Да обичаш играта и да си щастлив - 2: Клубната политика на Левски | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Да обичаш играта и да си щастлив - 2

Николай Лачков
01.08.2011, 13:42 (обновена 16.05.2012, 13:15)

1 от 4 снимки Назад Напред

Гонзо

Снимка: © BGNES

Като треньор Гонзо е същият, както когато беше футболист, но тогава постигаше добри резултати. Това обаче не е причина да не го подкрепяме сега!

ГОНЗО

Още не беше приключил първият официален мач за сезона, а вече се чуха призиви да се уволнява Георги Иванов. След мача също. Както се направи с Вили Вуцов, както се направи с Кокала, както в известен смисъл и с Ясен Петров.

"Оставка, този е некадърник, да идва следващият!". Това изречение в известна степен олицетворява една от най-странните, безумни и отблъскващи черти на българския футболен запалянко. Прилагаме го успешно и срещу треньори и срещу нови футболисти. Като народ, който най-много разбира от футбол, от политика и от всички светски теми, а освен това най-добре пие, бие и чука, то за мнозинството от нас не са необходими повече от 30 минути в първия официален мач, за да сме крайни и категорични в мнението си. Първият мач трябва да се спечели с 5:0, следващия с 6:0, после може да пожалим някой само с 4:0. Ако това не се случи, то треньорът е некадърник и трябва да си ходи. В дебютния си мач за отбора всеки футболист трябва да вкара гол, после по два-три в следващите, а освен това да даде и десет асистенции в първите си пет срещи. Иначе "не става, за какво сме го взели, само заплата ще взема. Да си ходи и да вземем по-добър".

Въобще ние нямаме вяра и доверие на нищо и на никого. Постоянно сме недоволни и искаме все повече и повече. Може един треньор да е спечелил 15 поредни мача, а един футболист да е вкарал 10 гола в 5 мача. За нас това е нормално и не е нищо чак толкова особено. Но реално ние дори не се радваме с пълна сила на такива неща. Макар да не си даваме сметка, то всъщност ние много по-усърдно чакаме да дойде серия от 3-4 мача без победа за треньора или без гол и с по-слаба игра на футболиста, за да го оплюем, да го обявим за некадърник и да кажем "Този не става, да се маха, да идва следващият".

С Гонзо ситуацията е същата. Още след назначаването му за треньор се изказаха хиляди причини, поради които той ще се провали. И изиграването на първия официален мач вече е повод да се заключи с почти абсолютна сигурност, че е „куха лейка и трябва да си ходи." Имам чувството, че голяма част от привържениците на отбора дори са се примирили с неговия провал и са го приели за даденост, още преди да е започнал сезонът. Дори нещо повече, те чакат отборът да претърпи първия по-сериозен крах, за да кажат "Видяхте ли, че Гонзо е некадърник и нищо не става от него, изобщо не трябваше да го назначават".

Моето лично мнение е, че на този етап Гонзо е посредствен треньор. Няма нито опит, нито необходимото спокойствие, нито тактическата грамотност, за да претендира за нещо много повече от определенията "посредствен" и "недоказан". Неговата философия за играта и като футболист не беше нещо кой знае колко комплицирано. Той просто постоянно махаше с ръце и подвикваше на съотборниците си (предимно вратар и защитници), да изсипят топката към него, където той с лакти и бутане да се пребори мъжки с врага и да набута гол (само с ляв крак и с глава). Правеше го добре, да не кажа отлично, особено за българските стандарти. Просто с него тази безумна тактика от 50-те години на миналия век даваше доста добри резултати. Предимно срещу ЦСКА и другите български тимове, но пък от време на време носеше успех и в Европа срещу отборите от по-скромен калибър и тези от "нашата черга".

Тактическите виждания на Гонзо като треньор не мисля, че ще се различават драстично от този стил, особено пък в началото на кариерата му на "специалист". Но в крайна сметка, поне откакто аз гледам мачове на Левски, ние винаги сме се придържали почти изцяло към този така наречен "секси футбол", за който писах и по-горе. Имало е някои малко по-разнообразни полусезони или серии от мачове, но като цяло това си е нашият стил с много малки модификации и различни изпълнители. Аз дори си харесвам този стил и тактика, толкова години съм ги гледал, че вече съм си свикнал с тях. Когато се опитваме да правим нещо много по-различно и модерно, някак си не се кефя особено, защото чувствам, че не играем "нашата си игра". Ако искам да гледам модерен футбол, ще си пусна по телевизията Барселона или Манчестър Юнайтед. Отивам на стадиона да гледам "секси футбола", който освен всичко останало е и голямо наше скрито оръжие. По простата причина, че ние като отбор сме много странни за разузнаване от съперника. Тоест, толкова стереотипно и стандартно играем по принцип, че няма какво да ни се разузнава. И в един момент, когато вземем, че направим нещо различно и модерно (ние подло го правим, когато най-малко някой очаква), то наистина изненадваме тотално всеки съперник и му правим живота черен.

Но да се върна на Гонзо. Той и като човек има немалки кусури - прекомерно самочувствие, самонадеяност, нервност, нетърпеливост и какво ли още не. Поведението му и извън терена никога не се е славило като прекалено джентълменско и в рамките на общоприетите норми. Но в крайна сметка, тези неща си остават за него, основно той сам търпи негативите от това.

Както виждате, моето мнение за Гонзо също не е особено положително. Но това по никакъв начин не ми пречи да му вярвам и да го подкрепям безрезервно като треньор на Левски с цялото си сърце. В крайна сметка той не е нито много по-добър, нито много по-лош от всичките предишни треньори, които сме имали. По мое мнение има общо десетина треньори изобщо в световен мащаб, които с идването си начело на даден отбор могат да направят наистина съществена разлика. Ние тези, нито можем да си ги позволим, нито те ще дойдат, нито ще им е лесно да се адаптират към нашата действителност, ако пък вземат да дойдат. И докато Гонзо е треньор на любимия ми отбор, аз не виждам причина да не го подкрепям изцяло. Желая му целия успех на света, защото от него в немалка степен зависи и успехът на тима, който обичам.

Пък Гонзо има и много положителни черти и предпочитам да вярвам, че те ще надделеят. Той може да е всичко друго, но поне е доказан мъжкар, показал е недвусмислено, че истински милее за отбора и ще даде всичко от себе си за него. Гонзо никога не би се скрил като мишка. Даже съм сигурен, че в много случаи ще поеме многократно повече отговорност и вина за евентуалните неуспехи, отколкото реално е необходимо и отколкото всички "специалисти" ще се опитват да му вменят. Освен това Гонзо никога не се предава на терена и не спира да търси победата до последната секунда - безценно качество, което се надявам да внуши на футболистите.

Въз основа на всичко написано по-горе, аз очаквам под ръководството на Гонзо Левски да загуби или да не се представи добре в някои "по-маловажни" мачове. За сметка на това вярвам, че ще измъкнем с пот и кръв няколко изключително важни двубоя, в които в крайна сметка мъжеството и волята ще се окажат много по-важни от тактическата грамотност. До къде ще стигнем по този начин? Не знам и не мисля за това. Вярвам, че до титла и полуфинал за Лига Европа. Нямам никакво понятие как точно ще се случи, но нищо не ми пречи да го вярвам безрезервно.

БАТКОВ

Този човек не ми е особено симпатичен. Никак даже. Нямам никакво намерение да коментирам всичките му изцепки и гафове през годините - за тях е казано и написано повече от достатъчно, а и те сами говорят за себе си.

Ще се спра конкретно само на последното "геройство" на нашия "мустакат вожд". Не мога да ви опиша какво изпитах, когато преди десетина дни прочетох следното заглавие из спортните медии: "Тодор Батков отстреля слон в Зимбабве". Думите не ми достигат и сега, но все пак ще се опитам да пресъздам накратко емоциите ми, породени от тази новина.

В началото писах за нелепата смърт на привърженика на Спартак (Търнава). Но, ако смъртта на Томаш е в известен смисъл нелепа, то какво да кажем за кончината на слона от Зимбабве? Просто си представям цялата сцена. Стои си там някъде в Зимбабве кротък и добродушен слон, горд и достоен представител на най-големите сухоземни животни на Земята. Пасе си животинката в тотално спокойствие и хармония с природата, Вселената и световната фауна. Не пречи и не досажда нито на мравките в земята, нито на орлите в небесата. И в следващата секунда на сцената се появява една самодоволна човекоподобна карикатура, която без каквато и да е основателна причина решава нагло и безскрупулно да застреля слона, за да нахрани егоизма и комплексарщината на болния си комсомолски мозък. Не оправдавам изцяло животното, защото не го познавам лично и не знам какво може да е сторило, сигурно и то е имало своите малки или по-големи грехове. Но чак пък такова наказание... просто не е справедливо. R.I.P., слон от Зимбабве - каква несправедлива участ да бъдеш отстрелян от плиткоумен палячо като агент Тара.

Този наглед незначителен случай е красноречив пример за цялата ценностна система и разбирания на хора като Батков, които за съжаление се срещат нерядко в България. Може с всичките си действия и изказвания през годините да си се доказал многократно като най-жалка форма на човешко съществуване, еволюирала интелектуално на нивото на зелените еуглени и чехълчетата, но отивайки в Зимбабве и убивайки беззащитен слон, то ти в собственото си налудничаво съзнание мигновено се издигаш на нивото на Бог. В обществото на австралопитеците и първобитните хора ценностите са били горе-долу на това ниво. За водач на племето и полубог е бил избиран точно този, който е успявал да пречука слон. Жалко, че при някои хора такива разбирания за света и живота като цяло все още се модерни и актуални.

Въпреки всичко, аз не мразя Батков. Думата "мразя" и като цяло чувството омраза вече тотално го изхвърлих от "арсенала" си. Достатъчно дълги години мразех и презирах хора и неща и в крайна сметка не навредих на никого, освен на себе си. Батков ми е просто безразличен и дори не си правя усилията да мисля за него, освен когато не се набута сам в полезрението ми с някой от поредните си бисери и гафове.

В крайна сметка все пак той наистина издържа отбора по някакъв начин. Пък и си давам сметка за реалностите в България. То да беше само Батков. Той не е много по-различен от всички останали президенти на футболни клубове в страната ни. Пък и вече му знаем номерата и сме му свикнали на глупостите. В сегашния момент ситуацията в България е такава, че на негово място няма как да дойде някой много по-свестен, а даже съм сигурен, че може да се появи и много по-голям смешник. Вярвам, че в един момент всеки ще си получи заслуженото дори и в България. Бъдещето ще покаже кой какво е заслужил. Не съм аз този, който има правомощия да раздава справедливост, било то съдебна или още по-малко общочовешка, така че няма какво да го мисля.

Аз не съм фен на Левски заради Батков, Гонзо или някой конкретен играч. Подкрепял съм и ще подкрепям отбора безрезервно и в добро и в лошо, всякакви съм ги виждал. Хората са преходни, Левски е вечен!

Хрумвали са ми и на мен крайните идеи да се предизвика масова административна чистка в отбора, включваща тотална криза, след което да се започне "на чисто" от аматьорския футбол. Планът не е никак разумен за българската действителност. Дори да се стигне до там, в крайна сметка от всички "разбирачи" ще се съберат 5000 души, които ще дадат средно по 10 лева и ще се стартира "на чисто" в буквалния смисъл на думата. И пак ще трябва да се намеси някой изпозлвач на синята идея и любовта на привържениците, който после кой знае какво ще иска. Просто в България повечето от нас са свикнали да вземат колкото могат, а след това евентуално да дадат. А то нищо в света изобщо не функционира на този принцип. Трябва да дадеш, за да вземеш, трябва да посееш, за да пожънеш.

Ще завърша темата Батков с това, че все пак този път съм малко изненадан и разочарован от него. Не разбирам защо вече не излиза пред медиите да разправя, че словаците ядат картофите с обелките, че са ни клиенти, че по традиция в Търнава само с появата си всяваме смут и паника и ще спечелим служебно поради техния страх. И най-вече да каже, че "Търнавският слон е по-малък брат на Зимбабвийския слон и без проблем ще го отстреляме". Или, ако е в приятелски отношения с местните бивши тайни служби, то поне да излезе с лозунга "Зимбабвийският слон и Търнавският слон - хобот за хобот през вековете!"

ТРАНСФЕРНА ПОЛИТИКА

Трансферната политика на клуба също се отличава със свой собствен неповторим облик. След всеки сезон се обявява, че вече са набелязани конкретни футболисти за определени постове и се работи усилено по списъка. Със започването на подготовката става ясно, че такъв списък или никога не е имало, или той се е състоял от близо 40 имена на произволни хора от всякакви националности, възраст и постове.

Не е голям проблем, че в началото на подготовката няма конкретна яснота кой е продаден, кой е преотстъпен, кой е освободен, кой ще става кмет, кой е на проби, кой е под наем, кого ще купуваме, кой ще е титуляр и кой евентуално още ще идва. Проблем е, че в края на подготовката тази неяснота още витае в пространството. Още по-голям проблем е, че когато започват официалните мачове, немалка част от тази неяснота все още е налице.

Като цяло моите наблюдения са, че все пак имаме един основен критерий за привличане на футболист - той да е евтин, или още по-добре без пари и със свободен трансфер. Възрастта, постът, бившият му отбор и това, че е пияница, че е бил контузен, или че не е играл повече от една година, не е от особено значение. В крайна сметка и без това обикновено става въпрос за футболист, който никога никой не е чувал, така че може да го пуснем на какъвто и да е пост. Пък и останалите никога не е късно да бъдат преквалифицирани някъде по терена. Не винаги обаче се получава. Доколкото си спомням преди две години се оказахме изведнъж с 6 централни защитници, няколко офанзивни полузащитници, но за сметка на това само с по един дефанзивен халф и нападател (и то не кои да е, ами Сърмов и Жоро Метъла). На следващата година обаче компенсирахме тези слабости, но пък "разтоварихме" прекомерно в някои линии и в един момент останахме само с един централен защитник и доста несигурен вратарски пост. Добре, че Грийн се оказа "поливалентен" и се сетихме по някое време да вземем добър вратар.

Странното е, че с този си „критерий" успяваме периодично да сглобим приличен състав. Вярвам, че и тази година ще се случи нещо подобно, пък и все пак дадохме някакви пари за трансфери. Преди шест години Томашич, Бардон, Станислав Ангелов и Домовчийски бяха точно толкова известни и перспективни, колкото сега са Рисп, Арс, Райков и Калво. Просто обаче те тогава паснаха на нашия "секси" футбол. Вярвам, че нещо подобно ще се случи и сега и тези играчи с "впечатляващи" визитки ще ни донесат много радостни мигове през този сезон.

ТРЕНИРОВКИ

Тук няма какво толкова да се напише. От години следя отбора и ми прави сериозно впечатление постоянството и последователността на нашите тренировки. И от откритите занимания, на които съм бил, и от репортажите, които постоянно се излъчват по спортните новини, става ясно, че ние години наред тренираме почти само и единствено "в квадрат". Разбира се, преди това разгряваме, потичвайки небрежно около тъч-линията. От време на време се чува за двустранна игра, в която головете обикновено вкарват треньорите, помощник треньорите, третият вратар и масажистът. По време на подготовката най-сериозно наблягаме на джитбол и биене на дузпи от и срещу треньора.

Предполагам тази ни последователност в тренировъчния процес се дължи на секретна информация от ФИФА, отпреди 35 години, че през 2015 година ще се проведе световно клубно първенство по "квадрат" и "джитбол", където ние без проблем ще отвеем всякаква конкуренция. Пък и предполагам че на чужденците, които идват в отбора, им е много интересно да си припомнят игри от детството, които са играли с първия си тим до 8-годишна възраст.

ЧУЖДЕНЦИ

Отдавна отминаха времената, когато държах и настоявах отборът ни да се състои само и единствено от българи. Сега просто желая да играят тези, които са най-качествени и са най-добре подготвени. И в последните години това все повече са предимно чужденци. За съжаление, с много малки изключения, повечето от българските ни футболисти в последно време се отличават с посредствени качества, неоправдано високо самочувствие, доста лабилна психическа устойчивост, както и с липса на постоянство, тактическа дисциплина и концентрация.

Затова, не е случайно, че в често случаи чужденци с "впечатляващи" визитки вдигат доста класата на отбора.

Да вземем за пример Сержиньо Грийн. Ако се вгледаме по-внимателно в играта му, то той не прави нещо кой знае колко особено и извънземно. Просто се пласира добре, печели възможно повече единоборства, не се оставя да бъде разминат елементарно, не губи топката в рискови ситуации, прави тактически фаулове, когато е необходимо, движи се на празни пространства без топка, покрива по-голям периметър, не се изморява в 65-та минута, подава къси, но точни пасове. В зависимост от постовете им горе-долу същото нещо правеха Томашич, Бардон, Мюлдер, а сега виждам да правят и Рисп и Арс. Няма някаква особена зрелищност и помпозност в играта им. А те и не полагат някакви специални и извънредни усилия за всичко това. Но на фона на останалите и то предимно на българите, тези наглед прости действия изглеждат някак много правилни, полезни и адекватни. Пък в останалите държави тези неща сигурно се учат още в детските и юношеските школи и след това стават по-скоро механични, отколкото нещо кой знае колко специално. Но в България всичко както винаги стои малко по-различно.

Невинаги и с чужденците се получава, разбира се, защото все още се случва да попаднем на странни екземпляри със съвсем съмнителни възраст и качества. Но поне засега отмина ерата на нигерийските "младежки национали", на които им се раждаха внуци, докато играеха в България.

Чужденците все пак имат и един сериозен недостатък и риск, който не им позволява да се състезават повече от около три години на ниво в български клуб. Хубаво е още с пристигането им на летище "София" подробно да им се обяснят реалностите в тази държава. И най-вече да им се каже внимателно, че българинът най-добре пие, бие и чука и няма смисъл някой чужденец дори да се опитва да ни отмъква короната в тези дисциплини. Ако не вярват - да попитат Рабех, Радимов, Дембеле, Маркиньос и още много други.

Аз вярвам, че след време в Левски ще играят основно български футболисти и то не от някакви националистически подбуди, а просто защото ще бъдат по-добри от чужденците, които можем да си позволим.

ЮНОШИ

Тук мнението ми отново е на принципа за чужденците, а именно, че желая в отбора да играят тези, които имат най-добри качества и са най-добре подготвени. Това към настоящия момент означава, че съм почти категорично против включването на юноши от нашата школа дори в групата за мача, камо ли да бъдат пускани да щъкат като мухи без глави по терена.

Очевидно е, че нещо много сериозно куца в нашата школа, а и в школите в България като цяло. Достатъчно е да се види какви футболисти сме "произвели" за първия отбор в последните години, след което да се видят резултатите на младежките ни национални отбори за същия период от време. С изключение на Домовчийски, не си спомням в последното десетилетие наш юноша да е направил нещо значимо за мъжкия отбор. Останалите попадат в две основни графи: "връзкари" (синове, зетьове и др.) и "вечни надежди". Няколко наши юноши направиха впечатление в други, конкурентни отбори, което не само, че не ме успокоява, ами още повече ме навежда на мисълта, че има нещо „гнило" в школата.

Не ме разбирайте погрешно, аз също мечтая и вярвам, че един ден гръбнакът на Левски ще е съставен от момчета "наше производство". Само че този момент най-малко е точно сега. Нито пък обвинявам или се сърдя на момчетата, дори в известен смисъл ги съжалявам, че залоупотребяват с тях и мечтите им за голям футбол. Те играят колкото могат, колкото са научени и напълно според очакванията с оглед на реалностите в България.

Сещам се за Цецо Димитров, когото изтъпанихме на вратата да пази срещу Лацио. Нямам понятие колко години е пазил за детски и юношески отбори на Левски. Предполагам е спечелил всички възможни призове и с отборите, и индивидуално. Само че забравяме една важна подробност. В тези детско-юношески първенства я има, я няма 2-3 равностойни отбори, в които също са набутани по трима-четирима "връзкари". Треньорите, селекцията и методите на подготовка в тези „водещи" отбори са доста съмнителни. Да не говорим за конкуренцията. В повечето останали тимове децата ритат на сгурия, нямат екипи, нямат съвсем треньори, нямат бази, нямат нищо. До скоро следях отгоре-отгоре резултатите в тези първенства и често имаше фрапиращи такива от рода на 22:0, 16:1 и 11:0.

Тоест, Цецо Димитров дори 10 години да е бил в школата, то за всичкото време той е изиграл около 20 завързани мача общо и едва ли са му отправени повече от 100 удара в рамките на вратата в официални срещи. И следващия момент ние го пускаме срещу Лацио и го обвиняваме, че от два удара са му вкарали четири гола. Всичко това най-малкото не е справедливо спрямо самото момче. Той най-малко е виновен за целия този батак, в който той се явява нещо като изкупителна жертва. Същото в пълна степен важи и за Стефан Станчев, който се наложи да влиза на пожар, за да бъде развинтен в Гент, че дори, бих казал, и за Божидар Митрев.

И въобще, просто не стават така нещата с юношите, както ние си мислим. Момчетата от нашата школа излизат с изкуствено напомпано самочувствие и сблъсъкът им с реалността е повече от жесток. По-добре да бъдат преотстъпвани директно на други отбори за по две-три години, след което евентуално с много усилия да могат да влязат поне в графата "средна ръка" футболисти.

Да не говорим, че в България играчи на по 21 години още ги броим за "млади надежди", пускаме ги по 15 минутки в безсмислени мачове и се радваме, ако спрат топката и дадат точен пас. На тази възраст футболистите в други държави вече са завършени състезатели, които струват милиони и често са вече основни играчи не само в клубните, но и в националните си отбори.

Аз вярвам, че след време мъжкият отбор на Левски ще бъде съставен предимно от наши юноши, които по класа и качества няма да отстъпват на връстниците си от другите страни.

Oще: георги иванов  зимбабве  клубна политика  левски  лов  сержиньо грийн  слон  тодор батков  трансфери  тренировки  треньор  чужденци  юноши 


Още от БГ футбол


Видео