Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Като Феликс

И ние падаме свободно от години... Снимка: Red Bull
И ние падаме свободно от години...

За да скочиш от 39 километра се иска дупе, мамка му. То човек се плаши дори само като си помисли за температурните амплитуди, въздушните течения, въобще - психологическия стрес, който трябва да преодолееш. Човекът обаче си се метна от капсулата и това си е. Стигна ново ниво в разбиранията за лимит на човешките възможности. Феликс Баумгартнер е като птицата Феникс, прероди се, живее втори живот. Защото след такъв скок няма как да вижда света, както преди него.

За 4 минути падаше свободно. Летеше!

С извинение към по-чувствителните, но някак изведнъж се роди сравнението със страстите у нас, особено в спорта и футбола. Ние падаме незнайно откъде и откровено свободно, вече години. Но няма изгледи да се получи ефект на Феникс.

Нито си имаме Феликс.

Вземете само последните дни. В петък националният отбор игра здраво и се би за точки срещу наглед далеч по-силната Дания, но много хора съжалиха, че „не са ни разкрили". И кимат с глава - „нищо, сега в Прага ще се случи".

Вместо да си кажем, че Любо Пенев доказва как може и да може, ние търсим виновници. Половината сложиха на бесилката съдията, та чак намесиха и „Парк дьо Пренс". Другите посочиха с пръста на съдници Бандаловски, който безспорно направи глупост, но очевидно пак в желанието и хъса, с който играха българите. Нищо де, трябва да има виновни.

На малцина идиоти им бе виновен тъмнокожият ляв бек Мтилига, а маймунските звуци се чуваха чак до Маймунарника в Борисовата градина. Сигурно трябва премиерът да издаде заповед (както за всичко в държавата) да се спре с тия глупости. Защото ще страда отборът.

След мача на Любо му кипна от съдията, намачка ненужно репортерката на БНТ, която нямаше вина, че пита. Това и е работата.

На другия ден един апологет на родната журналистика с лигавник върху ризката превърна интервю с футболиста Валери Божинов в политическа хумореска и не пропусна да завърти опашка пред своя идол/работодател. Вероятно един ден в учебниците по журналистика ще пише, че жанрът „френска любов в ефир" е роден в Барековото студио. Той може да намеси и възхвали Бойко Борисов дори в разговор с извънземно. А футболът? Къде го в цялата история?

В същото време, докато Феликс летеше, а половината българоезично Интернет пространство се надпреварваха в сарказъм и леко дебелашки хумор за историческия момент, в спортните сайтове властваше новината за описания с графити стадион „Българска армия".

Някакви левскари написали „Закриване" на трибуната на дома на ЦСКА. Без да разбират, горките, че закрият ли ЦСКА някога, и съществуването на Левски ще загуби смисъл. Защото с кого ще се надпреварва отборът им тогава? С Левски (Елин Пелин) ли?

А и самите герои със спрейове в ръце няма да има с кого да мерят мъжките си атрибути. Нито с кого да се посбият, нито на кого да напишат нещо толкова оригинално.

Карай, важно е да има активност.

Ние сме като скачащия Феликс, ама не съвсем. Вероятно целият свят е гледал скока му, докато нашето падане никого не трогва. То вече и на нас не ни прави впечатление. Дори само в спорта и футбола то е ежедневие.

Ето - идва вторник. Пак ще се разделим на тези, които искат България да се представи силно, ще подкрепят отбора и ще се радват на играта му. И тези, очевидно мнозинство, за които ехидния лаф „да ни разкрият" осмисля мирогледа.

Почакайте. Да си пуснем пак скока на Феликс.

 

Най-четените