Три години самота за Бербатов | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Три години самота

Дидро
22.08.2011, 08:29 (обновена 22.08.2011, 08:34)

1 от 3 снимки Назад Напред

Бербатов в Тотнъм

Снимка: © Getty Images/Guliver

В Тотнъм Бербатов го обичаха силно

На 1 септември се завъртат точно три години, откакто Димитър Бербатов е играч на Манчестър Юнайтед. Толкова се изтъркули от онези кадри на силуета иззад стъклата на „Олд Трафорд", пристъпващ със сър Алекс при уточняването на последните детайли от нощния му трансфер. Минути преди затварянето на пазара тогава Фъргюсън взе Митко за рекордна сума от 30,75 милиона лири и ... сложи край на една голяма любов.

Бербатов изкачи стъпалото от един добър клуб до планетата Юнайтед. За една нощ върху  раменете му се струпа цялото медийно и фенско внимание на света. Играч  на Юнайтед - това в съвременния  футбол е равнозначно на думата мегапопулярен, независимо дали си Парк Джи-Сунг или Кристиано Роналдо. От Сингапур до Дъблин всеки те познава и няма как да сбърка физиономията ти, дори ако те види в местния пъб. Какво остава, когато си най-скъпата покупка в историята на този клуб.

В онази нощ срещу 1 септември цяла Англия следеше  трансфера на човека, наричан „Новия Кантона". Цяла България също чакаше развитието на този, който съдбата бе посочила да замени Стоичков.  Митко Бербатов стигна абсолютния Еверест на кариерата  си тогава. Дори сам го каза, макар може би не осъзнаваше колко е прав: „Стигнах до най-високото. Не знам какво още мога да постигна".

Три години по-късно  Бербатов е магнит за телевизионния зрител у нас и неговите мачове удрят по рейтинг дори турските сериали. Но вече го гледат с други очи. Той е успял и богат, играе за „голямото добрутро" и поне половината зрители тайничко се надяват да се провали, за да се усмихнат заядливо. Знаете го, нали - онова българско дяволито и доста комплексарско сарказъмче, че и онзи, известният, и той може да бърка, а понякога и до тоалетната му се ходи като на нас.

Реално статутът му е на резерва и вечно пренебрегван за сметка на някой Тевес или Чичарито. Остава привкусът, че двете титли, Купата на лигата, двете Суперкупи и трофеят от Световното клубно първенство са спечелени някак с маргиналното участие на нашето момче. Защото статистиките сочат, че той е бил резерва и в четирите спечелени от Юнайтед финала. Не е бил първи избор и в заключителните мачове от двата шампионски сезона, а в добавка пропусна и двата загубени двубоя от категория „най" срещу Барселона, които решаваха Шампионската лига. За три години от колосалната фигура в един много добър отбор, Бербатов се превърна в един от многото „червени дяволи". Само в очите на нас, българите, високото момче от Благоевград е суперзвезда. Защото при немотията на фигури, вниманието върху него е колосално.

Каква разлика само...

Преди три години по това време Бербатов бе любимецът  на Тотнъм, името му кънтеше из Северен  Лондон, култът към него на запалянковците стигна до татуировки с лика и нежното  „Дими" по телата на беззъби запалянковци. Два пъти поред те го избираха за играч на сезона, което не се бе случвало от времената на великия Глен Ходъл. Бербатов вдигна и първия си трофей извън България с Тотнъм - през февруари 2008 г. той не само игра титуляр  на финала срещу Челси за Купата на лигата. На него бе поверена дузпата, с която Тотнъм стигна до продължения. Най-важният удар в мача оставиха на Митко!

По същото време  в България името на „деветката" бе като парола. Бербатов бе вдъхновението  на всички, а за националния, воден от него, все още имахме надежди. Тотнъм бе най-актуалният отбор в страната.

След трансфера  в Юнайтед любовта я няма. Феновете в Манчестър никога не обикнаха „деветката" си така, както го направиха тези в Северен Лондон. Бербатов вдигна немалко трофеи, но загуби топлината. В България игрите му избледняваха за националния, а се стигна и до първите яростни критики. Например, след като разходи фланелката 30-ина минути и си излезе пред смаяния поглед на селекционера Пламен Марков в една мразовита вечер в Белград. После ни размазаха с 6:1, но мегазвездата на Юнайтед не видя - чакаше в  колата отвън Неманя Видич, за да хванат пратения специално за тях от клуба самолет на белградското летище. Новото му положение в йерархията на световния футбол донесе нови очаквания и изисквания от феновете на националния тим. Бербатов обаче не ги оправдаваше, а през май 2010 г. направо си се отказа от отбора.

Сега е противоречива  фигура. Едни се гордеят с него и стигат до шовинистични крайности, обвинявайки  малко нелепо Фъргюсън в геноцид  срещу най-скъпия си футболист. Други му се присмиват, че все е резерва във важните мачове. Също малко неуместно, защото е голмайстор на Висшата лига. Футболистът Бербатов спечели трофеи и световна известност с преминаването си в Юнайтед, но момчето Митко загуби много искрена народна любов от Лондон до Бургас.

Каква ирония, че в  понеделник вечер Бербатов се изправя срещу Тотнъм, сякаш за да отбележи тригодишнината от най-съдбовното решение  в живота му. Когато чуе освиркванията на 4000 гостуващи запалянковци и усети безразличното и хладно отношение на своите по трибуните, Митко сигурно ще се сети какво беше през 2008 г. А ако има и глупостта да отвори родните сайтове след мача и види коментарите във форумите, ще разбере и колко е преходна народната любов. Не вкара ли гол - ялов. Вкара ли - неговите били все в маловажни мачове и отблизо...

В мача Юнайтед е твърд фаворит и вероятно ще победи. Но колко сладка е тази победа за човека, който от три години сякаш играе сам в личен свой отбор, който често остава неоценен и неразбран...

Oще: димитър бербатов  любов  манчестър юнайтед  тотнъм  трансфер 


Още от БГ футбол


Видео