Изабелла Шиникова или когато животът ти е тенис | webcafe.bg
Webcafe

Изабелла Шиникова или когато животът ти е тенис

Sportcafe
31.07.2017, 10:25 (обновена 02.08.2017, 10:01)
изабелла шиникова

Изабелла Шиникова казва: "Ако не съм на корта, не се чувствам човек."

"Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там". Вече век и половина Луис Карол поучава поколенията с мъдростта, щедро завещана на света във фантастичното приключение "Алиса в страната на чудесата". По неповторим начин гениалният британец ни учи, че всеки има своята приказка. Но единствено от него зависи дали ще се престраши да "влезе" в нея и да я изживее по най-неповторимия начин.

Изабелла Шиникова е сред добрите тенисистки на България и национал на страната за "Фед къп". Тя е от спортистите, които знаят накъде са се запътили, а през 2016-а откри света на чудесата. Този, в който иска да прекара кариерата си. Докосна се до тенис вселената на WTA тура, в който приключенията са запазени единствено за най-добрите и най-подготвените.

Изабелла изигра няколко мача срещу водещи състезателки и в началото на настоящия сезон атакува Топ 100. Серия от лошо стекли се обстоятелства я тласнаха назад в ранглистата, но няма да се откаже да преследва целта си. Просто не е от хората, които се отказват, а и както вече отбелязахме - отлично знае къде иска да отиде.

А настоящото интервю е част от съвместната ни рубрика с изотонични напитки OSHEE, в която ви срещаме със спортисти олицетворяващи мотото Live Fight Win.

"Дотук годината беше тежка. При мен се наблюдава един спад, но в тениса това е нещо напълно нормално. Старая се да започна да печеля мачове и да се върна на мястото, на което бях в ранглистата", казва Изабелла, когато се срещаме с нея на кортовете на Тенис клуб “Диана".

- На какво се дължи този спад след страхотната 2016-а?

- Миналата година беше изключително силна. Много се гордея с нея, защото играх най-добрия тенис през целия си живот. Стигнах до високо ниво, но попаднах на турнири, на които играех срещу много по-добри от мен. Те доминираха и ме побеждаваха, а аз губех ранкинг. На големите турнири нивото е много по-различно и е много по-трудно и сложно.

- Кога да очакваме нова атака на Топ 100?

- В тениса срокове няма. На всеки един турнир се боря да постигна нещо и да играя по-добре. Не гледам на първо място ранглистата, а това да играя играта си и да побеждавам. С победите идват точките, а с точките идват и местата.

Когато разговаряш с Изабелла, бързо се убеждаваш, че е много силен характер и доста израснала в мисленето си за 25-годишно момиче. Но в същото време има нещо хамелеонско у нея. В най-положителния смисъл. С ракетата в ръка е като истински гладиатор, който е готов да даде всичко за победата. А когато не е по екип, човек спокойно би помислил, че пред него е елитен модел. Има способността да е различна спрямо ситуацията, а по време на интервюто се редуват моменти, в които е напълно отпусната с такива, в които става подозрителна. Отговорът на следващия ми въпрос започва с въпрос.

- Разкажи повече за годините ти във Франция?

- Защо пък за Франция? Как се сетихте за това? До 16 години бях в България с треньор Христо Груев, благодарение на когото достигнах това ниво. В един момент той ми каза, че не е достатъчно подготвен, за да ме изведе на следващото професионално стъпало и ме посъветва да замина за Франция. Предишната година бях на турнир в Клермон-Феран между 15 и 18 години, където достигнах до два финала. Предложиха ми да играя клубни мачове, а на следващия сезон дойде и предложението да тренирам там. Така и се получи. Останах 6 години сама, без семейството. Нямах възможност да си идвам често, защото тогава бяха същите тежки времена. Беше трудно финансово, но ме научиха на много неща. Тенисът, физическата подготовка и въобще всичко е на много по-високо ниво от България.

Ако някой знае какво е да е трудно финансово, то това са тенисистите от ITF Pro Circuit. Понякога се играят 65-70 такива турнира в една седмица, а 2000 тенисисти се  борят за мястото си под слънцето. Както каза Изабелла, процесът е "победи-точки-ранкинг" в долните нива и надеждата, че в един момент ще си достигнал позиция, в която да участваш поне в квалификациите на събитията на WTA. Шиникова няма треньор и екип зад гърба си. Нито доставчик на екипировка. Плаща всичко сама. Пътува сама за турнирите, а често разходите по самото пътуване и престоя надхвърлят спечеленото от наградния фонд. Нещо повече - тенисистите в Pro Circuit дори плащат такса за участие от 40 евро в така наречените "25-хилядници", които при титла носят 50 точки - колкото при отпадане в първия кръг на турнир от Големия шлем, ако си достигнал до основната схема от квалификациите. Но въпреки това Шиникова успя да пробие до WTA тура през 2016-а и изигра паметни срещи.


- Помниш ли двубоя с Ализе Корне в Катовице?

- Никога няма да го забравя. Турнирът беше култов. Бях 20-та в чакащите за квалификации и до последно се двоумях дали да отида, или не. В крайна сметка реших да рискувам, а някое от момичетата се отказа и влязох като последна. В първия кръг се паднах с тенисистка, която ме беше побеждавала (б.а. Анна Фет) и си казах, че сигурно бързо ще си тръгна. Бях много мотивирана и победих, след което се справих и Марина Еракович. В последния кръг срещу чехкинята Малечкова направих много хубав мач. Бях натрупала самочувствие и исках да вляза в основната схема на турнир на WTA за първи път в кариерата си. А когато стана ясно, че ще играя срещу Корне, бях щастлива, че ще се изправя срещу толкова класна състезателка. Първият сет не потръгна, защото бях много притеснена от камерите и от обстановката, тъй като мачът се даваше по Eurosport. Но във втория се успокоих и изравних резултата. В решителната част не ми достигнаха силите, тъй като тя беше много по-подготвена. На мен ми беше четвърти мач в Катовице, а преди това бях играла и на два турнира в Тунис и се бе натрупала умора.

- А какво беше чувството срещу Симона Халеп в Букурещ?

- Турнирът в Букурещ през 2016-а също е един от любимите ми. Единствената ми цел на него беше да отида и каквото и ще да става - да играя с Халеп. Друго въобще не ме интересуваше. И наистина се случи, след като жребият ми предостави тази възможност. Публиката беше за Симона и имаше много хора, които викаха срещу мен, но това изобщо не ми попречи. Дадох всичко от себе си, за да се представя на ниво, защото ми беше мечта да се изправя срещу нея.

- С какво е по-добра Халеп от теб?

- Физическата подготовка - тича, бори се. Като игра, мисля, че мога да я надмина, но физически е голяма класа и затова е на подобно ниво. Работих много по физическата си подготовка през миналия сезон, което ми помогна за успехите. В началото на 2017-а бях добре подготвена, но турнирите не вървяха. Смених и ракетата, след което се контузих и спрях да играя. Не тренирах за физическа подготовка, след което дойдоха нови контузии - коляно и глезен, които също дадоха отражение.

- Подкрепяш ли мнението, че тенисът стана прекалено физически?

- Смятам, че всички са наблегнали изключително много на физическата подготовка и затова нивото се е вдигнало. Стремят се да удрят силно и да играят агресивен тенис, което е печелившата игра.

- Тенисът е много популярен у нас. На какво се дължи?

- Смятам, че това е най-вече заради Григор, защото той е най-голямата ни звезда. Всички хора го обожават и като тенисист, и като човек. Това явно мотивира децата да тренират и да искат един ден да станат като него.

- Какво според теб е да си в Топ 10, където е той?

- Не мога да кажа, защото не съм била. Но мечтая един ден да стигна много напред и ще се боря. Трябва да си много работлив, талантлив и упорит.

- Голяма почитателка си на Федерер. Вярвяла ли си, че ще завърне толкова успешно след проблемите през миналия сезон?

- Бях убедена, че ще се завърне по този начин. Той е най-добрият за всички времена и завинаги ще остане такъв. Той е бог на корта. На Australian Open имах възможност да тренирам до него и да разговаряме лично. Той е много симпатичен човек и е много земен. Много му се радвам. Още от дете съм му фенка и съм много щастлива от титлите му през 2017-а.

- Оставам с впечатление, че целият ти живот е тенис...

- Почти съм родена на корта - буквално. Целият ми живот е тенис. Майка ми играе всеки ден от почти 40 години и тя ме запали. Ходех рано сутрин с нея на кортовете на Левски да събирам топките. Бях на 3-4, когато пламна искрата. Ако не съм на корта, не се чувствам човек. Разбира се, че трябва да има и разнообразие в живота, но като цяло тенисът е в кръвта ми.

- След няколко месеца ще навършиш 26. Много или малко са те?

- Годините нямат значение. Гледам напред. Възрастта не е определяща. Тя е важна за опита и рутината, но смятам, че спортистите могат да постигат значими неща на различна възраст.

Добър и оптимистичен край на интервюто. Не смятате ли?

Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл? И това са думи на Луис Карол.

За някои смисълът е измислен предварително. Даже още преди да се родят... Вече почти 26 години най-истинският смисъл в живота на Изабелла е тенисът.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Грим: Окасана Николова

Коса: Росица Петрова

Гардероб: Armani|Exchange, мол Парадайз,

Nike, Mall of Sofia

Oще: live fight win  oshee  белла  изабелла шиникова  спортът и градът  тенис  шиникова 


Още от СПОРТЪТ И ГРАДЪТ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.