Христо Стоичков: Жоел Киню е пълен идиот, глупак, педераст! | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Стоичков: Жоел Киню е пълен идиот, глупак, педераст!

Юрий Голшак и Александър Кружков, Спорт Експрес
30.07.2011, 10:52 (обновена 01.08.2011, 11:35)

1 от 8 снимки Назад Напред

Христо Стоичков

С годините Камата не се променя и е все така прям

- Винаги казвате това, което мислите. Времето не ви ли е променило?

- Не. Невъзможно е да ме промени! Пък и защо трябва да се променям?

- С годините хората стават по-сдържани?

- При мен няма такава опасност. Погледнете ме - дори на външен вид съм си същият. Само коремът ми малко е пораснал. Какво да кажем за характера? Ненавиждам хора, които днес казват на едно и също нещо бяло, а утре - черно. Аз винаги съм бил прям. И в живота, и на терена.

- Често ли сте идвал в Русия?

- Разбира се. Бях в Москва на финала на Шампионската лига Манчестър Юнайтед - Челси (Бел. ред.: през 2008 г.). Имам добри приятели тук. Например президентът на „Лукойл".

- Леонид Федун ли? Той вече не е президент на компанията...

- Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Приятел ми е от десет години. Както и Валентин Златев - представителят на „Лукойл" за България.

- Дружбата с милиардери носи неочаквани подаръци. Един наш богаташ подари на Роберто Карлос автомобил Бугати!

- Така трябва. И аз съм получавал много подаръци. Виждате ли този часовник?

- Не е лош.

- Да, прекрасен е. Много е скъп. Не се разделям с него. Подарък ми е от вашия „Лукойл" за рождения ден.

- Смело говорите на руски. Учили сте го в училище?

- Не. Не говоря много добре.

- Недейте така, Христо. Езиците ви се отдават. Месец след пристигането си в Барселона вече давахте интервюта на испански.

- Животът ме накара. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Налагаше се да разбирам какво ми казват Йохан Кройф.

- Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА (Москва)?

- Разбира се.

- За осем години в Русия така и не научи езика.

- Вагнер е бразилец. Това обяснява всичко.

- В руската преса ви приписват доста интересни фрази.

- Какви например?

- Като тази: „Ако някой пусне атомна бомба над Мадрид, ще му стисна ръката".

- Що за глупост? Никога не съм казвал подобно нещо. На този, който го е написал, му предайте от мен, че е глупак. Той си няма и представа какво ми е в душата. Ето затова не се разбирам с много журналисти. Ако пишеш истината за Стоичков, ще получиш всичко. Ако злоупотребяваш, първият ни разговор е и последен.

- Тогава ето ви още една фраза: след победата над Русия с 1:0 през 1997 г. вие казахте „Руснаците ни освободиха от фашистите, а ние тях - от Световното първенство".

- Просто се пошегувах. На 9 септември руските войски са освободили България, а на 10 беше мачът.

- Съдия беше Вацлав Крондъл...

- Точно така. Имате отлична памет. Аз бях забравил как се казваше съдията.

- Това име е доста популярно в Русия...

- Момчета, играл съм 20 години. И никога не съм молил съдията за помощ. Нито веднъж! Изобщо не си спомням някога рефер откровено да е подпирал националния отбор на България. Нито Крондъл, нито който и да е. Победихме с 1:0 и се класирахме на първо място. Русия остана втора, пък си говорете каквото искате. Ние имахме страхотен състав - Балъков, Лечков, Иванов, Михайлов, Сираков, Костадинов...

- Навремето се срещнахме с Лечков в Турция. Променил се е. Какво се случва с останалите?

- Лечков е кмет на град Сливен. Костадинов отдавна работи в ЦСКА. Пенев - в Литекс. Сираков дълги години бе в Левски, после отговаряше за националните отбори, сега си почива.

- А вратарят? Този, който беше плешив, а после си присади коса...

- Борислав Михайлов! Президент е на Българския футболен съюз. Трифон Иванов си има бизнес. Не знам какъв, но вероятно е успешен, защото не му се занимава повече с футбол.

- Лечков е станал кмет, а на вас не ви ли се занимава с политика?

- Знаете ли колко пъти са ми предлагали! Но аз не ща. Какъв политик съм аз, след като не мога да увъртам?

- Така е. А сега да си разкрием душата - за нас футболът, който играеше Барселона през 90-те години, е най-красивият, който сме гледали. Бяхте най-силният отбор в света.

- Добре го казахте. България на световното през 1994 г. също не беше зле. Често ме питат: „Коя Барселона играе по-красиво - тази от 1992 или сегашната?". Мразя този въпрос. Странно, че още не сте ми го задали.

- Добре, де, коя?

- Днешната също ми харесва.

- Ако утре станете треньор там, какво бихте променил?

- Нищо. Защо трябва да променям. Барселона от дълги години играе в една и съща система - футболистите се избират според модела. На един и същи принцип - затова Барселона винаги ще е добре. И днес, и след пет години. Тази програма я създаде Кройф през 1988.

- Времето помири ли ви? Навремето се разделихте по гаден начин.

- Глупости. Обичайна история между треньор и футболист. Сега сме приятели, чуваме се през два дена. Дори през 90-те години не го правехме. Йохан е много важен човек в моя живот.

- Какво ви подсказва интуицията - ще се върнете ли някога в Барселона?

- Барселона си има фантастичен треньор. Удоволствие е да гледаш работата на Пеп. А аз не си правя никакви планове - всеки ден за мен е ново приключение.

- Помните ли Игор Доброволски?

- Този, който беше в Олимпик (Марсилия) ли?

- Да. Той разказваше, че по време на златната ера на клуба играчите не си говорели един с друг.

- Не мога да си представя как отбор с такива отношения може да е успешен. Не вярваам на това. Много е важно в съблекалнята да е спокойно. Кройф подбираше чудесни момчета - от Алесанко до Субисарета. Всички бяхме приятели.

- Защо в Парма, по думите на Невио Скала, всички се настроили срещу вас, след като разбрали колко получавате? Семейната атмосфера в клуба рухнала с идването ви.

- Разделих се с Парма след само една година там. Този трансфер бе най-голямата ми грешка.

- Затова ли покрихте със собствени средства част от сумата, необходима за връщането ви в Барселона?

- Глупости. Барселона плати всичко, а аз бях щастлив да се върна. През 1996 г. там дойде Боби Робсън с Жозе Моуриньо. Не успяхме да станем шампиони, но взехме Купата и Суперкупата на Испания и КНК.

- Какви бяха първите ви впечатления от Моуриньо?

- Великолепни.

- Странно. Той е дошъл там като преводач на Робсън. В Порто Сергей Юран веднъж изрита този преводач.

- В Барселона Моуриньо вече беше като помощник-треньор. Веднага усетих, че този момък ще стигне далеч. Той впечатляваше всички наоколо. Десет години с Робсън - това е голяма школа. Всички отбори, където е бил Моуриньо, веднага са прогресирали. И обърнете внимание - нито един футболист, работил с него, не е казал лоша дума по негов адрес!

- Сигурно ви е интересно да наблюдавате треньорската му работа?

- Особено интересно ми бе да гледам Кройф. Не виждам как някой ще го надмине - ако днес заработи отново, пак ще побеждава всички. Никой друг не умее да подбира играчите и да създава добра атмосфера като него. Абсолютен гений!

- Гуардиола май работи по негов модел?

- Разбира се. И цялата академия на Барселона. Този клуб почти не харчи за трансфери. За какво му е, щом като си има собствени юноши.

- Отстрани изглеждаше, че по ваше време слабото звено на Барселона бе вратарят Субисарета.

- Еее, как може да кажете подобно нещо за човека, който има 126 мача за Испания и пренаписа всички рекорди.

- В Русия повече се помнят гафовете му.

- Всеки вратар прави грешки. За мен Субисарета е номер едно. Може би заедно с Михайлов. А от съвременните Валдес е без конкуренция. И съм обективен в това, което казвам.

- А в съвременния футбол има ли по-добър от Меси?

- Не. Кристиано Роналдо също е добър, но не е от класата на аржентинеца. Меси е изключителенн футболист. Способен е да сътвори гол от нищото.

- Преди пет години знаехте ли, че е такъв играч?

- Разбрах го още по-рано - когато го видях в школата на Барса. Беше на 13. Ключовият момент в кариерата му по-късно бе преходът към първия отбор благодарение на треньора Франк Райкард и спортния директор Чики Бегиристайн. Между другото, Меси не блесна в първия си мач. Във втория и третия също. Но продължиха да проявяват доверие към него.

- Талантът има нужда от подкрепа, бездарието само си пробива път.

- Златни думи, приятели!

- Познавате ли се с Меси?

- Разбира се. Изключително приятно момче - скромен, спокоен, отзивчив, непокварен от парите и славата. Като човек получава десетка по десетобалната система!

- Достатъчни ли са ви 10 минути, за да прецените качествата на един играч?

- Десет са много. Стига ми и една. Винаги с удоволствие ходя на мачовете в школата на Барселона. Гледаш 12-14-годишни момченца и виждаш, че от тях ще стане нещо в бъдеще. Естествено, аз не съм Бог и мога и да сбъркам в преценката си, но се случва рядко. Имам набито око.

- Кой свой мач скоро сте гледали отново?

- Не се учудвайте, но никога не съм го правил. Миналото си е минало. Баста! Нито имам време, нито желание да се отдавам на носталгия. Живея днес!

- Веднъж попитаха Лобановски: „Вие гениален треньор ли сте?", а той отговори: „Не, просто добър". Стоичков гениален футболист ли беше?

- Как бих могъл сам да се нарека гений. Изобщо мразя, когато някой почне: „Аз вкарах гол, аз подадох, аз направих това... Аз, аз, аз...". Глупак! Може да си прекрасен вратар или супер нападател, но сам никога не можеш да постигнеш каквото и да било! Без отбор си никой!

- Познавате много добре защитниците.  Срещу кого ви е било най-трудно?

- Ще отлича трима - Куман, Барези и Малдини. Бяха безцеремонни към съперниците, но на никого не подлагаха крак. Респект за тях!

- Сблъсквал ли сте се с подли номера на терена?

- Като какви например?

- Да кажем, удари с лакът.

- Това са глупости. Ние сме на терена, не сме в театър. Макар че не си спомням откровени негодници.

- Провървяло ви е.

- Просто малцина можеха да ме догонят. Бягах много бързо. Докато защитникът намисли да ми направи нещо лошо, вече съм далеч от него.

- Кой нападател бягаше по-бързо от вас?

- Моят приятел Олег Блохин. Въобще в Динамо (Киев) имаше много ярки личности - Протасов, Заваров, Беланов и... още един много добър футболист, осми номер... Помогнете ми...

- Литовченко?

- Дааа! Гена Литовченко! Малко играчи имат такъв тежък удар.

- Все украински футболисти. А спомняте ли си имената на някои руски играчи?

- Обиждате ме. Карпин, Мостовой, Онопко, Корнеев... Мога и да продължа. От изброените най-добре се познавам с Карпин.

- Но за разлика от Корнеев, с него не сте били съотборници.

- И какво от това? Колко години сме играли в Испания! И на ниво национални отбори сме се срещали. Валери е блестящ футболист и великолепен човек. Преди два часа говорихме по телефона.

- Той изненада ли се да ви чуе?

- Не, той знае, че съм в Ростов. Каза ми: „Като минаваш през Москва, ела ми на гости".

- Един руски журналист, с когото в Барселона ви е запознал Корнеев, бе удивен, че разреждате бирата си с лимонада. Как може да пиете подобно нещо?

- Не лимонада, а „Фанта" лимон. Страхотно е! Няма по-добра напитка за жегите! В Испания много обичат бира с „Фанта".

- От сегашните нападатели на националния отбор на Русия кого харесвате най-много?

- Павлюченко. Много интересен футболист. Колко е висок? Два метра?

- По-малко.

- 1,98? (Бел. ред.: Стоичков надцени ръста на Павлюченко с десет сантиметра). Той ми напомня на Фернандо Торес и Фернандо Йоренте. Такива нападатели са съкровище за всеки отбор.

- Но бившият национален селекционер на Русия Гуус Хидинк го наричаше „спящият гигант"...

- За нападателите това е нормално. Важното е да вкарва голове. Аз например, когато беше топло, се движех по-малко. На студено тичах повече.

- След своя груба грешка един наш хокеист чу от треньора си фразата „Ти разстреля целия отбор с „Калашников". Спомняте ли си някакви по-странни изказвания на свои треньори?

- Случвало се е. Но аз самият като треньор никога не съм си позволявал подобно нещо. Умът ми не го побира - как може да кажеш нещо такова на някой играч? Колкото и да си ядосан. А какво им казва този ваш треньор след победа? Че са застреляли съперника с „Калашников"? Глупак! Разбирам, има емоции, но има и граница, която не трябва да се прекрачва.

Кройф веднъж ме посъветва: „Ако станеш треньор, забрави какъв футболист си бил. Не казвай на момчетата, че на тяхно място би го направил по-добре. Това не води до нищо положително".

- За вас Кройф е треньор номер едно? А кой е номер две?

- За мен има Кройф и всички останали. Всъщност, Кройф, всички останали и минус един треньор.

- Ван Гаал?

- Да. Така и не разбрах какво иска той от мен. Разруши атмосферата в отбора. А мен ме постави ляв бек. Каза ми: „Ти си роден за защитник". Глупак, просто глупак!

- Ако се видите, ще му подадете ли ръка?

- За какво? Това е човекът, който изгони зрителите от „Камп Ноу". Два пъти стана шампион с Барселона, но запалянковците намаляваха. Болно ми беше да гледам какво се случва. Барселона е моето сърце! FCB означава много повече от три букви! 20 години живея в този град, там е домът ми, децата ми.

- А България?

- Важно е отвреме-навреме да ходя в България. Имам много приятели там. Но винаги ще си живея в Барселона.

- Руснаците помнят трима велики българи - Живков, Ванга и Стоичков.

- На Тодор Живков даже съм му подарявал фланелка на Барселона с номер осем. С Ванга не съм се срещал.

- Вярвате ли в свръхестественото?

- Всичко вижда само Той. (Христо сочи с пръст нагоре) Никой друг. Господ е казал: „Помогни на слабия и ще получиш щастие". Ето в това вярвам аз.

- Кой беше най-тежкият ден на треньора Стоичков?

- Имам два такива - когато с националния отбор паднахме у дома от Швеция и Хърватия в квалификациите за Мондиал 2006. Беше ми много болно. По 45 000 човека ни подкрепяха на стадиона, но ние загубихме и не можахме да се класираме.

- Защо в Селта не ви провървя?

- Когато отидох там си нямах представа от финансовото положение. Убеждаваха ме, че всичко е нормално. А после се оказа, че е катастрофално. Как да им се играе на футболистите и да се раздават, след като всеки ден ходех при президента и му казвах: „Какво става със заплатите на момчетата? Какви ги вършите?".

- Там работихте с ганаеца Куинси, когото в Спартак (Москва) смятаха за мързелив. Имахте ли проблеми с него?

- Никакви. Аз се женя само веднъж.

- ???

- Подходът ми е прост. Който не работи на тренировките, не играе в мачовете. Предупреждавам ги затова още на първата ни среща. Ако някой футболист не го разбере - довиждане! Няма да повтарям пет пъти едно и също нещо. Куинси не е имал никакви претенции - беше играч с фантастична скорост, полезен за отбора. Но когато отпаднахме от Примера дивисион, договорът му за преотстъпване приключи и той замина за Англия.

- В Южна Африка хареса ли ви?

- Много. Имах отлични играчи. Президентът на клуба бе много богат човек. Но не разбираше нищо от футбол.

- Бъркаше ли се в работата ви?

- На мен такива не ми минават. Ако някой дойде и ми каже: „Виж какъв добър футболист е еди кой си! Що не го пуснеш в мача?", аз му отговарям: „Утре. Днес не".

- В ЮАР предупреждават туристите по тъмно да не спират с колата си на светофар...

- Аз можех да си спирам, където искам. Никой не би ме докоснал - уважението към мен беше огромно. Хората там са добри, религиозни.

- Сигурно сте ходили с четири човека охрана?

- Аз сам съм си охрана. Президентът имаше бодигард, аз - не. Известността никога не ми е създавала проблеми. Трудно ли е да дадеш автограф? Или да се снимаш с някого? Една минутка е!

- Най-необичайното място, на което сте давал автограф?

- Памперс. Един баща се протегна към мен с бебето си и ме помоли да се разпиша.

- Говори се, че в Лондон Дан Петреску го познавали дори просяците...

- И мен в Барселона ме познават и просяците.

- След като си тръгнахте от ЮАР, с какво се занимавате?

- Пътувам по света. От един самолет в друг. Имам футболни академии в Испания и България.

- Няма ли български клуб, който да ви предложи добър договор?

- Отдавна съм казал - работя в България само веднъж. Е, това приключи вече. Няма смисъл да ме канят. Не понасям безсмислените разговори с клубовете: „Дай да се чуем утре, може нещо да измислим...". Нужна ми е конкретика. Нямате готовност? Край, аут!

- Има ли клуб по света, с който не бихте преговаряли за работа?

- С Реал (Мадрид). Ако ми звъннат, направо ще натисна червената слушалка.

- А българите ви ядосаха с нещо ли?

- Не ми е интересно. Не си представям как мога там да прогресирам. Аз мога да помагам със съвети, но не и да тренирам.

- Прочутият Анатолий Тарасов казваше: „Дори и в леглото с жена си, треньорът трябва да мисли за футбол". Съгласни ли сте?

- Кой беше треньор на Динамо (Киев)?

- Лобановски ли имате предвид?

- Да, Валери Лобановски. Често използвам неговата мисъл: „В съвременния футбол от таланта на играча зависи само 1%. 99% е работа". Никой друг не го е казвал по-добре. След два дена бездействие дори и да се гений, губиш форма. Хора като Моуриньо, Капело, Кройф, Саки мислят за футбол по 24 часа на ден!

- А вие?

- Аз също.

- Между другото, вярно ли е, че Кройф има страх от летене?

- Да. През 1994 г. ни чакаха двамат в Париж за церемонията по връчването на „Златната топка". „Франс футбол" изпрати малък частен самолет в Барселона специално за нас двамата. Като го видя, Кройф веднага отказа да се качи на борда. „Ще летя с обикновен полет, с по-голям самолет. По-сигурно е", каза той. Разбирам го. За мен също всеки полет е изпитание. Винаги нервнича, потя се. А когато попаднем в турболенция, е направо кошмар.

- Започнахте да пушите, откакто станахте треньор ли?

- И преди си позволявах по две цигари на ден. Не ми пречеше в играта.

- Имате ли приятели сред големите футболисти?

- Марадона. Помня как го хванха с допинг на Мондиал'94. За мен това бе ден на траур. Преживях го много тежко. Миналото лято на световното в ЮАР имахме много сърдечна среща с него.

- Той ли е най-добрият ви приятел във футбола?

- Най-добрият ми приятел е Ромарио. Дори съм кръстник на децата му.

- С какво се занимава той сега?

- Голям политик! Оня ден му се обаждам: „Сеньор Ромарио, мога ли да говоря с вас?"... Той често идва при мен в Барселона, дъщерите ми ходят на гости при него в Бразилия...

- Той игра футбол много дълго, вкара 1000 гола.

- Останаха му 22 до хилядата. Казах му: „Защо се мъчиш? Ела в България. Тук много бързо ще ги вкараш".

- Ромарио не смята ли да става треньор?

- Не му харесва. Той обича паричките, семейството си и плажовете. Не пие, не пуши. Професионалист! Затова игра толкова дълго, а и генът му е невероятен!

- България се класира като по чудо на Мондиал'94, благодарение на онзи гол на Костадинов в 94-ата минута.

- А аз не видях гола!

- Къде бяхте?

- В наказателното поле, близо до вратаря. Гледах как Костадинов се носи по фланга и рита топката. Изгубих я от поглед и в следващия миг чух как тежко въздъхна целия стадион...

- В САЩ българите играхте прекрасно. А после внезапно загубихте с 0:4 от Швеция в мача за третото място, при това само в рамките на едно полувреме...

- Това е един от най-тъжните моменти в живота ми. Но преди това бе полуфиналът с Италия. Съдия бе французинът Жоел Киню. Пълен идиот, глупак, педераст! Целият свят му се подиграваше, но на нас не беше до смях! Италия и Бразилия от 24 години не бяха играли финал помежду си. Ясно, така трябваше да стане - пари, телевизии, публика...

- Знаехте ли си още от началото, че реферът ще ви пореже?

- Естествено. Всички казваха: „Как може да ни сложат френски съдия, след като ние не пуснахме именно Франция да се класира за първенството!".

- Винаги отношенията ви със съдиите са били сложни. Какво направи испанския съдия, когото настъпихте и си изкарахте половингодишна дисквалификация?

- Така се случи. Бях млад, лесно се палех. Това беше през 1990 г. на мача за Суперкупата на Испания Барселона - Реал. Но днес този рефер ми е приятел. Когато се видим, се смеем. „Ти ме направи известен", казва ми той. И, наистина, кой би си го спомнял иначе двайсет години по-късно?

- Не е като да не сте имали проблеми и в родината си. Финалът за Купата на България през 1985 г. ЦСКА - Левски завършва с грандиозен бой, след което двата клуба са разформировани и на тяхно място са основани Средец и Витоша. А няколко играчи, между които и Вие, бяха наказани доживотно да не играят футбол. На следващата година обаче ви амнистираха...

- Такава беше политическата ситуация. Смешно ми е, когато говорят за този бой. Просто малко се сдърпахме след мача и това е. Но се намеси комунистическата партия. Скандалът се раздуха, устроиха ни показен процес. И трябваше половин година да стрелям в казармата.

- Олег Саленко продава своята „Златна обувка" от САЩ'94. Каква е съдбата на вашата?

- Стои си у дома в Барселона, заедно с другите трофеи. Там си имам малък музей.

- Едва ли е толкова малък...

- Ха-ха, прави сте! Колекцията ми е богата. „Златната обувка" от световното е един от най-ценните ми експонати. Не бих се разделил с нея за каквито и да било пари.

- Бизнесът на Саленко пострада от кризата. Вие имали ли сте неуспешни проекти?

- Не. Старая се да не участвам в рисковани операции. Купувам имоти - земя, апартаменти, къщи и после ги давам под наем. Имам и съветници, които ми препоръчват къде е най-добре да вложа парите си.

- Чели сме, че няколко играчи на Барселона, сред които и Вие, си купили за 500 000 долара декоративни рибки от рядка порода, а те веднага измрели. Чия беше идеята?

- Всичко това са глупости. Колко небивалици за мен се пишат във вестниците! Отдавна съм се зарекъл да не общувам с българските журналисти. Те дори не идват при мен - знаят, че е безполезно, но продължават да си съчиняват.  Ту се развеждам, ту имам какви ли не любовници в Испания и България, ту несъществуващи деца. Писнало ми е да обръщам внимание на клюките.

- От колко време сте женен?

- 22 години. Разбираме се прекрасно със съпругата ми. Понякога чак сам си завиждам!

- Какво сте рекламирали досега?

- Какво ли не! Но отдавна съм си решил: парите, спечелени от реклама, ги давам за благотворителност. Десет хиляди, сто хиляди, колкото и да са! Докато имам възможност да помагам на хората, трябва да го правя! Имам и своя фондация в България.

- Коя е най-интересната книга, която сте чел?

- „Сто процента Стоичков". Отлична книга!

- В голям тираж ли беше издадена?

- Да, в Испания я преиздаваха пет пъти. Сега искам да излезе и на руски.

- Защитниците навремето не можеха да ви догонят. Такъв ли сте и зад волана?

- Не. Аз съм внимателен шофьор, винаги спазвам правилата. Ако е разрешено да карам със 100 км/ч, карам със 100, ако е 60 - с 60.

- Какъв ви е рекордът за най-голяма скорост?

- 160 км/ч. Не разбирам тези, които карат с над 200. Това е нормално за самолет, не за кола. Ако стане нещо, нямаш шанс да оцелееш. Аз съм имало само един инцидент зад волана. През 1987 г. спуках гума и се блъснах в един камион. Вижте тези два малки белега - на брадичката и носа, които ми напомнят за катастрофата.

- Каква кола карате сега?

- Имам много автомобили. Днес карам един, утре друг. Според настроението.

- Коя е любимата ви марка все пак?

- Мерцедес.

- За кое нещо в живота ви са нужни усилия на волята?

- Да стана рано сутрин. Особено днес, след като вчера играхме футбол и всичко ме боли. А и един другар от Ростов ме изрита в коляното.

- Никакво уважение към гостите...

- Никакво. Ще го запомня аз него!

Oще: барселона  българия  вацлав крондъл  диего марадона  жоел киню  жозе моуриньо  интервю  италия  йохан кройф  луис ван гаал  национален отбор  парма  педераст  полуфинал  реал (мадрид)  ромарио  ростов  русия  сащ 1994  селта  съдия  треньор  франция  христо стоичков  цска  юар 


Още от БГ футбол


Видео