Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Илюзията „достойна загуба”

Ясен Петров и щаба на Левски не се оправдаха нито веднъж с клишето "достойна загуба" Снимка: БГНЕС
Ясен Петров и щаба на Левски не се оправдаха нито веднъж с клишето "достойна загуба"

Едно от най-досадните клишета във втръсналите думи на уж-футболните хора в България е „достойна загуба". Използва се много често, при това не само от по-слабите клубове. За които да загубиш минимално с безцелно ритане, блъскане и опълчение е почти като да завършиш наравно.

И тогава започват да се сипят думите за достойните загуби. Само дето загубата си е загуба. Без значение дали е нещастна, заслужена или не.

Просто защото след 3-4 години малцина ще си спомнят нещо от мача. И това дали отборът ти е ударил пет греди или не е имал удар към вратата на съперника вече няма абсолютно никакво значение. Остават сухите цифри и статистиката. А тя е проста - загуба.

В това отношение може би най-позитивното след поражението на Левски от Лил е фактът, че никой от сините не спомена „достойната загуба".

Да, отборът и Ясен Петров показаха, че са си научили урока от Лисабон - Левски игра много по-добре в защита и като цяло изключително концентрирано и сериозно. Но Лил използва доста резерви, а и между 15 и 35-ата минута показа какво всъщност може.

Тогава българският отбор просто не можеше да излезе от половината си и топката се чистеше напосоки. Добре се видя и че когато Гарра Дембеле и Жоазиньо нямат ден (или просто се изправят срещу по-стабилни защитници) "сините" трудно стигат до добри положения.

А без такива изравнителен гол може да дойде само след грешка на съперника. Но той не допусна такава. И успя с точно нужната доза усилия да постигне това, което искаше - победа.

Както всъщност направиха Бешикташ и Порто срещу ЦСКА. Само че в червения лагер се подведоха по илюзията „достойна загуба". Бешикташ били вкарали късен гол, българите изпуснали положения и т.н...

Същото беше и срещу Порто - попадение от засада, добро второ полувреме... Само че в София между 5-ата и 30-ата минута футболистите на ЦСКА преследваха сенки по терена и така и не видяха топката отблизо. А после така и не успяха да притиснят "синьо-белите" в края, поне за да опитат някакъв хаотичен натиск.

Всъщност, ако "червените" бяха преценили добре ситуацията нямаше да се стигне до случката в четвъртък - да мислят приближаващия влак за изхода от тунела. Последеците от подобен челен сблъсък са ясни на всички.

 

Най-четените