Това беше футболен шок, който никой не бе в състояние да предвиди. Но след края на мача на "Олимпико", докато футболистите на Рома се прегръщаха на терена след 3:0 над могъщата Барса, нямаше съмнение, че "вълците" заслужиха триумфа.
Оставете празните приказки за слабото представяне на Барселона. Колко да е слаб отбор, който излиза на терена с Лионел Меси, Луис Суарес, Андрес Иниеста, Иван Ракитич, Серхио Бускетс и останалите суперзвезди?
Да, сигурно е имало подценяване след 4:1 в първия двубой на "Камп Ноу" и с положителност Барса не изигра най-добрия си мач. Но не това трябва да е акцентът след лудата вечер на "Олимпико". По-справедливо и нормално е да говорим и да пишем за направеното от Рома, а не за това, което не успяха да направят каталунците.
Това бе футболен празник не само за тези, които по някаква причина симпатизират на "джалоросите", но и за всички неутрални фенове.
Беше обрат, за който тифозите на "вълците" с десетилетия ще разказват на внуците си и с който треньорът Еузебио ди Франческо и момчетата му си гарантираха, че повече никога няма да платят обяд или вечеря в заведение в Рим, чийто собственик подкрепя Рома.
Още е трудно да се повярва, че това се случи. Че Меси пак не пусна топката в някой от ъглите на противника. Защото той не я рита, шутира или стреля. Просто с някакви невидими за нас сили я хваща и я поставя, където реши в пристъп на своята гениалност. Че съдията не даде дузпа или късметът на покри "блаугранас", както миналия сезон в реванша с ПСЖ.
Но снощи не беше вечерта на Лео. Нито пък на съотборниците му...
Футболните богове бяха обърнали гръб на богоизбраните и погледнаха в очите смелите римляни.
Решиха да помогнат на гладиаторите на Ди Франческо, които не бяха загубили вярата си дори след 1:4 в Каталуния.
"Няма да се предадем" и "ще опитаме да сътворим чудото" - долитаха в понеделник отзиви от Вечния град, които подминавахме с насмешка. Днес обаче ирония няма. Единствено световно признание след героичния подвиг, който класира "вълците" за втори път на полуфинал в най-престижния турнир и първи от 34 години насам.
"Футболът е жив!" - възкликнаха някои след сензацията, но подобни обобщения са не на място. Футболът до голяма степен е жив заради такива играчи като Меси и велики клубове като Барселона.
Но със сигурност футболът показа, че може да е по-шарен, обагрен от римското жълто и червено, защото цветовете в заключителната фаза на Шампионската лига бяха започнали да ни втръсват.
Една победа, разбира се, била тя и 3:0 над Барселона, не променя света.
Пасиансът във футбола ще продължи и в бъдеще да се подрежда с "белязаните" за величие карти. Но радостта за Рома и тифозите е дори още по-сладка от това, че чакаха три десетилетия и половина за нещо, което за Барса е ежедневие.
Затова не ни остава нищо друго освен и ние да припеем познатото "Grazie Roma". Защото подвизите заслужават благодарност и признание!
