Флорентино, а ремонт на Реал кога? | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Флорентино, а ремонт на Реал кога?

Виктор Игнатов
09.01.2019, 12:31 (обновена 11.01.2019, 07:39)
florentino

Снимка: © getty

Трябва да се върнем до сезон 1990/91, за да открием по-малко ефективен Реал в атака - тогава след 18-ия кръг имаше 23 отбелязани попадения. Сега има 26, с две по-малко от головете на Меси и Луис Суарес, взети заедно.

Когато един клуб престане да уважава сам себе си, губи уважението на всички останали, включително на... технологиите.

Точно това се случва с Реал (Мадрид), който вече няколко дни се оплаква като вдовица от ВАР заради неотсъдената дузпа срещу Реал Сосиедад (0:2) - сякаш това решение е в дъното на тоталната игрова и институционална катастрофа, която връхлетя най-големия футболен клуб в света.

Истината е, че дори наказателният удар за нарушението срещу Винисиус да бе отсъден (и да бе реализиран), на „Бернабеу" нищо нямаше да се промени. Първо, защото мачът в неделя по-скоро трябваше да завърши 0:3, а не 1:2, но най-вече защото в Реал цари пълен хаос и вместо да се взимат тежки решения, се разиграват диверсионни акции като публичния рев срещу съдийството. Часове след поредния резил, Флорентино Перес се изпъна пред камерите, но не за да обясни защо актуалният шампион на Европа се отказа от битката за титлата още по Нова година, а за да оплюе ВАР, да се оплачe от световната конспирация и да представи някой си Брахим Диас. И да се опита да ни убеди, че eдва ли не Реал се е сдобил със световна супер звезда, с единствената подробност, че... никой не я познава.

Това е дереджето при най-титулования клуб в света, което дълго оставаше скрито зад блясъка на трите поредни трофея от Шампионската лига, спечелени благодерение на големи футболисти и интелигентен треньор, но без реален проект зад тях. Е, дойде времето истината да лъсне - никой не е наясно с концепцията, която Реал има за игровия си стил, за трансферната си политика или за развитието си като клуб. Защото такава просто няма. Резултатите на терена, които не могат да бъдат други без Кристиано и Зидан (или без адекватни заместници), са обикновено отражение на галактическия хаос. Клуб, който сменя треньори като носни кърпички (трима за седем месеца), който смята, че Мариано може да компенсира липсата на Роналдо и който изсипва торба с пари за вратар (Куртоа) на единствената позиция, на която нямаше нужда от подсилване, просто не знае накъде отива, нито какво иска. Дълго успехите на Зизу и головете на Кристиано прикриваха големите проблеми и правеха абсурдните решения да изглеждат като гениални. Затова сега драмата е епична.

Откакто Перес се настани на президентския пост през 2000 г., Кралския клуб не е пропадал в такава дупка.

Всъщност трябва да се върнем към сезон 1990/91, за да открием по-малко ефективен Реал в атака - тогава след 18-ия кръг имаше 23 отбелязани попадения. Сега има 26, с две по-малко от головете на Меси и Луис Суарес, взети заедно. Криза, която мнозина извън „Бернабеу" предричаха още през лятото и от която днес дори самите футболисти пропищяха. „Откъде да знам защо не вкарваме голове? Някой трябва да поеме отговорност. Във всеки мач правим глупости в защита", не издържаха нервите на Лука Модрич, набеден за един от основните виновници - вероятно заради статута му на настоящ носител на "Златната топка". Модрич може да е №1 в света, но не е магьосник и няма как да сам да компенсира серията от глупости и нелепи (без)действия на Флорентино Перес. Защото няма какво да се лъжем - рибата се вмирисва от към главата.

Още преди сезона изключително активните мадридски медии биха алармата, че стартирането на първенството без напусналия Кристиано Роналдо и с Бензема, Бейл и Асенсио като тризъбец в нападение крие огромни рискове. Президентът обаче реши да се прави на пророк и да убеждава целия свят, че едва ли не белите екипи сами ще вкарват голове. Скоро обаче Реал и Перес се срещнаха с реалността, но вече бе късно за реакция - шампионатът бе в разгара си. Уволнението на треньора Хулен Лопетеги не спря свободното падане, защото се оказа, че никой не иска да се наеме да спасява потъващия кораб. Пожарното назначение на Сантяго Солари не промени нищо - въпреки че номинално бе „повишен" от временен в постоянен наставник, всички са наясно, че аржентинецът ще бъде изритан още в първия момент, когато някое сериозно име се навие да вади кестените от огъня.

Но не е ясно дали и кога това било могло да се случи - от октомври насам практически всяко решение на „Сантяго Бернабеу" е пълен провал.

Офертите към имена със солидни визитки бяха отклонявани или заради неизпълними условия (Антонио Конте), или поради други фактори (Жозе Моуриньо, Юрген Клоп, Маурисио Почетино). Напук на официалните комюникета, чрез които клубът се фукаше, че в редиците си има цели осем футболисти, номинирани за „Златната топка", на терена ситуацията стана плачевна. Реал се срина до петото място в Примера дивисион въпреки лесната си програма през последния месец: Уеска (на 20-о място в Ла Лига), Райо Валекано (19-о), Виляреал (17-о) и Реал Сосиедад (12-о). Сега се задават мачове с Бетис (6-о), Севиля (3-то) и Еспаньол (8-о) и белите „сосиос" вече чакат със свити сърца новите срамни представления.

И откровено започват да бойкотират. Хората са бесни, че са платили тлъсти суми за сезонни билети, а вместо голове и спектакли, са принудени да гледат унижения седмица след седмица.

От сезон 2010/11 насам за домакински мач на Реал бе почти невъзможно да си намериш билет. Срещу Реал Сосиедад обаче на трибуните на „Бернабеу" дойдоха по-малко от 54 000 зрители - т.е. една трета от легендарния стадион остана празна. А причините са ясни - слаб отбор,  неадкватно управление. Дори аутсайдерът Райо Валекано, който се бори да не изпадне, е вкарал същия брой голове на своя стадион, колкото могъщия Реал на „Бернабеу" (13). Само друг опашкар - Уеска, пък е инкасирал повече попадения като гост.

18-годишният бразилец Винисиус Жуниор е единственият лъч надежда - момчето определено има талант, но е твърде млад, за да поведе клуб като Реал, който всяка седмица е длъжен да побеждава. Сегашните лидери като Рамос, Бензема, Бейл, Модрич или Кроос изглеждат апатични, обезверени и безсилни - всеки от тях вероятно завижда силно на Кристиано, който си гледа кефа в Торино и отдалече казва неприятната истина за Флорентино.

Не че на Перес му дреме - ако не бе така, нямаше да позволи нито на Зидан да напусне, нито на Роналдо да избяга. Или поне щеше да извади пари за равностойни заместници. Вместо това Големият бос се готви да прави многомилионен ремонт на стадиона.

Феновете обаче отчаяно задават по-важният въпрос: Кога ще стартира ремонтът на Реал?

Oще: виктор игнатов  ла лига  перес  примера дивисион  реал  реал мадрид  флорентино перес 


Още от Авантаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео