От четвърто място в света българският футбол стигна до четвърта урна на жребия | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Св. Антоний да пази футбола

Дидро
05.09.2011, 08:41 (обновена 07.09.2011, 10:32)
Падението

Картинката в българския футбол е трудна за рисуване

Уейн Руни подарил фланелката си на българско дете след мача, а то се уверило, че е наистина тази от двубоя с България, защото била суха. Хумор. Поредният виц, който уж звучи като самоирония. Англичаните, разбирате ли, не се изпотиха на „Васил Левски".

За Ман Сити и „Син Сити" всички сте го чули и чели. Живеем сред народ с тънко чувство за хумор, евала! Обаче невинаги е смешно.

Ако мислите, че не бива да се драматизира положението, помислете пак. Картинката е трудна за рисуване. Българският национален отбор прави най-слабите си квалификации от 20 години, а в тях е вкарал само 2 гола. Бърз поглед върху другите групи те кара пак да се усмихнеш, ама някак истерично, инфантилно. Колкото нас е забил могъщият исландски тим. По-малко - само Андора и Лихтенщайн (по 1), а Сан Марино още не е направил сефтето. Упоритите рибари от Фарьорските острови са вкарали два пъти повече от нас. Това смешно ли е?

Никога за 20 години не сме били последни в групата си, а сега се очертава да играем „финал" с Уелс за честта да ... избегнем тази чест. Нали никой не си мисли, че ще вземем точка или три в Швейцария? То всеки гол на този отбор вече е повод за манифестация с цветя и духов оркестър из София.

Клубните ни отбори отпаднаха преди Суперкупата в Монако, което се е случвало само веднъж за 11 години през новия век. И това не ми се вижда смешно. Нямаме футболист в Шампионската лига, освен Бербатов, който обаче сигурно ще играе само срещу Оцелул, както е тръгнала и неговата.

Имаме си представител в Изпълкома на УЕФА, който е и бос на футболния ни съюз. Той на мачове от първенството не ходи, защото го е страх да не го псуват. Оставил е твърде много правомощия на заместниците си. Те не само не ходят, ами и по телевизията не гледат футбол.

Единият има по-важни дела като кмет да отбива постоянните дела и обвинения срещу него, да е патрон на лекоатлетически и рали състезания, и да критикува. Интересно откъде набира материал, след като сам гордо признава, че мачове не гледа. Същият този човек оплюва треньора на националния отбор няколко дни, след като шефът му твърдо е казал, че селекционера остава и му предлага нов договор. И пак вицето с ярка палитра от силни изказвания и още по-ярък гардероб, прави на мармалад единствените двама нормални футболисти, които са останали в националния ни отбор.

Имаме си в Изпълкома адвокати, босове на фирми, един президент на футболен клуб с богата 14-годишна история и някои вредни навици в отношенията със съдии и съперникови футболисти. Както и един корифей с пура, който от години играе само покер и тенис, но се явява редовно на заседанията и взима решения. Да не пропуснем и човека, гонен четири пъти за 11 години от един от големите ни клубове за несправяне със задълженията, но винаги основен жокер в Изпълкома. Изключваме вариант да е заради близките му кумово-приятелски  отношения с боса на организацията.

Имаме два истерични гранда, при които всяка загуба е трагедия, феновете налитат на бой, след това 3 месеца ги няма по трибуните, а накрая адвокат или титаничен бос са сменили по 5 треньора за 12 месеца. Един трети „Хитър Петър" от Северна България се хили иронично, че е прецакал другите два и им е отмъкнал сиренцето, ама наесен идва голяма котка от близка страна и му взима и сирене, и мляко, и каквото друго е скътал през годината.

Имаме футболни президенти, които се разправят като пъдари, некомпетентни, но винаги готови с мнение. На две магарета тв правата не успяха цяло лято да разделят, но знаят, че и интернет и радио предавания трябва да се плащат. Плащане, пари, суми и далавери - това е тяхната естествена среда. Футболната топка се върти долу на терена, но те я виждат като напомпана с някой лев. И само парата ги обединява, защото пред останалото време се псуват и нападат.

Надеждата е в Св. Антоний.  На 17 януари (Антоновден) 2005 г. на една маса седнаха най-големите сред четвъртите в света. Дадоха първия залп на революция, тласък за бутане на покойния Иван Славков и ново начало на футбола ни. Няколко месеца по-късно вече бяха управляващи.

Минаха 6 години, но вместо ново начало, виждаме края наблизо. Четвъртите в света от 1994 г. стигнаха до четвърта урна преди жребия за световното през 2014 г. Само за две десетилетия  контрастът е колосален.

Остава само Св. Антоний да закриля футбола ни. Ако успеем да го навием.

 

Oще: англия  борислав михайлов  бфс  българия  европа  йордан лечков  левски  цска 


Още от БГ футбол


Видео