката на Кремъл.

"Сигурно има много основания да смятаме подобни жестове на предполагаемо съчувствие за евтина и повърхностна символика. Проблемът е в това, че след като веднъж си започнал, трябва да бъдеш и последователен. Всичко останало би изглеждало като неуважение към паметта на жертвите", написа той.

И още: "Оспорваната руска политика в Сирия не може да бъде аргумент за липсата на съчувствие към жертвите от Санкт Петербург. Няма никакво оправдение за тероризма и насилието срещу цивилни граждани. И за разлика от гражданите на западните страни, никой в Русия не пита обикновените хора на свободни и демократични избори дали подкрепят политиката на своето държавно ръководство... Руснаците са не само жертви на терористични нападения, а и като поданици нямат никакво влияние върху политиката... А това, че вчера Бранденбургската врата не беше осветена в цветовете на руския национален флаг е не само неправилно, но и срамно".

Андреас Петцолд, издател на германското седмично издание Stern описва лидерите на Берлин като "дребнави" в свой туит.

Германските отношения с Москва се влошиха рязко след като Русия анексира Крим през 2014-а година и станаха още по-сложни след конфликтите в Източна Украйна и руската намеса във войната в Сирия.

Въпреки това, някои германци, които са живели в комунистическата част на Източна Германия преди падането на стената през 1989 година, са учили руски и са пътували из СССР. Сега те продължават да се чувстват близки с Москва. Именно техните настроения използват и някои политически партии в Германия преди изборите, които предстоят през есента.

"Имам неприятното усещане, че жертвите на бомбени атентати в Русия са третирани все едно са втора класа. Това е морално осъдително и аматьорско политическо решение", заяви Фрауке Петри, лидер на крайнодаясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD).

 

Най-четените