УЕФА, хайде малко по-сериозно... | sportcafe.bg
Sportcafe logo

УЕФА, хайде малко по-сериозно...

Виктор Игнатов
09.03.2019, 22:39 (обновена 11.03.2019, 15:33)
Серхио Рамос

Снимка: © Getty Images

Серхио Рамос, както и всички останали футболисти, трябва да имат свободата да си изкарват наказателни картони, когато поискат, както я имат, когато решават дали да направят нарушение, или не

Доста хора не харесват Серхио Рамос, даже го мразят – със или без причина. Но въпреки някои мръснишки номера и подлички постъпки в кариерата му, все пак говорим за капитана на Реал (Мадрид) и испанския национален отбор, четирикратен носител на Шампионската лига, световен и двукратен европейски шампион. В момента обаче най-славният защитник на Кралския клуб от Фернандо Йеро насам е символ на кръглия глупак във футбола. Всички му се подиграват и го сочат с пръст. И защо? Ами заради лицемерието на УЕФА.

Рамос бе санкциониран с една допълнителна среща (наказание, което очевидно ще изтърпи в следващото издание на Шампионската лига, в което ще вземе участие), защото по време на първия двубой между Аякс и Реал (Мадрид) в Амстердам нарочно си изкара жълт картон. А според дисциплинарния правилник на УЕФА това било наказуемо. Ето ви поредният случай, в който белите якички от Нион показват абсолютната си некомпетентност и дебелокожие спрямо спорта, който ръководят.

Истината е, че санкцията за умишлен жълт картон е изключителна недомислица и трябва незабавно да бъде премахната от всички наредби. А тези, които я защитават, най-добре да спрат да се занимават с футбол. Още по-лошото е, че УЕФА показва двоен стандарт дори във "великите" си правилници и от опитите да раздава морални присъди лъха на пошлост и двуличие.

Какво излиза? С наказания като това на Рамос УЕФА лансира напълно идиотското послание, че във футбола са позволени само неволните нарушения. Така ли е обаче? Съвсем не, разбира се.

Ако трактовката на правилника бе такава, с наказание за (поне) един мач трябваше да се санкционират всички тактически нарушения, пречещи на съперника да развие контраатака, препречванията на ръба на наказателното поле в опит нападателят да не влезе вътре и да спечели дузпа или класическите фаулове за сплашване, с които всеки уважаващ себе си защитник от 80-те и 90-те играеше по нервите на бързите и технични нападатели. Това са само три примера за многобройните нарушения, които се извършват нарочно във футбола. Има ги в абсолютно всички мачове, навсякъде по света, без изключения.

По ценоразписа на УЕФА обаче те не струват един допълнителен мач. Къде е справедливостта тук?

Всички знаем – в турнирите, в които се прилагат наказания за натрупани картони, е редовна практика играчите и треньорите да подбират подходящия момент, в който да изконсумират санкцията. Случва се постоянно и вече е утвърдено като неписано правило и задължителна практика във футбола. Футболистите смятат, че от стратегическа гледна точка съответният двубой е точният, в който да отсъстват от терена, но пък може и да грешат. И няма абсолютно нищо нередно в това – нито от спортна, нито от морална гледна точка. Нито има измама, нито наказаният печели някакво предимство – така или иначе той си понася последствията. Феърплеят не е нарушен по една съвсем простичка причина – никой не е способен да предвиди бъдещето.

Най-добрият пример е фактът, че с Рамос в редиците си Реал, със сигурност, щеше да има много повече шансове да избегне неочакваната катастрофа срещу Аякс. Капитанът на все още актуалния европейски шампион, вероятно със знанието на треньора Солари, обаче избра точно този двубой, за да изконсумира наказанието от натрупани жълти картони. Впоследствие стана ясно, че решението му е навредило само на него и на клуба му – на никой друг. Дори съперникът е бил облагодетелстван. Също както един умишлен фаул пред пеналта може да се превърне в гол, а една дузпа – да бъде пропусната. Тези неща обаче няма как да бъдат предвидени и всъщност са част от драмата във футбола. Която всички толкова обичаме.

Трябва веднъж завинаги да стане ясно – футболният правилник не забранява нарушенията. Още по-малко прави морална оценка на подбудите за всеки фаул. В него се упоменават единствено начините, по които съдиите трябва да санкционират определени ситуации, считани за непозволени. От тук насетне всеки футболист е отговорен за своите постъпки и за последствията от тях.

Всъщност, така е и в живота – държавните институции знаят, че е вредно да се пие алкохол и да се пуши, но не забранява на гражданите да вредят на здравето си. Те сами избират дали да го правят и, съответно, да си носят последствията. Ако един защитник реши още в началото на мача да събори откъсващ се съперник, ще е наясно, че до края на двубоя над него ще виси заплахата за втори жълт картон. Ако друг наточи бутоните срещу звездата на съперника, ще знае, че си играе с огъня. А ако трети реши да избере конкретен мач, в който да изтърпи наказанието си, ще му е ясно, че ситуацията може да се развие добре... или зле.

Защото във футбола са възможни всякакви сценарии. Може да ти падне формата например, след като си прекарал десетина дни без мачове, или да си загубиш титулярното място, защото заместникът ти е показал бляскави умения, или – както му се случи на Серхио Рамос – тимът ти да бъде елиминиран, без да можеш да направиш нищо от трибуните.

Заради всичко това санкцията на УЕФА е проява на дълбоко лицемерие. Тя, освен всичко друго, задължава футболистите да лъжат публично за нещо, което е възприето и прилагано във всяка една съблекалня. Сметките са част от футбола и който не го признава, значи има някакъв друг проблем. Всеки би трябвало да е свободен да прави своите, както и да поема последствията за всеки личен избор. Останалото е двоен аршин.

Като случката с треньора на Атлетико (Мадрид) – Диего Симеоне. Ел Чоло се хвана за четала, след като неговият тим (напълно заслужено) надигра Ювентус и взе комфротна преднина преди реванша в Торино. Направи го публично, нарочно и демонстративно – пред публиката и телевизионните камери. За това си деяние обаче аржентинецът отнесе само парична глоба и ще може да води "дюшекчиите" от скамейката в ответния двубой. Как обаче да тълкуваме всичко това? Да се хванеш за топките пред целия свят е морално, а да си избереш кога да бъдеш наказан – не е?

УЕФА, хайде малко по-сериозно...

Oще: 2018/19  аякс  втори жълт картон  правила  правилник  реал мадрид  серхио рамос  уефа  червен картон  шампионска лига 


Още от Авантаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.01.2014, 19:47

3 CreativeX42 | 11.03.201911:05

Статията е жлъчна и едностранчива, нетипично за този сайт. Рамос е изключително груб футболист изкарал рекорден брой картони, той не въплащава идеята за футбола - спортсменство и надиграване на терена. За мен наказанието е заслужено.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.07.2018, 22:17

2 krishere | 10.03.201921:35

Съгласен съм с долния коментар. Друго, което бих добавил е, че тактическите нарушения, "сплашването" и прочее, са нарушения, които засягат конкретно играещия се мач. От другата страна е нарочното изкарване на жълти картони, което преднамерено засяга, драги приятелю, три мача - играещия се, този, който футболистът ще пропусне нарочно, този, за който футболистът иска да има изчистени картички... Пращам такава от Мадрид. Поздрави.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2019, 23:13

1 Low | 10.03.201919:02

След няколко реда четене (където и спрях да чета) ми стана ясно, че нищо не разбираш от футбол, който е замислен като благородна игра и място за подобни нарушения просто няма! Целта на футбола е да радва зрителите, не да се раздават ритници наляво и надясно ... ако това ти харесва е време да смениш спорта.
   

оценка

+1 -0


Видео