Сбогом, Мондиалито, няма да ни липсваш... | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Сбогом, Мондиалито, няма да ни липсваш...

Виктор Игнатов
23.12.2018, 14:54 (обновена 28.12.2018, 08:47)
Реал Мадрид - Ал Аин 4:1

Снимка: © Getty Images

Ще кажете - Реал (Мадрид) поне игра сериозно. Но дори това е спорно, при положение, че на Белия балет му се наложи да се изправи срещу Кашима Антлърс и Ал Аин, чийто общ бюджет вероятно не надхвърля годишната заплата само на една от големите звезди на испанците.

Реал (Мадрид) спечели за трети пореден път световната клубна титла с протоколна победа над арабския аутсайдер Ал Аин в може би последното издание на т.нар. „Мондиалито" - турнирът, който формално трябва да коронова най-добрия клубен отбор на всички континенти.

Успехът на Кралския клуб обаче предизвика доста по-малко вълнения от, да речем, сензационната загуба на Манчестър Сити от Кристъл Палас в английското първенство по същото време в събота и потвърди това, което всички си мислят: в този си вид това е досадна и излишна надпревара, която незабавно трябва да бъде пратена в историята.

Твърде вероятно е точно това да се случи още през 2019 г., когато се очаква ФИФА да гласува турнир с участието на 24 клуба, която да се провежда веднъж на четири години и да стартира през 2021 г. Работните планове предвиждат мачовете да се играят през юни или юли, а покани да бъдат изпратени на 12 отбора от Европа - на всички финалисти от Шампионската лига и победителите в Лига Европа през последните 4 години. Южноамериканските представители ще са четири - шампионите в Копа Либертадорес през същия период, по две квоти ще се падат на Африка, Азия и Северна Америка, една ще се дава на страната-домакин, а последната ще се разиграва с плейоф между представител на Южна Америка и Океания.

Дали ще проработи? Засега отворените въпроси са твърде много - дори участието на отборите на УЕФА е под съмнение, тъй като Александър Чеферин смята, че квотите за Стария континент трябва да са повече. Но предвид финансовата рамка на новата надпревара, по-скоро отговорът е положителен. От Световното клубно първенство през 2017 г. приходите на ФИФА бяха едва 37 милиона евро, докато в новите две надпревари, които световната централа смята да въведе (другата е общопланетарна Лига на нациите по подобие на европейската), ще бъдат инвестирани умопомрачителните 25 милиарда долара. Или поне така твърди президентът Джани Инфантино.

Но дори революционният план на поредния швейцарски футболен император да бъде замразен, подобието на турнир, което се състоя през последните дни в Обединените арабски емирства, незабавно трябва да бъде ликвидирано. Причини - колкото искате.

Мондиалито, както между другото и Купата на конфедерациите, в голямата си част е откровена гавра с футбола. Ще започнем с това, че редовно се използва за експерименти с футболния правилник, което означава, че самите организатори - т.е. ФИФА, не го приемат на сериозно. Преди 2 години именно там за първи път бе тествана системата ВАР и резултатите бяха катастрофални. Впоследствие технологията бе усъвършенствана и я видяхме в съвсем различен вид на Мондиал 2018, но онова издание на световното клубно първенство бе пълен кошмар.

Преди години подобни неща се правеха на младежки международни турнири като тези в Монако или Тулон, на които редовно участваше и България (при това с успех). Там организаторите си позволяваха известни фриволности като изпълнение на тъч с крак. Но употребата на клубния Мондиал за откровени глупости като това вратарят да може да стъпва с единия крак пред голлинията при изпълнение на дузпа, е повече от нелепо. Не е ясно на кого му е хрумнала тази велика „иновация", но с подобни решения реномето на световното първенство за клубни отбори съвсем отива в калта. Не че и без това е особено високо.

Форматът и регламентът са тотално недомислени и не носят усещане за „световно".

В момента участват седем отбора - победителите в шестте континентални клубни надпревари плюс шампионът на страната-домакин (в случая ОАЕ). Схемата обаче грубо фаворизира потенциално най-силните отбори, т.е. първенците на Европа и Южна Америка, които се включват директно от полуфиналите. В това отношение Мондиалито не си прилича с нито един друг официален турнир под егидата на ФИФА, което още веднъж подчертава маргиналния му статут. Няма друга сериозна надпревара, в която от трофея да те делят само два мача. Подобен регламент по-скоро отива на Петричка пролет или на Коледния турнир за ветерани у нас, но не и на световно клубно първенство.

И още - отношението на самите отбори импонира на реномето на надпреварата. При цялото ни уважение към шампиона на ОАЕ Ал Аин, е направо комично отбор, който дори не е регионален първенец, да отстрани последователно първенците на Океания, на Африка и даже на Южна Америка и да влезе в пряк спор за отличие, което теоретично не може да спечели в каквато и да е друга ситуация. Целият свят видя как Ривър Плейт и Бока Хуниорс буквално проляха кръв в прекия спор за титлата от Копа Либертадорес, а само дни по-късно „милионерите" загубиха безславно от съперник, за чието съществуване дори не подозираха. На кого му е нужен целия този цирк?

Ще кажете - Реал (Мадрид) поне игра сериозно. Но дори това е спорно, при положение, че на Белия балет му се наложи да се изправи срещу Кашима Антлърс и Ал Аин, чийто общ бюджет вероятно не надхвърля годишната заплата само на Гарет Бейл.

Това всъщност е и основната драма с Мондиалито: разликата между богатите европейци и всички останали е толкова колосална, че обезмисля цялата идея и предлага мачове с изкуствена интрига и нулев интерес. И в най-лошата си форма Реал е способен да спечели на ходом подобни двубои, без да слагаме в сметките историческото ДНК на този клуб, което го задължава да побеждава срещу всеки, навсякъде и по всяко време.

Ако ФИФА не успее да прокара идеята си за 4-годишен клубен мондиал с масирано участие на европейски отбори, най-добре е да възстанови добрата стара Междуконтинентална купа, която бе предшественик на това подобие на турнир. Първоначално тя противопоставяше шампионите на Европа и Южна Америка на разменено гостуване, а след някои неуспешни издания през 80-те години трофеят започна да се разиграва в един мач. Така и така форматът на настоящата надпревара е изработен така, че в 90 процента от случаите именно първенците на двата най-футболни континента да стигнат до финала, просто трябва да се изчисти цялата плява. Току-виж и мотивацията на отборите се вдигнала, както и интересът в световен мащаб.

Това обаче едва ли ще се случи и проблемът е, че както обикновено ФИФА се държи като Световната банка, а не като международна футболна организация.

Oще: ал аин  реал  реал мадрид  ривър плейт  световно  световно клубно първенство  серхио рамос 


Още от Авантаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео