Откъс от автобиографията на Паро Никодимов: Когато ЦСКА отстрани Нотингам | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Откъс от автобиографията на Паро Никодимов: Когато ЦСКА отстрани Нотингам

Sportcafe
30.03.2018, 12:18 (обновена 31.03.2018, 23:08)
паро

В книгата Паро, както го наричат всички, описва цели епохи и десетки големи личности от най-популярната игра. Разказва досега непознати истории от великите мачове на ЦСКА с „Интер", „Аякс", „Нотингам Форест", „Ливърпул" и „Байерн", както и за големите дербита с „Левски".

В навечерието на 70-ата годишнина на ЦСКА почитателите на армейския отбор, а и всички останали ценители на футбола, ще бъдат изненадани с автобиографията на Аспарух Никодимов. Изповедта на големия бивш футболист и треньор излиза на пазара следващия месец, издадена от Hybrid books.

В книгата Паро, както го наричат всички, описва цели епохи и десетки големи личности от най-популярната игра. Разказва досега непознати истории от великите мачове на ЦСКА с „Интер", „Аякс", „Нотингам Форест", „Ливърпул" и „Байерн", както и за големите дербита с „Левски". Читателите ще научат и за преживяванията му като футболен национал на България на два световни шампионата, на олимпийски игри, както на европейски първенства за юноши.

Издателите от Hybrid books предоставят за свободно публикуване една от главите. В нея Аспарух Никодимов разказва за историческите двубои на ЦСКА срещу европейския шампион „Нотингам Форест".

Двете битки с Брайън Клъф и „Форест"

След като спечелихме титлата през 1980 г., дойде време за участието на ЦСКА в турнира на УЕФА за Купата на европейските шампиони. Каква беше изненадата, когато ми съобщиха жребия! Още в първия кръг трябваше да играем с носителя на трофея от предишните два сезона, шампиона „Нотингам Форест".

Този отбор вече беше станал първенец на Англия за пръв път в историята си през 1978 г. и още при дебютното си участие спечели КЕШ с победа 1:0 на финала срещу шведите от „Малмьо". След това завърши като вицешампион на английската Първа дивизия, след друг наш бъдещ съперник - големия „Ливърпул" на Боб Пейсли. Но като носители на купата „Форест" играха още веднъж в турнира. И отново победиха, сега с 1:0 срещу „Хамбургер". Този финал, който се игра на „Сантяго Бернабеу" в Мадрид, го бяхме гледали по телевизията само няколко месеца по-рано.

Мениджър на „Форест" беше един доста самонадеян, но и много силен футболен специалист - Брайън Клъф.

В състава им играеха английски национали, като вратаря Питър Шилтън и Вив Андерсън. Имаха и неколцина шотландски здравеняци начело с капитана им Джон Макгавърн и Джон Робъртсън, който беше вкарал победния гол срещу „Хамбергер" на финала. Там беше и асът на силния тогава тим на Северна Ирландия Мартин О'Нийл. Изглеждаха наистина внушително.

Наясно бяхме, че подготовката за двата предстоящи двубоя с европейския шампион не се прави от днес за утре. Бях убеден, че младият ми отбор няма да се стъписа пред англичаните. Същото лято вече ходихме на турне в Испания, там играхме приятелски мачове срещу силни отбори и знаех, че момчетата вярват в себе си. Трябваше обаче да търсим всички начини да направим състава балансиран и готов за големи битки.

Един от тези начини беше разузнаването - нещо, на което още навремето, през 60-те години, нашият треньор в ЦСКА Стоян Орманджиев наблягаше изключително много. Затова бързо изпратихме в Англия Борис Станков да разучи всичко за играта на „Форест". Боби тогава изпълняваше функциите на днешните спортно-технически директори. Разполагахме и със записи на техни мачове, излъчвани по телевизията, в това число и финала от същата година с „Хамбургер". Отделно вече имахме и самочувствието, че можем да ги отстраним.

Битката ми с Брайън Клъф почна на загрявката за първия мач в София.

Своенравният англичанин искаше да ни изгони от залата, където тренирахме. На „Васил Левски" за гостите от Нотингам имаше определена друга зала, оборудвана с всичко необходимо. Единствената разлика беше в настилките. Клъф обаче държеше да ги разменим. Повече от очевидно беше, че целта му е да ни попречи да си проведем подготовката. Направо побеснях! Казах на преводача да му нареди да изчезне веднага. Иначе аз ще го изгоня и ще станат неприятни сцени.

На разбора обясних на моите момчета, че не трябва да им позволяваме да нападат. Оставим ли им инициативата за игра, сме загубени. В онези години английският стил се състоеше предимно в центрирания и игра с глава, това си беше тяхна запазена марка. Само че в ЦСКА имахме най-малко трима футболисти, за които бях убеден, че ще се справят в борбата за високите топки. Това бяха Ангел Рангелов, Георги Димитров и Георги Илиев - Майкъла.

И така, дойде онзи следобед на 17 септември, в който щеше да се види кой колко струва. Всичко тръгна много добре за нас. Вкарахме ги в миша дупка с пресата, която наложихме. Още от първото полувреме се разбра, че ЦСКА е по-добрият отбор и заслужава победата.

В това време Брайън Клъф продължи с провокациите. Нарочно беше наредил да сложат тяхната резервна скамейка точно по средата на пистата на националния стадион, което беше абсолютно забранено.

По правилник всеки щаб трябва да бъде седнал зад едната половина на терена, но Клъф и хората му се бяха настанили пред тунела. От нашата позиция не виждахме голяма част от игрището, тъй като англичаните ни пречеха. Още на полувремето казах на милиционерите да разкарат скамейката. Като видя това, Клъф полудя от яд. Извика преводача да ми предаде, че на реванша в Англия ще сложи нашата пейка в центъра на игрището и оттам ще водя мача.

Само че въпросът далеч не опираше до скамейките, а до това кой отбор какъв футбол играе. И когато Цветан Йончев заби гола за победата ни, вече бях сигурен, че европейският шампион ще падне на колене пред ЦСКА. Оставаше реваншът на „Сити Граунд", но аз знаех вътре в себе си, че просто няма как да загубим.

Само че в навечерието на този мач се яви нов проблем, и то в отбраната. Динко Димитров не можеше да играе заради контузия. За неговия пост разполагах с Ангел Рангелов, на когото можех да се доверя напълно. Но точно преди да отлетим за Англия, на Ангел почина баща му.

Вечерта преди полета отидох у тях. Звъннах на вратата, поднесох съболезнования. Казах му в колко часа излитаме и че той сам трябва да реши дали ще идва, или ще си остане в София.

Ако беше отказал, никой нямаше да му се разсърди. Ангел беше наясно с тежката ситуация в защита. Стисна зъби и твърдо заяви, че тръгва с нас за Англия. След това се разделихме и го оставих с болката му.

Така в онази вечер на 1 октомври 1980 г. двата отбора се строихме на препълнения стадион „Сити Граунд". Преди началния сигнал се случи нещо, което няма да забравя никога. На терена излязоха децата на Вили Събев, директор на туристическата ни компания „Болкан Холидейз" в Лондон. Бяха облечени в пионерски униформи и връчиха на отбора ни голям букет цветя. Ангел Рангелов ги получи и каза, че ще ги занесе на гроба на баща си. Беше много трогателно, Ангел се разплака, изключителен момент...

Именно Ангел Рангелов беше един от най-добрите на терена в този велик двубой, който спечелихме отново с 1:0. За съжаление, тогава телевизията ни така и не го излъчи. Цели 35 години по-късно се намери запис от мача, който гледах доста пъти. Направи ми впечатление с каква преса сме играли срещу англичаните! Преди реванша от техния лагер се чуваха закани, че ще ни бият с нашия маниер на игра от София. Но стана така, че ги принудихме още в началните минути да връщат топката към вратаря Шилтън, което едва ли се е харесало на тяхната публика.

Голът на Керимов беше бижуто на нашите усилия срещу европейския шампион.

По фланговете имахме двама изключително бързи футболисти в лицето на Цоньо Василев и Иван Зафиров. На Зафето например се падна нелеката задача да играе против известния шотландец Робъртсън. Не му даде да мръдне нито в София, нито в Нотингам. В центъра имах чувството, че Пламен Марков и Никола Велков играят като танкове, без да преувеличавам. Не оставиха топка да мине покрай тях. Когато наскоро гледах записа от този мач, още не можех да повярвам с какво бързо темпо сме действали на „Сити Граунд". Впрочем това беше признато и от английския печат.

„Дейли Телеграф" написа, че „вместо да стоят отзад и да позволяват на съперника да атакува, футболистите на ЦСКА разиграваха топката по цялото игрище така гладко и ефективно, че повечето от борбата се водеше в половината на „Форест"... Футболният наблюдател на „Гардиън" Дейвид Лейси допълва: „Ако вратарят Шилън не беше плонжирал да спре удара на Велков в 66-ата минута и по-късно не се беше гмурнал бързо под краката на Марков и Йончев, загубата на „Нотингам Форест" би била положително по-голяма". Би Би Си отбеляза, че „българите играха добър, техничен, интелигентен и красив футбол". Когато авторитетни футболни медии пишат така за ЦСКА, значи наистина сме се представили на ниво.

В интерес на истината, след загубата Брайън Клъф се държа като истински английски джентълмен.

Дойде пръв да ни поздрави, стиснахме си ръцете. Призна, че неговите хора не са нанесли нито един удар към вратата ни. Точно тогава се сетих, че носим едно флагче от България. Помолих Димитър Пенев да му го подари, за да знае кой го е победил. Клъф го прие на драго сърце и това беше всичко за тази фантастична вечер за ЦСКА в Нотингам.

За различните двубои променяхме тактиката, като, естествено, се стараехме да изненадаме противника. В мачовете с „Нотингам Форест" играехме с дълбока преса по системата 3-4-1-2, изпробвана в срещи от първенството, което изненада и обърка противника.

През 1984 г. Франция стана Европейски шампион със същата система на игра, което се прие като новост в тактиката. У нас не бяха забелязали, че от 1980 г. в много мачове ЦСКА прилагаше тази „новост".

Oще: автобиография  аспарух никодимов  брайън клъф  паро  паро никодимов  цска 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

1 Вълков | 30.03.201821:21

Паро Паро, язък ти за големия принос и целия ти футболен живот.Продаде се на боклука от Ловеч ,отиде да му ближеш задника , а приличаше на голям мъж.
   

оценка

+0 -0


Видео