Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Преди 35 г. ЦСКА повали Ливърпул, а "Таймс" написа: Българите са способни на всичко

35 години от епохалното ЦСКА - Ливърпул 2:0.

"Огорчението е голямо. Българите са способни на всичко" - това е заглавието на първата спортна страница на вестник "Таймс" на 18 март 1982 г. На този ден футболна Англия е притихнала, докато в София все още се усеща мирисът на изгорели вестници от факлите на победата, които палят 70 хил. по трибуните на "Васил Левски" предишната вечер.

Толкова са официално, но в действителност са доста повече. Над 150 хил. са предварителните заявки за билетите за реванша с Ливърпул, но по обясними причини на националния стадион присъстват половината от тях.

Еуфорията и мобилизацията започват две седмици по-рано, когато ЦСКА губи само с 0:1 на "Анфийлд".

Мърсисайдци упражняват страхотен натиск, но Джони Велинов и отбраната пред него удържат до средата на второто полувреме, когато Рони Уилън малко случайно поразява българската врата, след като топката преминава през краката на Динко Димитров.

Това е и единственият гол в мача, който дава огромни надежди на "армейците", които преди това са елиминирали Реал Сосиедад и Гленторан по пътя си към четвъртфиналите на турнира за КЕШ.

На реванша на 17 март София е под обсада от ранни зори. От Централна гара до Парка на свободата не може да падне игла от хора, а националният стадион се пълни часове преди мача.

Началото не е никак обещаващо, а Джони Велинов прави чудеса от храброст на вратата и гол не влиза. ЦСКА постепенно изравнява играта, но двете нули се запазват до 77-та миунта.

Надеждите за чудо вече почти са угаснали, когато Стойчо Младенов дава тон за обрата, за да остане в историята като Екзекутора на Ливърпул. Той получава великолепен пас от Пламен Марков отляво и с глава преодолява излезлия неразчетено Гробелар.

Стига се до продължения, а двата тима се борят за всяка педа земя. Нашите обаче са 70 и няколко хиляди и 11 срещу само 11 и великият Ливърпул е повален окончателно в 100-ата минута.

Сърцата за миг спират, след като героят от първия мач Уилън за малко не си вкарва автогол, а в следващата атака за "червените" Стойчо пронизва от воле Гробелар за 2:0, за да хвърли стадиона и цяла България в делириум.

35 години изминаха оттогава, а и до днес това си остава най-великата победа в българския клубен футбол.

Легендата разказва, че нашите получават по 130 лв. за елиминирането на английския колос, но на кого му пука за пари тогава?

Ако зависи от запалянковците, заслужават по милион...

Не стават милионери, но печелят нещо много повече. Да се разказва за победата след 35, а и след 135 години!

Да се пише и говори за вечната "червена" приказка и за великите бойци - от Джони на вратата през Безинеца, братята Димитрови, Мето Томанов, Пламен Марков, Майкъла, Цецо Йончев, Ради Здравков, Джевизов и Екзекутора.

Прякорът заслужено остава за Стойчо, но на 17 март 1982 г. всички те са екзекуторите на Ливърпул!

 

Най-четените