VAR - полезен или опасен за футбола? | sportcafe.bg
Sportcafe logo

VAR - полезен или опасен за футбола?

Виктор Игнатов
12.07.2018, 07:30 (обновена 13.07.2018, 15:32)
вар

Да, бъдещето на футбола е с технологиите, но едва когато изкуственият интелект може да изземе изцяло функциите на реферите.

В първенството, в което Меси, Кристиано и Неймар си заминаха още преди битката за медалите, голямата звезда е... VAR.

Поне според самата ФИФА - още след груповата фаза шефът на световните съдии Пиерлуиджи Колина провъзгласи въвеждането на системата за видеонаблюдение за грандиозен успех. Какво обаче промени VAR? И върви ли играта напред с новата технология?

От изнесените от Колина факти стана ясно, че общо 335 ситуации са били разглеждани с VAR в 48-те двубоя от груповата фаза. Корекциите са били 14, които са вдигнали процента на правилните съдийски решения от 95 на 99,3 процента. Още тук започват противоречията. Може би най-дребните са свързани с въпроса защо е нужно да бъде коригирано нещо, което работи с 95 процента успеваемост? Не се връзва - ако съдиите на ФИФА наистина грешат само в 5 процента от случаите в толкова динамична и отговорна среда, под тежестта на огромния обществен натиск, то те са най-ефективните и прецизни специалисти в световен мащаб - в която и да е човешка дейност. Вместо да им се назначава видео-надзор, заслужават огромна похвала.

Всички обаче сме наясно, че съдиите грешат много по-често, отколкото твърди ФИФА.

И чрез въвеждането на VAR, световната централа индиректно си го признава. Също толкова ясно е, че по-малкият брой червени картони на Мондиал 2018 не се дължи на това, че видеонаблюдението е дисциплинирало футболистите, а най-вече на промяната в правилото за „тройното" наказание - фаул срещу откъсващ се нападател вече не се санкционира с дузпа, червен картон и наказание за 1 мач, а само с дузпа и жълт картон.

По-едрите проблеми с VAR обаче са свързани с природата на играта. Адвокатите на видеоповторенията не спират да повтарят, че периодът е тестов и с времето технологията ще се усъвършенства. Едно на ръка, че поставянето на мондиала в ролята на опитно зайче е крайно нелепо (да не кажем обидно), но има нещо, с което VAR никога няма да може да се справи - не и по начина, по който функционира системата в момента.

Всичко продължава да зависи от субективното човешко мнение.

Ясно е, че футболът като социално явление е задължен да се адаптира към модерния високотехнологичен свят, но преди всичко е необходимо да се заложат някакви ясни рамки, за да не пострадат фундаменталните устои на играта, превърнали я в най-обичания и популярен спорт на планетата.

Футболът е проста игра за умни хора, казваше Кройф. И футболът е еднакъв - независимо дали се играе на улицата или на препълнен стадион. Отбелязването на гол е върховният момент на наслада - тръпката, която заразява милиони хора. А точно тази напрегната, ирационална и страстна връзка се нарушава, щом някой съдия се хване за ухото след отбелязване на гол. Ако трябва всеки път феновете да чакат минута-две преди да се зарадват - ами благодаря, но VAR не върши работа.

Твърди се, че VAR въздава правосъдие в мачове, в които залогът е огромен - световната титла например. И че този залог не може да зависи от моментното решение на рефера. В дебата се дават примери с други спортове като американския футбол, баскетбола, ръгбито или тениса, при които технологиите се използват за разглеждане на спорни или важни решения.

Футболът обаче е друга бира. В тениса например използването на технологиите не оставя място за интерпретации, както се случва с VAR на футболния мондиал. Най-добрите футболни мачове са тези с най-малко прекъсвания на играта. И в които топката лети от едната врата към другата и съдията изобщо не се забелязва. На това световно имахме подобни случаи - добър пример бяха заключителните двубои в група B (Испания - Иран и Португалия - Мароко). Екшънът бе спиран n-пъти от VAR и това уби емоцията. А футболът е емоция.

По-лошото е, че в споменатите двубои, а и в много други, преразглежданите спорни моменти бяха обект на човешка интерпретация.

Технологията е просто инструмент, а не изпълнител. Решението отново лежи на плещите на рефера, а той е... просто човек. Други човеци като него, в някаква далечна стая на хиляди километри, преценяват коя ситуация да се ревизира и коя - не. Аргументите? Остават скрити. Разговорите между реферите не се огласяват, защото... си говорели на различни езици.

Освен че не звучи сериозно, тази работа намирисва. Като всяка потулена работа в тъмна стая. Лошото е, че VAR не въздава справедливост - не на 100, а дори на 70 процента. Както и да го въртим, Мондиал 2018 остави горчивия вкус, че VAR не е панацея - съмнителна дузпа за Франция срещу Австралия, спестен червен картон за Кристиано Роналдо срещу Мароко или спорно подминаване на контакта между Компани и Дъглас Коща на Бразилия - Белгия. Да, имаше и полезни корекции като при симулацията на Неймар срещу Коста Рика (VAR индикира, че реферът неправилно е посочил бялата точка) или зачитането на изравнителния гол на Испания срещу Иран на Яго Аспас. Но това само потвърждава, че оценката за VAR не може да е еднозначна.

Големият проблем е, че дори да липсва тенденциозност, системата разглежда ситуации, които не са „черно-бели".

Влизането на Компани в краката на Дъглас Коща винаги ще бъде коментирано според пристрастията на коментиращия. И тук се връщаме на въпроса за ясно поставените граници. Видеотехнологиите са полезни за футбола само в три случая - при съмнение дали топката е преминала голлинията, дали нарушението е вътре или извън наказателното поле и дали има засада или не. При тях няма как черното да се окаже бяло. Но дори при играта с ръка VAR не може да е съдник - правилникът не разглежда всяка такава ситуация като нарушение. Сигурно е само едно - VAR бави взимането на решение, което така или иначе е в ръцете само на главния съдия.

Да, бъдещето на футбола е с технологиите, но едва когато изкуственият интелект може да изземе изцяло функциите на реферите. И едва когато роботите са в състояние да засекат „Божията ръка" на Марадона в реално време, ще можем да кажем, че има справедливост. И тя е еднаква за всички.

Oще: var  мондиал  русия  русия 2018  световно  световно първенство 


Още от Авантаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.03.2018, 13:40

1 Ivan Georgiev.10215844207407088 | 13.07.201811:29

Съгласен съм с почти всичко, което казвате. С изключение на това:

"Отбелязването на гол е върховният момент на наслада - тръпката, която заразява милиони хора. А точно тази напрегната, ирационална и страстна връзка се нарушава, щом някой съдия се хване за ухото след отбелязване на гол. Ако трябва всеки път феновете да чакат минута-две преди да се зарадват - ами благодаря, но VAR не върши работа."

Така показвате само едната страна на нещата. Ами представете си това, което се случва още по-често: Отборът ти вкарва гол, ти се радваш, скачаш и след секунди виждаш, че е отменен заради несъществуваща засада или заради фал, който не е реален. Или като онзи гол на Англия срещу Германия където голлинията на немците "влезе" повече от метър навътре във вратата и гол не беше признат (заради този гол въведоха първо 4-и съдия зад вратата и после goal line technology). Така погледнато технологията по-скоро има място във футбола. Интерпретацията трябва да бъде подобрена (като при мача Бразилия-Белгия или Бразилия-Швейцария например).
   

оценка

+0 -0


Видео