Дванадесетият играч си тръгна обиден | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Дванадесетият играч си тръгна обиден

Станил Йотов
09.11.2016, 08:53 (обновена 10.11.2016, 18:07)
ЛСЦС

Запалянкото върви не само след собствения си отбор, а и след футбола. Всичко почва от играта и свършва с нея.

Отдавна е ясно, че на днешните т.нар. „футболни хора” в България футболът им служи за лична употреба. Един си пере милионите. Друг си пере репутацията. Трети върти трансфери. А четвърти някой от високите етажи на държавата го пратил в отбора му „да даде едни пари” срещу нещо си…

Всичките тези осъществиха една невъзможна мисия. А именно – успешно изпъдиха публиката от стадионите. Дванадесетият играч си тръгна обиден. Чат-пат по трибуните още може да се срещне някой редови запалянко, има и агитки. Но е въпрос само на време да ги вкарат и тях в Червената книга като изчезващ вид.

В неделя вечер предстои мач на националния отбор на България срещу Беларус от световните квалификации. Лесно е да се предвиди, че публиката ще се измерва в „няма и хиляда”. И причината не е, че народът ще следи по телевизията как върви резултатът от втория тур на изборите за президент.

Причината е, че Боби Михайлов и себеподобните му от БФС докараха състава на България до това да изглежда като жива карикатура.

Само се замислете: в мандата на Боби нашите ритнитопковци не са побеждавали нито един читав отбор в сериозен двубой от квалификации за световно или европейско първенство. Днешното им ниво е да бият Люксембург, но с голям зор.

Оставете това, ами името на България се оказа забъркано в афери с черно тото и уредени резултати. Има ли нормален човек, който ще заложи спортната чест на родината ни в краката на тези футболисти и в ръцете на шефовете им? Няма, на тях просто хората не им вярват.

Лошото е, че рибата не се вмирисала само откъм главата, ами е тръгнало и надолу. Затова никой не иска да ходи и на мачовете от Първа лига. Причината е само една – там просто не се играе футбол.

А запалянкото върви не само след собствения си отбор, а и след футбола. Всичко почва от играта и свършва с нея.

В Левски например новият собственик Спас Русев се чуди как така отборът му е първи в „А” група, а на „Герена” срещу Черно море публиката пак се измерваше в „няма и хиляда”. Добре е господин Русев да направи сметка колко футболисти се изредиха през Левски за последните 5-6 години.

Ще научи, че става въпрос за повече от 70 играчи от България и близо 50 чужденци. Идват, ритат колкото ритат, и след това ги натирват като некадърни. На изпроводяк им плащат задължителните неустойки.

Същата работа с треньорите, сменят ги през половин година – Гонзо, Стоев, Петрович… От това няма как да последва футболен резултат, а само пръскане на пари на вятъра. Затова Спас Русев да не се чуди, че дълговете на Левски били 20 милиона, а на стадиона не стъпва жив човек.

Навремето големият левскар Рихард Езра казваше, че мачовете на Левски почвали с виртуозните изпълнения на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов.

Но някъде към двадесетата минута на мача Езрата и останалите по трибуните изпадали в истинската си футболна нирвана, когато откъм игрището почвало да мирише на прясно отъпкана трева.

Това ухание било изключително съществен резултат от играта, разправяше известният режисьор. А днес от терена мирише само на развалена риба, но не и на футбол. Кой тогава да му ходи на Спас Русев на мачовете?

Същата смрад се разнася и от „Българска армия”. Там заради борчове в подобен порядък като тези на Левски закриха автентичния ЦСКА и го подмениха с Гриша Ганчевия ЦСКА – София. Дълговете бяха натрупани от предшествениците на Гришата: Александър Томов – Лупи и Титаните от Перник.

И те, като онези от „Левски”, бързо наемаха и гонеха купища футболисти. Въртяха се някакви игри с проценти и комисиони. И при тях ЦСКА не спечели нищо, не игра футбол. Същото го чака и Ганчевия ЦСКА – София с цялата каруца футболисти, докарани от Ловеч да ритат в червени екипи. Уж щяха да взимат купи и медали, но дотук само измъчват публиката. Така просто не се прави!

Поглеждаме към Пловдив. Там за привържениците на Ботев и Локомотив се знае, че по принцип са верни до гроб. Без значение отборът им дали е напред в класирането, или някъде по-назад.

Но и в Пловдив зрителите на стадиона вече са „няма и хиляда”.

На ботевистите Цветан Василев им обещаваше шампионска титла и нов стадион. Точно като събори стария, събориха и банката. И хората останаха излъгани, останаха обидени. Другите от Локомотив поне си имат стадион, имат си и отбор. Който дори може да играе сравнително сносно, стига някой да не е играл тото преди това. Впрочем при един от бившите им собственици вместо „Локо Пловдив” наричаха отбора „Тото Пловдив”. Имаше защо…

Ами в Стара Загора? Там в местния Берое с държавни пари помен правят. По три милиона и половина лева от ТЕЦ „Марица-Изток” 2 на година. Само за този сезон през отбора им са минали има-няма 30 посредствени футболисти.

Добре, че в теца не наемат такива посредствени работници, иначе Стара Загора да е останала без ток. С такива като тях няма как и играта да не бъде посредствена. Затова на стадиона под Аязмото публиката също вече е „няма и хиляда”. По подобни причини никой не ходи и на мачовете на „Пирин” в Благоевград. С тази разлика, че там парите не са държавни, ами общински. А за „Славия” трябва да се говори като за мъртвец – или добро, или нищо. Демек – нищо.

Няколко отбора от Първа професионална лига пък играят в изгнание, защото напъните за реформа във футбола ни ги завариха без стадиони с осветление.

Русенският Дунав е домакин в Разград, Монтана ходи до Ловеч, Черно море - до Каварна, а Локомотив (Горна Оряховица) рита отвъд Балкана, чак в Пловдив. Има случаи, в които човек се чуди дали се намира на футболна среща, или е попаднал в Дома на покойника.

Добре поне, че се намериха пари да им сложат лампи и най-късно напролет изгнанието ще свърши. Друг е въпросът колко публика ще им дойде на мачовете. Особено в Монтана, откъдето точки може да вземе който си поиска.

Остава Лудогорец, петкратният шампион на България. Най-силният отбор в България, участникът в Шампионската лига, клубът спечелил 35 милиона евро само от футбол. В Разград дори издигнаха нова трибуна „Моци”, за да побират повече хора.

Но в Първа лига зрителската им аудитория този сезон най-често пак е около 1000 души, понякога и повече.

Миналата събота например на стадиона дойдоха над 5000, за да гледат уж дербито с ЦСКА – София. Само че дерби нямаше по вина на съперника, който за цял мач ритна топката само веднъж във вратата. Цяло чудо е как в Лудогорец въобще успяват да поддържат добро ниво, след като в около 20 мача на сезон трябва да играят срещу отбори, които се спъват в топката.

Някой ще каже, че зрителите са се отдръпнали от стадионите, за да седнат пред телевизорите, където вече излъчват всеки мач пряко. Но във футбола качеството зависи и от количеството. Не можем да разделим трибуните от терена, всичко е една сцена. Колкото по-голяма е тя, толкова повече хора трябват за спектакъла.

А без Дванадесетия играч спектакъл просто няма.

Oще: левски  лудогорец  първа лига  фенове  цска 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео