Европейска Суперлига? Неизбежното ще се случи - и съвсем няма да е толкова зле | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Европейска Суперлига? Неизбежното ще се случи - и съвсем няма да е толкова зле

Виктор Игнатов
24.06.2019, 07:27 (обновена 26.06.2019, 13:21)
Ливърпул - Барселона 4:0

Снимка: © Getty Images

Всички, включително и тези, които са изключително възмутени от идеята за Суперлига, са във възторг от последното издание на Шампионската лига. Уникални драми, изключителни мачове и паметни моменти с участието на най-големите звезди на нашето време. За да се случи всичко това обаче, футболът неизбежно трябваше да се раздели – на обикновени и свръхбогати.

На първо четене самата идея за основаването на европейска футболна Суперлига на мястото на Шампионската лига изглежда опасна и дълбоко грешна. В Европа, за разлика от САЩ, основополагащ принцип в спорта е пирамидалната структура и концепцията за изпадащи и влизащи. Схващането, че „всеки има шанс да спечели всичко“ е заложено дълбоко във философията на европейския футбол.

Но ето, че сега най-едрите риби искат да се отцепят и да направят революция. Планират да основат нещо като футболна НБА в сърцето на Стария континент. Идеята на Асоциацията на европейските клубове (ECA), пробутвана от играчи като Аниели (Ювентус) и Перес (Реал Мадрид), е от 2024 г. Шампионската лига да се превърне в (почти) затворено общество, в което 24 от 32-та отбора да имат гарантирано място – без значение на класирането им в домашното първенство. Това, откъдето и да се погледне, би поразило най-популярния спорт на генетична основа.

Футболът е романтичен спорт, а приказки като тази на Лестър, на Лайпциг или на Аталанта от последните сезони карат всеки фен да си мечтае, че чудесата са възможни. Затова и реакцията срещу плановете за революционната промяна са очаквани и разбираеми. Преди да се раздават присъди и да се громи алчността на водещите европейски клубове обаче е добре да се каже защо се стигна дотук и дали пред европейския футбол изобщо има друг път. И дали накрая няма да излезе така, че Суперлигата да е спасението, а не палачът на Красивата игра.

Основната критика е, че новият турнир ще съсипе домашните първенства.

Тук обаче се визират само големите 10-15 шампионата – това на България например отдавна няма никаква допирна точка с формата и регламента на Шампионската лига, дори и въпреки инцидентните появи на Лудогорец в нея. Каква обаче е реалната ситуация в Топ 5 на континента?

Тази пролет в Италия Ювентус подпечата осма поредна титла; във Франция Пари СЖ триумфира за шести път през последните седем сезона; в Испания Барса завоюва седма титла в последното десетилетие; Байерн пък спечели седмата си поредна салатиера в Германия, шамаросвайки основния конкурент Борусия (Дортмунд) с 5:0 в мача, който трябваше да реши спора. В Англия пък два отбора пък финишираха съответно с 98 и 97 точки, хвърляйки в отчаяние всички останали. В Шампионската лига не е по-различно: четири английски клуба бяха на четвъртфинал, а преди триумфа на Ливърпул, купата с големите уши се оказа притежание на Реал (Мадрид) в три от последните четири сезона.

Какво излиза? Това, за което всички „алармират“, че ще стане, отдавна се е случило.

Със и без Суперлига, европейският футбол драматично и безвъзвратно се е разделил на свръхбогати и всички останали. Пропастта между 10-15 топклуба и „обикновените“ вече е толкова голяма, че няма връщане назад. И простата обяснение е, че споменатите хегемони отдавна са престанали да бъдат футболни клубове. Те са бизнес-корпорации с милиарден годишен оборот и границите на домашните им първенства са им отеснели. Ето защо вътрешните шампионати не просто са се превърнали в досадно предвидими състезания – те са предрешени още преди Коледа. И това вече е тенденция, а не просто мрачна прогноза.

И напук на многобройните конспиратори, въпросните бизнес-корпорации не са рожба на международното футболно задкулисие, а на железни пазарни правила. Те знаят как да правят бизнес, предлагат супер продукт и печелят (много) от това. И никой не може да ги обвинява за това, че искат да вдигат нивото – във всякакво отношение, било то и заради бизнеса. Каква е мотивацията например на Реал (Мадрид) да продължи да се хвърля в Примера дивисион? Единствено и само конкуренцията на Барса и евентуално на Атлетико. Но когато се роди вариант това съперничество да се пренесе на доста по-авторитетна, печеливша и бляскава сцена, е повече от ясно какво ще изберат в Мадрид. А също в Торино, в Мюнхен, в Манчестър, в Лондон и в Париж.

Всички, включително и тези, които са изключително възмутени от идеята за Суперлига, са във възторг от последното издание на Шампионската лига.

Уникални драми, изключителни мачове и паметни моменти с участието на най-големите звезди на нашето време. За да се случи всичко това обаче, футболът неизбежно трябваше да се раздели – на обикновени и свръхбогати. Нямаше друг път, или поне не сме чували за такъв. За добро или лошо телевизионните пари превърнаха Шампионската лига в невиждано зрелище, но и водещите клубове – в бизнес-корпорации. А Суперлигата е неизбежната крайна точка в този процес.

Всъщност практически тя вече е тук – към днешна дата е почти немислимо Барса, Реал, Байерн или Ювентус да пропуснат издание на Шампионската лига. И това е единственият мотив за тези клубове да искат да се развиват и да печелят милиони, за да ни предлагат невиждани зрелища. На Ювентус съвсем не му трябва Кристиано, за да стане първи в Италия, нито Неймар – на Пари СЖ, за да триумфира във Франция. Суперскъпата селекция на Реал това лято също едва ли е мотивирана от нивото на съперниците в Примера дивисион.

Топ отборите вече са затворили вратата, просто още този факт не е официализиран формално. Но рано или късно ще се случи. И е добре да се осъзнае.

Ще кажете, че в Англия историята е различна – там конкуренцията е убийствена и много рядко някой успява да дублира титлата си, както го стори Манчестър Сити. На Албиона са и сред най-яростните критици на идеята за Суперлигата. Но всичко това е чиста демагогия.

Именно Висшата лига е най-добрата проекция на това, срещу което англичаните толкова роптаят. Тя се е превърнала в съвършената капиталистическа машина. Шестте топ клуба на Острова – Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Арсенал, Челси, Ливърпул и Тотнъм са толкова богати и толкова по-напред от всички останали, че обезсмислят романтичната идея за футболното състезание. И така е от доста време насам.

Освен това, почти всички от изброените (по-конкретно пет от тях) са сред инициаторите за създаването на Суперлигата. В момента те печелят безумни пари от телевизионни права от участието си в Премиърлийг, но щом съзряха възможност да взимат три пъти повече, веднага обявиха готовност да загърбят и традиционния британски консерватизъм, и егото си, и недоверието към европейските проекти, и всичко останало. И не само искат да са част от новата Суперлига, но и да я оглавят.

Апокалиптичните сценарии, които се чертаят, са напълно безпочвени.

В много отношения малките дори имат изгода от създаването на новия мегатурнир – те така или иначе вече няма как да се намърдат сред големите. А ако ангажиментите на свръхклубовете на европейската сцена се увеличат (според плановете двата финалиста ще трябва да изиграят 21 мача вместо сегашните 13), това ще вдигне и сериозно шансовете на останалите на домашна сцена.

И тогава нищо чудно чудеса като това на Лестър да започнат да се случват доста по-често.

Oще: барселона  интер  лига европа  милан  промени  реал мадрид  реформи  суперлига  турнири  уефа  шампионска лига 


Още от Авантаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

2 Spider | 24.06.201916:58

Мда...

От икономическа гледна точка има огромен смисъл. Стефан Шимански в неговата книга "Сокърномикс" беше отразил историята с НБА и НФЛ, и как ако се пренесе в Европейския футбол, би имало огромна финансова полза.

От гледната точка на обикновенния фен също би било добре - почти всяка седмица да гледаш мачове като Реал Мадрид - Байерн Мюнхен,Ливърпул - Милан, Ювентус - Барселона е изключително забавление. Обаче рано или късно ще омръзне, според мен. Прекалено много от доброто забавление го обезценява и превръща в рутина. Затова и в английския футбол още почитат много ФА Къп, където почти всеки сезон някои от Голиатите на Премиърлийг падат от някои Давид от долните дивизии, който не би играл с големите отбори при други остоятелства.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 24.06.201911:26

А как това ще се отрази на традицията на националните първенства? След колко време, примерно Евертън ще задмине Ман Ю по брой спечелени титли на Англия...без в първенството на участва Юнайтед? Когато ВЛ се превърне в своеобразна Б-група колко ще тежът титлите? стари и нови? Къде отиват дербитата с вековна история? Ювентус и Торино се срещат за първи път преди повече от сто години. Всичко това ще приключи. Ще е жалко
   

оценка

+2 -0


Видео