Футболът затова е толкова завладяваща игра, тъй като в нея денят не си личи от заранта. В сряда сутринта дори и най-закоравелите слависти не вярваха, че техният отбор може да спечели Купата на България срещу Левски. Мечтата стана факт в късните часове на деня, когато белите победиха с 4:2 на дузпите и грабнаха трофея. А най-споменаваното име беше това на 42-годишния вратар на Славия Георги Петков.
Същия, когото Димитър Пенев навремето включи в прочутия си бисер „Жоро Вратаря, тези двамата и онези тримата…” Отборът на Славия изглеждаше точно по думите на Пената – с вратаря Петков и десет добре подредени смелчаци пред него от треньора Загорчич. Който е гледал мача, със сигурност е останал с впечатление по някое време, че се играе футболният вариант на филма „300”. В него спартанският цар Леонид с шепа храбри воини бранеше Термопилите от пълчищата на Ксеркс.
Такава битка на терена се печели именно от вратаря, а в Славия точно Георги Петков се прояви като голямата звезда и капитан на отбора. Едва ли някой е очаквал, че Славчо Шоколаров ще тръгне да се надиграва с Габриел Обертан.
Правоверни левскари днес надават вой, че белите са приложили опълченска тактика, и ги спасил вратарят. Но нали по същия начин навремето Левски отстрани Щутгарт за Купата на УЕФА? Тогава хвалбите бяха за Боби Михайлов, днес са за Петков.
Впрочем, последният изглеждаше под рамката на вратата като осъден на обесване, на когото остава само да ритнат столчето. Във футбола е така – всеки има право на грешка, но не и вратарят. Само че ветеранът издържа цели два часа на бомбардировките на Левски, за да стане герой и при дузпите.
Поне в последния четвърт век подобно чудо като това на Петков от финала не се е виждало по българските терени.
Във футбола има схващане, че „силния вратар не го слуша главата”. При Петков е точно така: луд, опасен и надарен с качества. Готов да пази като лъв, да се бие, да вдига скандали, да се кара със съдиите и да дразни противниците в името на победата.
Още се помни онзи случай от 1999 г., когато в мача между Левски и Славия (1:0) Петков провокира най-добрия си приятел от „сините“ Георги Бачев и му изкара червен картон. А после откровено си призна, че това бил единственият шанс на „белите“ да стигнат до изравняване. Тогава Наско Сираков се закле, че докато е директор на Левски, на Петков няма да му стъпи крака на „Герена”. Но в крайна сметка и той отстъпи, когато му дотрябва силен вратар.
В стотиците мачове, които изигра за Славия и Левски, публиката видя от Георги Петков какви ли не изпълнения. Той се оказа вратар, способен да отчая в Европа отбори като Оксер и Киево, и беше един от героите на „синята“ приказка във времето на Мъри Стоилов.
В ЦСКА го намразиха напълно след онази загуба от Левски с 0:1, когато вратарят взе да дразни публиката им с жестове. Днес Петков е мразен и от привържениците на бившия си тим Левски, но твърди, че именно това го е мотивирало да пази така във финала.
Всъщност, левскарите няма и как да го обичат, след като през 2013 г. като вратар на Славия участва в онзи мач с автогола на Везалов, след който уж сигурната титла на сините замина за Разград. А жестът с мустака, който Петков показа към публиката, имитирайки Тодор Батков, е едно от най-добрите попадения във футболния ни фолклор за всички времена.
Хубав, лош, днес Жоро Вратаря е един от немногото наистина колоритни образи, останали да развличат запалянковците. Неговите изпълнения правят всеки мач поне малко по-интересен и вълнуващ. И когато се откаже от футбола, ще останат за гледане предимно „тези двамата и онези тримата”.
