Приказка за дъжда, футбола и любовта | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Приказка за дъжда, футбола и любовта

Дидро
21.05.2016, 11:45 (обновена 23.05.2016, 13:55)

1 от 10 снимки Назад Напред

20,50 години номер 8,христо стоичков

Снимка: © Lap.bg

Христо Стоичков и българската публика си устроиха една дълго чакана среща в дъжда, а жестът в памет на Трифон Иванов с внука и дъщерите му на терена трогна целия стадион. Тогава тръгнаха първите сълзи.

Хубавото на дъжда е, че не се виждат сълзите.

А когато плачат мъже, това помага.На 20 май не един мъж плака с мача на Христо Стоичков.

Имаше много повече от една причина да рукнат сълзите, а защо ти е да ги спираш.

Трогателният жест за Трифон, децата край терена, облечени с негови екипи, внукът му на игрището с негова фланелка, дъщерите му...

Сълзите на Ицо при тази гледка.

После - очите се навлажниха и заради Кройф, а до Стоичков - останало незабелязано за мнозина, си поплака и Паоло Малдини.

Докато вървеше музиката и лика на Йохан гледаше от таблото в 14-ата минута, великият капитан и символ на Милан се е сетил без никакво съмнение за татко си Чезаре, когото загуби наскоро.

Много мъже плакаха.

Дъждът върна хората към 1987-а, в една ноемврийска вечер на същия стадион.

Трябваше ни равен с Шотландия у дома, за да се класираме на Евро 88 сред най-добрите осем отбора на континента.

Евро 88, само 8 отбора, а номер 8 игра и тогава.

Паднахме с гол в 87-ата минута на Гари Макей, а толкова хора да плачат вкупом в България вероятно не се е случвало.

И тогава дъждът - същият порой, че и по-силен, скри донякъде сълзите.

През 1995-а пак осмицата бе в основата на великия обрат срещу Германия - от 0:2 до 3:2.

На същия стадион.

И пак валеше така, че сякаш небето искаше да излее всичките си запаси за един ден, за няколко часа, точно в този район от планетата.

Пак имаше сълзи, но на радост.

Ицо върна лентата към онези мачове.

Почете двамата големи, които не доживяха да участват в юбилея му.

Не каза и дума за онези - явно не толкова големи, които пропуснаха мача без някаква очебийна причина.

Някои от тях са българи, живеят на 4-5 километра от националния стадион и са играли редом с Ицо над десетилетие...

Те не бяха важни в тази петъчна вечер.

Важен бе Стоичков.

Хората на трибуните бяха важни, защото седяха подгизнали и гледаха като омагьосани към терена.

"Да видя пак Стоичков на този терен по екип, после мога спокойно да умра", каза мъж на средна възраст в сектор "А".

Има време, приятел - не си тръгнал за там още.

Но разбираме защо го каза, усещането беше магическо.

Излизането му от тунела към игрището с прегърбената фигура, сякаш нацелен напред като спринтьор на старта на олимпийските 100 метра, последен, най-отзад в състава, с топка в лявата ръка, стъпващ първо с левачката на терена и вдигащ ръка за поздрав...

Навремето този миг наелектризираше тълпата и я превръщаше в лава.

Пак стана така - е, да - на бенефис, не в официален мач.

Тогава също тръгнаха сълзи.

Изобщо - поплакахме си със спомените за големия отбор и великите мачове, някои от които пак бяха в такъв дъжд.

Не е срамно.

Срамно е ако нямаме поводи да го правим.

Спортът винаги е бил емоция, преди да е надпревара.

Позабравено усещане за нас, българите.

Но в петък вечер номер 8 ни го припомни.

И затова тези 40 000 седяха докрай в дъжда, мокри до последното петънце от дрехите и тялото си.

Нямаше значение.

Майският дъжд е лек, казват старите хора - не е опасен, не е студен.

И да беше - никакво значение.

Добре ни беше в дъжда.

Oще: 50 години номер 8  дъжд  звезди  мач  паоло малдини  христо стоичков  шоу 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео