Месут Йозил: Без отбора не мога да постигна нищо | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Месут Йозил: Без отбора не мога да постигна нищо

GQ
28.10.2010, 12:53 (обновена 29.10.2010, 12:57)
Месут Йозил

Снимка: © БГНЕС

Месут Йозил признава, че сравненията с Лео Меси го карат да се чувства горд

До световното първенство само Германия знаеше колко сте добър. Сега това е известно на целия свят. Не ви ли притеснява цялото това внимание към Вас?

-За такова нещо просто трябва да си подготвен от рано. Аз бях напълно готов психически, нямах никакви притеснения от преминаването от една категория в друга. Ако някой поиска автограф или снимка от мен това не е проблем ще ги получи, както и преди. Това е част от работата на всеки професионален играч. А що се отнася до повишеното внимание - с него съм свикнал. То е свързано с моята позиция на полето, към играчите от атаката винаги е имало по-голям интерес. Аз съм плеймейкър, креативния мотор в центъра на полето. Именно тази позиция е ключова в съвременния футбол и само там аз мога на 100% да разгърна потенциала си. Ясно е, че играейки на такава важна позиция човек автоматически попада в светлината на прожекторите.

В много издания ви наричат „немския Меси"...

-Аз не бих се сравнявал с него. Той е играч от световна класа, играе в един от най-добрите клубове на света и въпреки младостта си вече е постигнал много. За да го направя и аз ми трябва още много работа. Особено по отношение на вкарването на голове. Разбира се, подобно сравнение е чест за мен, мога само да се гордея с факта, че някой е видял нещо общо между мен и него. И аз имам точно определена цел - да попадна в тройката на най-добрите играчи в света. Както забелязвате, амбициозността не ми е чужда.

И все пак през това лято ви гледаха милиарди хора в света, това е съвършено нов, незабравим опит. Нима това напрежение не ви се отрази?

-Не чувствах напрежение от този факт. Изобщо. Разбира се, отлично разбирам, че на стадиона ме гледат хиляди, а пред телевизионните екрани милиони, особено когато стигна до зоната за ъглом удар. Но от момента, в който прозвучи сигналът на съдията забравям за това. Игнорирам всички. Просто ги изхвърлям от главата си. В този момент значение има само играта, само удоволствието, което изпитвам от контакта с топката. В този момент за мен не съществува разлика между детската площадка, на която играех в Гелзенкирхен и стадиона, на който съм в момента. Единствената разлика между терените, на които играя сега и тези от детството ми е тревното покритие. Когато растях не разполагах с такива условия и често колената ми бяха издраскани до кръв от камъните.

Когато се връщате към световното първенство кое надделява - разочарованието, че не успяхте да стигнете до битката за титлата или гордостта, че сте част от най-добрият национален отбор на Германия за последните 20 години?

-Разочарованието. Много исках да спечеля титлата. От друга страна загубата от Испания може да се разглежда и като шанс за нашия отбор да израстне още, да се развива, да става по-силен. Аз вярвам в новия национален отбор на Германия. Той е креативен, силен, дисциплиниран и с характер на боец.

Говорите доста уверено за човек на 21 години...

-Намираме се съвсем в началото на един дълъг път. За много от нас това беше първият ни голям турнир. Ние сме млади, амбициозни, искаме да се развиваме и да разкрием изцяло потенциала, с който разполагаме. Беше интересно да наблюдаваме как останалия свят изведнъж започна да се отнася към нас безкрайно сериозно и с уважение. Ние бяхме най-креативния и силен по отношение на игровите компоненти отбор на първенството. Надявам се, че след четири години ще успеем да постигнем главната си цел - да станем световни шампиони. Германия е достойна да бъде №1.

Освен че сте креативен и талантлив можем ли да кажем, че сте и извънредно трудолюбив?

-Не съм от тези, които си вирват носа от успехите. Знам, че за да ги постигна е нужно да работя много и упорито. От дете искам да съм по-добър от останалите и затова никога не се примирявам с постигнатото. Отначало бях по-добър от приятелите си, после от брат си. Когато по телевизията показваха триковете на Зидан аз незабавно излизах в двора и не спирах докато и при мен не се получеше нещо подобно на това, което съм видял.

От къде сте взели тази амбиция?

-От баща ми. Когато бях дете всички ме хвалеха, често прибързано, но той винаги ми казваше истината такава каквато е. Това е важно. Въпреки че аз и сам разбирах когато нещо не съм свършил както трябва.

До Мондиал 2010 немският футбол приличаше на Пер Мертезакер - силен, рязък, разчитащ най-вече на физика. Сега много от това се промени, а именно Вие представяте най-добре новия тип немски футболист -елегантен и доста изискан. Треньорът Йоахим Льов дори отбелязва, че вашата позиция е ключова в съвременния футбол...

-За мен футболът носи истинска наслада. Когато видя топката не мога да се сдържа да не опитам различни трикове. Но от друга страна, сам по себе си, без отбора, не мога да постигна нищо. Дори аз да видя свободно пространство където мога да пратя топката това ще бъде безсмислено ако някой не тръгне натам, не откликне на паса, който подавам. Футболът е отборен спорт. В националния отбор ние сме като едно семейство, всеки желае на другия най-доброто, всеки подържа другия. Както се казва - един за всички, всички за един. По време на световното първенство атмосферата бе прекрасна, нямахме тайни един от друг, непрекъснато се шегувахме, устройвахме се номера и никой не се обиждаше. Например, когато отработвахме ударите към вратата се хващахме на бас кой ще вкара повече. Загубилят беше длъжен да влезе в ролята на сервитьор на вечеря за останалите.

Вие колко често губехте този облог?

-Много рядко. Обикновено други влизаха в ролята на сервитьори за мен

Националният отбор повтори представянето си от преди четири години. Тогава вие сте били само на 17 години, а сега бяхте един от героите. Очаквали ли сте такъв бърз прогрес?

-Не и как бих могъл. Преди четири години нямах нито един мач в Бундеслигата. Два месеца след първенството, на което бяхме домакини ме повикаха в младежкия отбор, а през 2009 г. с някои от днешните мви съотборници в националния тим станахме младежки шампиони на Европа. Никой от нас тогава не си представяше колко бързо ще се случи всичко. Как мечтата ще стане реалност. Някои смятат, че се е случило твърде рано, защото сме твърде млади. Но всъщност ние просто бяхме гладни за победи.

В днешния национален отбор на Германия са смесени много култури. Считате ли, че той е отражение на обществото?

-Разбира се. Дори повече от това, смятаме, че това е полезно и абсолютно нормално. Все пак ние сме израснали в такова общество, в което са смесени различни културни традиции. За себе си мога да кажа, че играя в този отбор, защото се чувствам германец. Но и напълно си давам сметка, че в моите жили тече турска кръв и се гордея и с турските си корени. Повярвайте ми, всички момчета се гордеят с факта, че носят на гърдите си емблемата с орела и в това никой не бива да се съмнява. Въпреки това често говорим един с друг за корените си, за културните традиции на нашите предци. На мен например ми е страшно интересно това, което Боатенг разказва за Гана, Аого за Нигерия или Какау за Бразилия.

Като дете, докато сте играели на двора какви бяха приятелите ви?

-Ливанци, турци, тунизийци, немци. И от всеки учех по нещо. Във Франция подобно нещо съществува отдавна, там в националния отбор се събират най-добрите играчи представящи различни култури. Сега това става нормално и за нас. Но по принцип съвременния свят е такъв. Нужно е просто да възприемем това като нещо нормално.

Политиците ви сочат като пример за удачна интеграция. Как се отнасяте към това?

-Чувствам се прекрасно в ролята на добрия пример. Аз съм за сътрудничеството, за свободното изказване на мнения. Ще е чудесно ако децата на улицата се сравняват с мен. Мнозина дълго време не разбираха защо играя за Германия след като родителите ми са турци. Но аз съм роден и израснал в тази страна, работил съм тук от самото начало на кариерата си, тук живеят моите приятели. И искам с моя пример да покажа на младежите, които имат различни корени, че и те могат да постигнат това. Те живят в Германия, това е тяхната страна и могат да направят много за нея.

Може би един ден бихте се захванали с политика?

-Не, политиката не е за мен.

Но изразът „Можеш да постигнеш това, което е постигнал Месут Йозил" не е никак лош за Пи Ар кампания?

-Готов съм да го използвам за някое благородно дело. Например, да привлечем внимание към фондация, която се опитва да подържа различни социални проекти. Иска ми се да наложи обмен на ученици вътре в самата Германия между немски семейства и семейства на емигранти. За мен това означава много. Ние живеем заедно на тази територия и трябва да се познаваме по-добре и да се стремим към разумно съществуване заедно.

След дебюта ви в националния отбор обаче се наложи да закриете форума на официалния си сайт заради коментарите по ваш адрес. На страницата ви във Фейсбук много фенове от емигрантски семейства казват, че за разлика от вас те нямат много шансове за успех. Но и на вас ви се наложи много да се потрудите, за да го постигнете нали?

-Разбира се. В днешна Германия всеки придобива собствен опит. Това че играя футбол не означава автоматически решение на всеки проблем или трудност, с които се сблъсквам в живота. На такива хора мога да кажа само едно - нищо не идва даром, просто си намерете цел и се движете към постигането й постепенно.

Случвало ли ви се е по-рано да се сблъсквате с подобни прояви на расизъм?

-Не. За щастие в този смисъл опитът ми е положителен. Когато казах, че ще играя за Германия мнозина ме поздравиха и заявиха, че ми стискат палци. В това чисто и много турци ми казаха, че се гордеят с факта, че германец с турски корени ще играе за националния отбор на Германия. Те ме възприемат като частица от тях самите.

В какво според вас немците могат да се поучат от турската култура?

-Единството ни, сплотеността ни, изкуството да сме задружни, отношението ни към семейните ценности - всичко това е важно и неща, от които можем да се поучим. Каквито и проблеми да имам семейството и приятелите ми винаги са до мен. Хората в повечето случаи мислят само за себе си, забравят за другите и за това, което може да им донесе утрешния ден.

Oще: германия  месут йозил  мондиал 2010  турция 


Още от БГ футбол


Видео