Точно така - той е всеизвестен в българския футбол просто като чичо Венци, онзи с голямата уста и извънредните телесни габарити, който има мнение по всеки въпрос и разполага с неизчерпаем репертоар от епитети и сравнения, предимно с генезис от народния фолклор. „Козата си сака пръч", „Съдията се върти като ихтиманска пола", „Нов бардак със стари служителки не се прави" и прочие дълбокомислени мъдрости го превърнаха през годините в най-търсения събеседник за всеки микрофон и камера.
Най-прясната му канонада бе насочена срещу членовете на Дисциплинарната комисия и Комисията по етика и феърплей към БФС, които - според чичо Венци, плажували и се въргаляли из разни чаршафи по морето, вместо да стоварят целия си гняв върху Черно море заради предполагаем побой над футболисти на неговата Славия през изминалия футболен уикенд.
Съвсем според стила му в словоизлиянията преобладаваха изрази като „надупване", „слепи и глухи", „страхливци", „лалугери" и т.н. Ако го слуша човек, ще си помисли, че на стадион „Тича" се е разиграла някаква невиждана касапница, а футболният съюз функционира единствено и само, за да вгорчава живота на добрия Чичо Венци и да тъпче и мачка ръководения от него (с такъв размах) футболен клуб.
Преди да влезем в детайли с истинската роля и дългогодишната дейност на Чичото в българския футбол, нека все пак уточним фактите - както стана ясно, комисиите на БФС не само не са проспали „инцидентите" във Варна, но са привикали делегата и четвъртия рефер на очна ставка, при това още на първото си заседание след кръга; изгледани са подробни видеозаписи на случилото се в тунела - не само от телевизионните репортажи, но и от охранителните камери, изискани са докладите на всички длъжностни лица и членовете са се запознали с писмените показания на служителите на Черно море, отговарящи за охраната на двубоя.
На базата на всичко това става ясно, че нито е имало бити футболисти, нито обсада на автобуса на Славия, нито треньорът на „белите" е бил ударен с бутилка. Оказва се, че нищо от словоблудствата на Стефанов из медиите през последните дни, (както винаги) не отговаря на истината. Имало е само кратко спречкване между техническия директор на Черно море и един от играчите на гостите, което е завършило с разменени реплики, но не и с удари, побой и т.н. На базата на събраната информация Черно море е глобен с няколко хиляди лева.
За Чичо Венци обаче това било надупване, моралът бил погазен, а комисиите показвали двоен аршин - как така него го глобили наскоро с 11 бона, а сега помилвали „биячите" от Варна?
Ще започнем оттам, че споменатите 11 бона Чичото, който отпразнува спечелването на Купата на България с фланелка с лика на Путин (директна политическа пропаганда, абсолютно забранена по стадионите от ФИФА, УЕФА и всички футболни институции), отнесе, след като нахлу в тунела на Овча Купел, където няма право да се намира по време на мач, заедно с няколко здравеняци, и отправи директни заплахи към рефера. Всичко това се случи пред очите и ушите на длъжностите лица, въпреки че изтъкнатият народен поет бе пределно наясно, че няма право нито да гравитира в тази зона на стадиона, камо ли да плаши съдиите.
Наясно е, най-малкото защото е дългогодишен и действащ член на... Изпълкома на същия този футболен съюз, чиито органи толкова разпенено критикува. И изниква въпросът какъв точно е Чичото в българския футбол, какво е направил за него и от позицията си на какъв неспирно раздава присъди и квалификации. Като шеф на Славия, като опозиционер, като бияч или като един от хората, които всъщност решават какво да се случва в родния футбол?
Всъщност членството му в Изпълкома на БФС е един от малкото факти, които ще откриете в „професионалната" му визитка.
За лицето Венцеслав Стефанов се знае, че се появява във футболния ни живот в средата на 90-те покрай Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата и силовата групировка СИК. Преди това за Чичото не е чувал никой, поне във футболните среди. Някъде тогава (през 1996 г.) Славия печели последната си шампионска титла, а в историята остава печалният финал за Купата на България, известен като „футболната война" между ВИС-2 и СИК, който не завършва, тъй като президентът на Левски Томас Лафчис вади отбора от терена, недоволен от съдийството. Това са най-мутренските години на българския футбол, които издигат Стефанов на повърхността и го превръщат във фактор.
Постепенно Чичото остава един от малцината оцелели представители на мрачните футболни времена, но пък си узурпира правото да се изказва като последна инстанция по всякакви въпроси от позицията... на мастит футболен благодетел. Всички обаче са наясно, че издръжката на Славия не идва от него, а той просто е лицето, поставено там, за да „изригва", „избухва" или „скача", когато се налага (Слава Богу, само преносно).
На практика няма субект - личност или клуб, от миналото или настоящето на българския футбол, който да се е опазил от „справедливия" гняв на Чичото.
Под ножа минаха абсолютно всички национални селекционери - от Стоичков, през Матеус до настоящия Балъков, само защото са си позволили невижданата наглост да не повикат половината отбор на Славия в представителния отбор. По реда си го отнасяха и всички клубни босове - от Чорни, Батков и Гигов през Божков, Томов, Ганчев и Домусчиев, само защото са успешни, или просто са поканени на важна сбирка при премиера, пък Чичото не е.
Няма водещ съдия, който да не е подробно анализиран („Оттук нататък Антон Генов ще се съсредоточи в едно - ще бърка в г*за на кравите. Нали е ветеринар. Това му е работата"), няма и въпрос, по който президентът на Славия (който доскоро дори не се водеше такъв) да не е компетентен. Нищо, че от споменатата „славна" 1996 г. добрата стара Славия за 23 години има един трофей, а при инцидентните си 2-3 появи на европейската сцена, приключваше участието си още през юли. И нищо, че през споменатия период клубът от Овча Купел спечели хиляди фенове, но само сред любителите на залаганията и точните резултати. А разредените седалки на стадиона му станаха още по-разредени.
Но - ако го питате по тези въпроси, Чичото ще ви обвини, че сте болен мозък и ще ви прати на лекар.
Ако се поинтересувате как точно Славия е единственият футболен клуб у нас, който се сдоби със земята под стадиона си (заедно с всички прилежащи площи), реакцията ще е същата. Ще получите урок по морал и вероятно ще бъдете провъзгласен за „ибрикчия". Ако пък се осмелите да го попитате с какво точно е помогнал на българския футбол през последния четвърт век в качеството си на най-дългогодишния действащ „бос" у нас, рискувате да ви овековечи в някоя от крилатите си фрази.
„Онзи горе гледа. Бави, но не забравя! Аз вярвам единствено на него", завърши последната си (засега) тирада борец №1 за футболна правда у нас и едновременно с това висш функционер във футболния съюз. И ние наистина се надяваме да е така.
