Изповедта на Попето: В България ме изкараха лош човек, престъпник | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Изповедта на Попето: В България ме изкараха лош човек, престъпник

Sportcafe по championat.com
16.04.2016, 00:03 (обновена 19.04.2016, 09:11)

1 от 7 снимки Назад Напред

ивелин попов, попето

Ивелин Попов бе гост на руското издание "Чемпионат" и получи наградата си за футболистх №1 в Русия за септември 2015 г.

Ивелин Попов бе избран за футболист №1 в руското първенство за миналия септември от електронното издание „Чемпионат“. Той получи наградата си в редакцията и даде обширно и изключително любопитно интервю. Предлагаме ви го с незначителни съкращения.

- Голът срещу Зенит ли е най-красивият в кариерата ви?

- Досега съм отбелязал 80-90 гола (всъщност са 87 - б.ред.), но специално този си спомням сякаш съм го вкарал днес. Зотов ми подаде, но аз допуснах грешка. Тогава Саша отново ми върна топката. С десния крак прехвърлих Хави Гарсия, а с левия - Лодигин.

- Разказвате го съвсем просто - прехвърлих единия, другия...

- Ами, честно ви казвам - голът се получи случайно. Не виждах вратаря и не знаех дали е излязъл напред. Но когато топката полетя, веднага си казах: „Охо, това е гол“. Вероятно наистина не съм реализирал по-красиво попадение.

- В събота пак играете със Зенит...

- Виждам, че в отбора ни цари добро настроение. И мисля, че ще постигнем положителен резултат.

- Звучи удивително, но Спартак е едва ли не единственият тим в Русия, който не победи Кубан. Така че защо очаквате да спечелите срещу Зенит, който събра 15 точки в Шампионската лига?

- В момента не всичко е наред по отношение на резултатите. Но се получава така, че играем силно със силните. Победихме Краснодар два пъти, справихме се с Рубин като гости, с ЦСКА и Зенит също се представихме на ниво.

- От какво зависи?

- От тактиката на съперника. Тежко е, когато другият отбор се е затворил и се отбранява. Липсват пространства, а със Зенит не е така. Спартак разполага със скоростни и технични футболисти. Такъв стил ни харесва и така ни е по-лесно.

- Кой е основният претендент за титлата?

- Кандидатите са много. Ако вземем всички точки до края на сезона, и ние можем да се борим за първото място. Ще бъде трудно, разбира се. В същото време фаворити са Краснодар и ЦСКА. Харесва ми начинът, по който играят.

- Продължавате упорито да игнорирате Зенит...

- Харесвах и тях, но преди. При Спалети бяха комбинативни и играеха красиво. Сега при Вилаш-Боаш практикуват различен футбол - защитен и на контраатаки. Всички го виждат, всички го знаят.

- Но е странно да отречете, че Зенит разполага с най-добрата халфова линия в шампионата.

- Мисля, че е по-добра дори от тази на ЦСКА. Витсел и Хави са много технични. Вернблум също е отличен футболист. Но на мен ми допада опорният полузащитник Каборе.

- Кого бихте поканили в Спартак?

- На първо място - Каборе. И на второ - Серхио Рамос.

- В Зенит също има супериграч - Хълк.

- От него зависи много. Той е също толкова важен, колкото Куинси за Спартак. И двамата бележат често и са лидери. Но ние знаем как да спрем Хълк. Нямам право да говоря, ще видим в събота.

- И още веднъж - значи ще победите Зенит?

- Сигурни сме, че можем. Дори имам предчувствие, че ще се случи.

- В Спартак сте вече почти година. Доволен ли сте?

- Разбира се. Голям клуб. Феновете са поразителни. Веднъж ме смениха и седнах на пейката. Усетих толкова мощна подкрепа от трибуните, че ми се искаше да се върна на терена. Никога и никъде не съм виждал такива привърженици.

- А от себе си доволен ли сте?

- Поставям си оценка три плюс.

- Средна.

- Да. Може и по-добре. Може и по-зле.

- Нека си представим по-добрия вариант. Колко гола и асистенции трябва да запише играч на вашата позиция в Русия?

- Не са ми поставяли конкретна задача. Тук е трудно да вкарваш. За атакуващ полузащитник 7-8 гола и още толкова асистенции е приличен показател. Сега имам само 3+1. Надявам се, че до края на сезона ще натрупам още 4-5 точки.

- Защо толкова малко? Наистина ли Широков ви пречи на терена?

- Не, защо?

- Експертите така казват.

- На мен ми харесва да играя с него. Роман е капитан на руския национален отбор, спечелил е много трофеи със Зенит. Изключително интелигентен играч. Винаги искаме най-доброто за Спартак. И имаше мачове, в които ни се получаваше всичко. Просто хората мислеха, че Попов и Широков много бързо ще направят Спартак шампион. Върху нас падна сериозно напрежение, а нямаше как веднага да постигнем резултат.

- Малцина разбират как вие двамата си разпределяте функциите на терена.

- Играя по-близо до атаката. Широков в зависимост от тактиката може да бъде втори опорен или атакуващ халф. Още веднъж казвам - харесва ми да играя с него.

- Кой е най-приятният момент от предстоя ви в Спартак?

- В първия кръг, когато победихме Краснодар с 1:0 като гости, показахме качествена игра. Както и срещу същия съперник в Москва, когато бихме с 3:2.

- Какво ви прави щастлив в момента?

- Ще бъда щастлив, ако спечелим трофей.

- Но за целта е нужна стабилност. Защо не я постигате?

- Вече 7-8 години никой не може да отговори на този въпрос.

- Всъщност от 14...

- Да. Но се опитваме. Неприятно е, когато губим. Не всичко зависи само от нас. Съперниците също са силни.

- Спартак е без трофей вече 14 години, но вие го избрахте въпреки офертата от ЦСКА. Защо?

- Всъщност ме искаха четири клуба.

- И ЦСКА бе сред тях.

- Не бих искал да отговоря.

- Но ние го знаем...

- Няма да ви кажа.

- Добре. Кой, ако не ЦСКА?

- Предложението на Анжи бе значително по-добро от това на Спартак. Но го отказах.

- Парите не са главното, така ли?

- Вече заработих достатъчно за цял живот. Инвестирах в недвижими имоти, давам апартаменти и офиси под наем. Открих ресторант в София. Казва се „Клуб 71“. На стените са окачени мои фланелки и снимки на български национални играчи. Хората идват, гледат мачове. С бизнеса всичко е наред и мога да бъда спокоен за парите.

- Но във футбола има много повече...

- Няма как да имаш всичко. Можеш да отидеш в Китай и да вземеш 10 милиона, но да не се чувстваш щастлив. Какво да правиш там, за какво да играеш?

- Ами за пари.

- Искам да играя в Спартак и да го направя шампион.

- Как се отнасяте към практиката атакуващите футболисти да имат гарантирана сравнително ниска заплата и големи бонуси за голове и асистенции?

- Нямам нищо против. Изглежда, такъв договор имат Кристиан Виери или Лука Тони във Фиорентина. Заплатата е например 1000 евро, а за гол получаваш 100 000. За три месеца бележиш 7-8 пъти и ставаш богат.

- Каква кола карате?

- Тойота Тундра.

- Странен избор за футболист.

- Мечтаех за такава от дете. Според мен колата служи, за да те придвижи от точка А до точка Б. Спомням си как в началото на кариерата ми изплащах лизинг всеки месец за Мини Купър. Тогава си мислех: „Ако искаш да харчиш пари, занимавай се с недвижими имоти“.

- Чувствате се нормално и без суперавтомобил?

- Да. Глушаков кара Бентли, Мовсисян - Ролс Ройс. Но аз от коли не се интересувам.

- А вещите, дрехите?

- Дори не съм бил в ЦУМ, въпреки че всички ми го препоръчват.

- Защо не бяхте готов за важния мач с Ростов?

- Треньорът ми каза: „Ивелин, ти игра два мача по 90 минути за България. Летя до Португалия, след това до Македония. Ще бъде по-добре, ако останеш на пейката. Но по всяко време може да влезеш в игра“. Отвърнах: „ОК, няма проблеми“.

- Винаги можехте да отговорите, че не се чувствате изморен...

- Не познавам футболист, който не иска да играе. От друга страна разбирах, че не съм свеж след 5-часовия полет. Треньорът вижда всичко по нашите движения, защо да спорим?

- По време на мачовете с Литва и Франция селекционерът на Русия Леонид Слуцкий разпредели равномерно натоварването между играчите. Можехте да поискате от треньора на България да ви смени...

- Това е постоянен проблем. В клубовете мислят, че си твърде използван в националния отбор. В националния отбор искат да пристигнеш отпочинал от клуба си. Но това просто не се случва. Искам навсякъде да дам най-доброто. В продължение на две години бях капитан на България. Вече не съм.

- Защо ви отнеха лентата?

- Изпуснах дузпа срещу Малта и пресата ме подхвана. Писаха гадости за мен, преследваха ме.

- Кое е най-лошото, което прочетохте за себе си?

- Че съм пропуснал нарочно, че съм предал отбора си, защото съм искал да уволнят треньора. Превърнах се в най-лошия човек в страната, станах престъпник. Три-четири вестника всеки ден в продължение на 6 месеца си измисляха какво ли не за мен. Че съм отишъл пиян на тренировка, че съм принуждавал масажиста да прави лицеви опори, че съм обяснявал на треньора кого да пуска и кого - не.

- Бяхте ли пиян?

- Не, разбира се.

- А принудихте ли масажиста да прави лицеви опори? Ние също четохме за това - унизили сте го пред целия отбор...

- Имаме прекрасни отношения с персонала. Какъв чудак трябва да си, за да кажеш „Прави лицеви опори“ пред всички? Как въобще е възможно да си го помислиш?

- Може би сте го казал на шега.

- Може да се шегуваме, но не и по този начин.

- Едно важно уточнение - човекът говори ли пред пресата?

- Той и началникът на медицинския щаб казаха, че не е вярно.

- Откъде се взе тази информация?

- Имам някаква идея. Всичко съм постигнал сам. Никога не съм получавал подкрепа, не съм ползвал връзки, за да стана футболист. Сравнително млад ме избраха за капитан на националния отбор. Винаги казвам, каквото мисля. На много хора това не им харесва. Затова те поискаха вече да не ми пращат повиквателни. Беше много неприятно - и за мен, и за семейството ми.

- Струва ли ни се, или наистина България вече не разполага с играчи на най-високо ниво?

- Сами разбирате всичко. През 94-та нашите футболисти бяха в Барселона и така нататък. Сега такива няма.

- Преди година бяхме на стадион „Черноморец“ в Бургас. Някога това бе голяма арена, а сега е в руини, обрасла в трева.

- Има много добри неща, които са занемарени през последните години. Правителството не дава пари за футбол, не го развива. Останаха два-три нормални отбора. ЦСКА София изпадна в трета дивизия заради банкрут.

- Хората вече не се ли интересуват от футбол?

- Напротив, обичат го! На мачовете на ЦСКА ходят по 15-20 хиляди зрители. Отборът достигна до полуфинал за купата и спечели първия мач с 2:0. Предстои реванш.

- Но парите не са достатъчно?

- Да, няма инвестиции.

- България влезе в НАТО, в Европейския съюз. Не стана ли по-добре?

- Много хора у нас не искат Европейския съюз. Те смятат, че преди е било по-добре - когато страната е дружала с Русия. А сега цените скочиха, а заплатите не се увеличават.

- Процесът необратим ли е?

- Мисля, че всичко е обратимо. Всичко може да се променя.

- Учихте ли руски език в училище?

- Не, но родителите и по-големият ми брат го знаят. Честно казано, учението не ми се отдаваше. Живеех в района на футболна академия и започнах да тренирам на 6 години. Бягах от часовете.

- Защо?

- Защото първо се готвех с моите връстници, а после се прехвърлих при по-големите. Тренирах и с двата набора. Цял ден бях на терена. Помня, че когато бях на 12-13 години, майка ми ме попита: „Защо не ходиш на училище?“ Отговорих: „Защото не ми трябва. Ще стана футболист“. Тя се учуди: „Откъде реши, че ще станеш футболист?“ А аз просто го знаех. Същото ме питаха и в училище. В седми клас се преместих в спортна паралелка. Учителката каза: „В класа има 30 момчета и всеки е убеден, че ще стане футболист. Но това просто не е възможно!“. Отговорих смело: „Ще видим“. Въобще, държах се лошо и сега се срамувам. Първият час започваше в 7,20. А аз се появувах в 7,50 с кафе в едната и с топка в другата ръка. Сядах на чина, сякаш нищо не се е случило. Да ми се карат бе безполезно, винаги казвах „Ще стана футболист“. Отнасях се лекомислено към часовете по английски език. Сега съм убеден - ако бях учил, всичко в живота ми щеше да бъде по-лесно.

- Какво ви казва учителката сега?

- Дава ме за пример - ето, момчето ходеше навсякъде с топката и постигна своите цели. Окачили са мои снимки по стените.

- Превърнахте се в легенда. Капитанската лента ви бе връчена от самия Лотар Матеус. След това той каза: „България е най-лошото, което можеше да сполети треньорската ми кариера“...

- В първите 3-4 мача под негово ръководство постигнахме добри резултати, но след това пресата започна да ни оказва натиск. Мисля, че това лазеше по нервите на Лотар. Спомням си добре първия двубой с него начело - играхме с Уелс на Гарет Бейл. Той често стреляше към вратата, но вкарах аз, а България спечели с 1:0. След срещата Матеус ме прегърна. Така че имаше и някои добри моменти.

- Играхте редом с Бербатов. С какво го запомнихте?

- Дебютирах през 2007 г. Бербатов играеше нападател, а аз - зад него. Той бе много умен, техничен, спокоен. Никакви грубости, никакъв гняв. Димитър обаче бе затворен. Влизаше в ресторанта, хранеше се мълчаливо, не разговаряше почти с никого. Само веднъж се обърна емоционално към мен. През първото полувреме на един мач играхме нелошо. На почивката се приближи и ми каза: „Всичко правиш както трябва, подавай ми, нещата се получават“. През второто полувреме той вкара след мой пас.

- Какво може да организира Димитър Иванков?

- Това е нещо страшно. Влизаш в съблекалнята, до мача остава половин час. Гледаш - сакът ти го няма. А Иванков се смее. Започваш да се нервираш, тичаш наоколо и се опитваш да си намериш нещата. А накрая той казва: "Добре, спокойно, сакът ти е в хотела“. Налага се да намериш администратора и да го пратиш да се върне по спешност.

- В Спартак така ли се шегуват?

- Не. Това е невъзможно. Никога.

- Никак ли не е забавно?

- Няма номера. Просто си се смеем.

- Каква музика звучи в съблекалнята?

- Никаква. След загубата с 0:3 от Кубан отменихме тази традиция. Но всичко може да се персонализира със слушалки.

- Имаме информация, че играете покер. Какви суми сте губили?

- Не играя професионално. Залагаме на лагерите, но на дребно - така, за кафе.

- Какво правите в свободното си време?

- Когато имаш две деца, прекарваш цялото си време с тях. Излизаме, пазаруваме. Бил съм само два пъти в Кремъл. Повтарям - дори в ЦУМ не съм ходил. Харесва ми спокойният живот със съпругата и децата. Затова и не си взехме жилище в центъра. Жена ми ме помоли да не се занимавам с футбол след края на кариерата. Ситуацията е като с Алекс Фъргюсън, когато говореше за оттеглянето си от треньорския пост – „Прибирам се у дома, а съпругата ми гледа в една точка“. Тогава разбрал, че е необходимо да отделя повече време на семейството си.

- Не обичате да пътувате. Вярно ли е това?

- Да. Стараем се да се прибираме в България при роднините. Нямам сили за нищо повече.

- Пътувате ли с метрото?

- В руското още не съм бил, но ще пробвам - 100 процента! Засега си стоя в задръстванията.

- И с какво се занимавате през това време?

- Обикновено си разглеждам телефона, сърфирам в интернет, чета новини. Нямам твърде много приложения. Ето, вижте (подава телефона) - програма за теглене на песни, българско радио и резултати от мачове.

- Слушате ли чалга - българския поп-фолк?

- Да. Жена ми (Елена Паришева - б.ред.) беше певица. Запознахме се в ресторант през 2006 г. започнахме да общуваме, постепенно се сближихме. Мисля, че тогава тя бе по-известна от двама ни.

- Какъв щяхте да станете, ако не бяхте футболист?

- Никога не съм мислил за друга кариера.

- Защо пропадна трансферът ви в Блекбърн?

- Летях до Англия, прекарах 4 часа в медицински изследвания. След това отидох в клубния офис и започнах да чакам. Дойде президентът и ми каза: „Извинявай, искахме да продадем един играч, но не стана. Върни се в Литекс и изчакай шест месеца - ние ще се свържем с теб“. Казах „сбогом“ на Блекбърн, а в хотела получих обаждане от Газиентепспор. Хората поставиха конкретни условия. Отговорих, че не ми харесват. След 10 минути пак звъннаха и приеха моите условия. На следващия ден се срещнахме на летището в София, подписахме договора и веднага заминах при отбора.

- В началото на кариерата си бяхте във Фейенорд. С какво запомнихте този период и защо не записахте нито един мач за отбора?

- Бях твърде млад, не успяха да оформят документите ми. На 16 г. можех да играя само приятелски мачове с младежкия и дублиращия състав. Обадих се на агента си и му се оплаках, че съм нещастен. Той ме посъветва да се прибера в родината и да се върна в Холандия, когато порасна още малко. Но след това подписах с Литекс, където прекарах пет години. Когато се върнах в Ротердам като играч на Кубан, попитах кои от предишните служители още работят в клуба. Спомените ми са много добри. Като юноша мечтаех да играя за Фейенорд. Бях на мача им с Шалке за Купата на УЕФА през 2004 г. - тогава загубиха.

- Помните ли звездите на Фейенорд?

- Тренирах няколко пъти с Дирк Кайт, Саломон Калу, Джовани ван Бронкхорст. Кайт винаги пристигаше първи и ди тръгваше последен. Преди тренировката нареждаше всички топки на линията на наказателното поле и стреляше към вратата. После викаше двама, които му подаваха от ляво и от дясно. Той е суперпрофесионалист. Опитах се да взема пример от него, защото това носи успех.

- В Спартак има ли играчи, които тренират извънредно?

- Да, много са. Понякога всички. Десет човека стрелят към едната, десет - към другата врата.

- През април 2009 г. сте бил близо до трансфер в Байерн. Вярно ли е?

- Докато бях в Литекс, слушах за различни предложения, но с президента обсъдихме конкретно само четири - Кьолн, Блекбърн, Андерлехт и Дарби Каунти. За Байерн мисля, че всичко бе само слух.

- Имате ли любим отбор в Европа, в който мечтаете да играете?

- Като дете бях от Интер. Татко ми купи тяхна фланелка, когато бях на 8 г. В последно време те приличат на Спартак.

- В какъв смисъл?

- Първо - има много легионери. Второ - отборът може да изиграе 6-7 отлични мача, а след това да загуби от аутсайдер. Трето - и в двата тима личи характер, който помага в трудните моменти. Четвърто - феновете. Пето - длъжни сме да вземем титлата.

- Как оценявате руското първенство?

- Като трудно и сложно. Определено влиза в топ 5 на Европа. Всичко се променя след всеки кръг. Губиш два пъти и си на дъното. Печелиш и си на върха.

- Кога Спартак ще се върне в Шампионската лига?

- Моят залог - след година!

Вижте повече в галерията.

Oще: димитър бербатов  димитър иванков  зенит  ивелин попов  национален отбор  спартак москва 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео