Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Империята "Реал" се срина, но какво правим с императора?

Напускането на Зидан и продажбата на Кристиано катализираха процесите, довели до залеза на футболната империя, спечелила четири от последните пет издания на най-силното клубно състезание в света.
Напускането на Зидан и продажбата на Кристиано катализираха процесите, довели до залеза на футболната империя, спечелила четири от последните пет издания на най-силното клубно състезание в света.

Да, това, което се срина във вторник вечер на „Сантяго Бернабеу“, бе цяла империя. И като всяка империя, тази на Реал (Мадрид) имаше периоди на възход, блясък и упадък.

Чакаше се само финалът, а грохотът от него бе сравним с мащаба на постигнатите успехи: разгром в собствената крепост от „второразредния“ Аякс, пропилявайки удобния аванс от Амстердам. Унижение, което медиите определиха като „най-черната“ нощ в европейската история на Реал.

Сега най-великият футболен клуб в света се изправя пред ситуация без прецедент в последното десетилетие. Оттук до 1 юни, за когато е насрочен финалът в Шампионската лига на стадиона на градския враг, „белият“ тим няма за какво да играе.

Предстоят цели 87 дни в пустинята за всички, свързани по някакъв начин с идеята „Реал“ - от клубните абонати до треньора; от футболистите до президента. И няма никаква гаранция, че междувременно няма да се стигне до още по-травмиращи случки.

Защо и как се стигна дотук? И въобще как е възможно в днешно време клуб от мащабите на Реал да претърпи подобна катастрофа?

Напускането на Зидан и продажбата на Кристиано са лесните отговори.

Да, те катализираха процесите, довели до залеза на футболната империя, спечелила четири от последните пет издания на най-силното клубно състезание в света. Първопричините обаче са по-дълбоки. А основната е, че Реал престана да бъде управляван като Реал, т.е. като клуб, който се бори за всичко и по всяко време. Затова днес вече не се бори за нищо.

Да, провалът в Шампионската лига е грандиозен, но много по-симптоматична за ситуацията в Белия (футболен) дом е абдикацията от битката с Барселона на домашната сцена и въобще на всички фронтове в последните сезони – нещо, което исторически е немислимо, дори вулгарно за този клуб.

Истината е, че успехите в Европа – постигнати благодарение на гладиатора Роналдо и на самобитния треньорски гений на Зизу, твърде дълго бяха лъскав параван, зад който Реал прикриваше огромните си институционални проблеми.

Самият Зидан, в прощалния си ден като треньор на клуба, каза че нищо не му е доставило такава радост, каквато е изпитал при спечелването на титлата на Испания през 2017 г. Признанието му дойде в присъствието на президента Флорентино Перес и само броени дни след спечелването на Шампионската лига за трети пореден път.

Великият французин знаеше отлично какво говори – всекидневният труд, постоянството и поддържането на форма са най-трудното нещо в модерния футбол. Това е класата на един клуб.

Думите му имат особена тежест днес, когато Реал отново е зад борда (и) в испанското първенство. 12-те точки разлика зад Барса са практически непосилни и най-вероятно ще доведат до повторение на миналогодишната картинка, когато европейският клубен шампион финишира на скандалните 17 пункта зад вечния си съперник.

Тогава феновете простиха заради поредната европейска купа, а някои по-радикални елементи дори пробутваха тезата, че Шампионската лига е единствената цел, която интересувала Реал.

Това, разбира се, е абсолютна лъжа – най-малкото защото величието на клуба се крепи върху грандиозното съперничество с Барса. И Зидан ясно го осъзнаваше.

Флорентино не спира да се пъчи с петте европейски триумфа за 16-те си години като президент, но пожарите на „Бернабеу“ по правило се палят от домашни искри – те „изпепелиха“ не един и двама треньори, сред които Гарсия Ремон, Вандерлей Люксембурго, Рафа Бенитес, Хулен Лопетеги, както и задържалите се за кратко Камачо и Лопес Каро.

В този списък спокойно можем да прибавим и Зидан, който овреме почувства, че европейската индулгенция все някога ще приключи.

Сега – вместо него - ще го отнесе Сантяго Солари. Чиято единствена вина е, че го сложиха да върши работа, за която изобщо не става.

Истината е, че днес ситуацията на „Бернабеу“ е толкова отчайваща, жалка и трагикомична не заради провала срещу Аякс, а именно заради систематичните провали в битката у дома. Защото там е Барса, Ел Класико и ежедневното доказване. Емблемата, името и фланелката могат да печелят директни елиминации в Шампионската лига, но не важат в тежкия маратон в Примера. Там е мястото, където доказваш, че имаш идея, стратегия и дългосрочен проект.

В последните 10 сезона Барса спечели 7 шампионски титли и 6 пъти триумфира с Кралската купа. След броени седмици ще изиграе шестия си пореден финал в турнира. Но за разлика от Реал, каталунският тим не се предава на нито един фронт – въпреки грешните стъпки напоследък, рекапитулацията включва три трофея от Шампионската лига срещу четири за Реал в последната декада. А при единствения сблъсък между двата колоса в турнира, победител бе именно Барса, който се класира за финал и спечели титлата през 2011 г.

Ако не бе толкова самовлюбен, Флорентино щеше да чуе гласовете, които още през миналото лято предупреждаваха, че 600-милионната инвестиция в реновацията на „Сантяго Бернабеу“ (по-скъпа от чисто новите арени на Атлетико (Мадрид) и Атлетик (Билбао) взети заедно) не може да е за сметка на отбора.

И щеше да разбере, че на този стадион спечелването на една купа, била тя и онази с големите „уши“, не е извинение за замазването на всички проблеми. Неговият предшественик – Лоренцо Санц, спечели веднъж титлата на Испания и два пъти Шампионската лига за четири години, т.е. по веднъж на две години. Въпреки това мадридизмът го свали от власт – Флорентино спечели президентските избори след победата над Валенсия на финала в Париж през 2000 г.

Перес може да е сигурен, че ако днес в Белия дом има избори, резултатът ще е същият, само че той ще е в ролята на жертва. Двете „галактически“ ери отдавна са в миналото – в последните 5 години Реал не е произвел нито един бомбастичен трансфер; изборът на треньори вече по традиция е стрелба в тъмното – от Моуриньо насам нито един не бе привлечен с ясна идея (дори Зидан бе назначен на принципа „каквото стане“); сблъсъците с Барса пък се превърнаха в безкраен кошмар за феновете, а каталунската преса дори прекръсти „Сантяго Бернабеу“ на „Камп Бернабеу“.

Ако историята учи, че империите умират в деня на смъртта на своя император, то във вторник би трябвало да сме станали свидетели на края на президенството на Флорентино Перес. Или поне тези, които обичат Реал, се надяват да е така...

 

Най-четените