Цвети, мечтите стават ли реалност?
-Звучи малко захаросано. Да, полуфиналът на „Уимбълдън" може би беше малко като мечта, но вече имам други неща, които искам да постигна.
Какви са те?За какво мечтаеш?
-Не е точно мечта. Искам да съм малко по-постоянна, да имам и други постижения в турнирите от Големия шлем, в тези на женската тенис асоциация.
Чувстваш ли се известна? Блазни ли те славата?
-Не, славата не ме блазни. Виждам, че ме разпознават по улиците, ако това е да си известен значи съм такава.
Притеснява ли те това?
-Не.
Тенисът дамски спорт ли е?
-За мен да, дори най-добрият дамски спорт. Елегантен е, с голяма възможност за реализация, ако си достатъчно отдаден може да се превърне и в кариера.
Кое е най-уморителното в него?
-Пътуванията. Сезонът продължава десет месеца, на практика всяка седмица си някъде на път. За мен не толкова - аз участвам в 23-24 турнира, но пак е уморително.
С кого пътуваш?
-С баща ми.
Като че ли в женския тенис има силна връзка между бащи и дъщери...
-Да, тениса определено е фамилен спорт. Имам свое обяснение - просто никой треньор не може да ти се отдаде и посвети така, както един родител.
Как те възпитаваше баща ти - строго или нежно?
-Нито едното, нито другото. Но пък никога не ме е наказвал.
Как приемаш успеха, който постигна на „Уимбълдън" - като личен или като успех на България?
-В личен план за мен той е преди всичко мотивация. Показа ми, че мога да играя с най-добрите и да ги побеждавам, дава ми сили да продължавам. А що се отнася до България в момента определено печеля за нея. Получавам вече и много подкрепа от ръководството на федерацията, които са изцяло зад мен.
Семейството ти също много те подкрепя...
-Нямаше да съм това, което съм без семейството ми.
Кой направи най-голямата жертва?
-Не може да се степенува. Баща ми продаде двете коли - имахме Голф 2 и Фолксваген Венто, за да мога да пътувам. Той винаги е бил основния двигател. Продадохме няколко картини на дядо ми Енчо. Дядо Никола също много ми е помагал.
Смяташ ли, че без България си нищо?
-Може да се каже. Аз съм малко националистка - обичам България, обичам Пловдив. Ако бях американка, туркиня, рускиня, вероятно щях да се чувствам добре ако сложа на гърба си името на някоя от тези страни. Но аз съм българка и не върви да си сложа друг надпис. Да, има много спортисти, които го правят, но това е въпрос на личен избор.
Талантът или характера ти помага да успяваш?
-Смесица и от двете. А и не само. Но баща ми винаги е казвал, че съм талантлива и имам характер на победител.
Какво си купи с първата спечелена премия?
-Тя беще от държавното първенство за жени. Не помня колко беше, но не беше голяма. Тогава много исках да си имам телевизор в стаята и си купих точно това.
