Среща на върха за футбола? Страхотно, но не чухме важното | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Среща на върха за футбола? Страхотно, но не чухме важното

Наско Георгиев
09.07.2019, 09:58 (обновена 10.07.2019, 12:41)
боби михайлов

Истината е, че държавата за пореден път потвърди, че е абдикирала от най-популярния спорт. И въобще не го приема за спорт, а за инструмент за влияние. И всичко друго е прах в очите и приказки за наивници.

Импровизираният Съвет за национална футболна сигурност, състоял се в Министерски съвет по настояване на премиера и с участието на собствениците на Лудогорец, ЦСКА и Левски, потвърди поне 3 неща: първо, Бойко Борисов си остава доста в час със значението и тежестта на топката за социалния мир в обществото; второ, държавата продължава да гледа на футбола като на сенчеста сфера, в която се вършат престъпления от всякакъв, но най-вече икономически и криминален характер; трето, властта всъщност няма никакво намерение да се заеме сериозно с най-популярния спорт и да го превърне (отново) в национален приоритет, а гледа да държи изкъсо агитките и най-вече техните ядра. Просто и ясно.

Съставът на въпросната сбирка доказа всичко това. От едната страна уж бяха най-мощните футболни благодетели, но липсваше най-мощният или поне този, чието лично его е превърнало българското първенство в това, което е в момента. Отсъствието на Кирил Домусчиев и заместването с брат му бе знаково - то даде да се разбере, че целта на срещата е Борисов еднопосочно да сведе до водещите клубове някакви инструкции (в неговия си стил, като онова за червените и сините лампички), а не да се дискутират и обсъждат (и от двете страни) важните въпроси във футбола. Ако идеята е била да се търсят начини най-популярният спорт да се вдигне на крака или дори да се реши въпроса с футболното хулиганство, то присъствието на важния брат Домусчиев бе задължително. Но очевидно не бе така.

От другата страна на масата бяха седнали премиерът, главният прокурор, неговият заместник и шефът на МВР - т.е. хората, които следят за реда в държавата, разкриват престъпления и залавят престъпници. По-силно послание едва ли можеше да се даде: футболът е лошото момче, хулиганът на българското общество и всички приказки, че България е футболна страна и че футболът е някакъв приоритет, отидоха в канала.

Честно казано, сценката бе крайно обидна за срещуположната редица: добри или лоши, все пак там седяха най-крупните инвеститори в играта, които по някакви причини (котерийни или алтруистични) издържат и управляват съдбата на най-важните клубове у нас. С тези отбори се асоциира поне половин България, а каквото и да се говори, техните собственици имат мащабен бизнес на светло, плащат големи данъци и издържат хиляди семейства. Изправянето им срещу шефовете на силовата администрация, за да им бъде размахан пръст, е изключително нелепо и жалко. И за пореден път повдига въпроса за зависимостите в българския футбол.

Ако Домусчиеви, Ганчев и Божков са виновни за нещо - да ги съдят. Ако държавата има съмнения, че са свързани с организирани престъпни групи или някаква нерегламентирана дейност - да действа по каналния ред. Но да се строяват едни от най-крупните бизнесмени по този начин, е присъда за самата държава. Какво всъщност трябваше да чуят те? Спрете да уреждате мачове и да натискате съдии, че ще стане лошо? Ами ако има съмнения или доказателства, защо досега не са взети мерки? Трябва ли да разбираме, че в българското първенство има нерегламентирани практики, които досега не са пресечени? И защо сега главният прокурор и неговият заместник застанаха до премиера, а прокуратурата не се самосезира за най-обсъждания казус в родния футбол от края на миналото първенство?

Излиза така, че властта се вълнува от феърплея във футбола, но само когато това касае самата власт. Наесен предстоят много важни избори и е елементарно да вържем какъв е поводът за сегашната среща. Но защо не се действа по този начин и през пролетта?

Другото, което уж било обсъждано - „казусът" с телевизионните права, пък е толкова абсурдно, че не заслужава коментар. Какво общо имат Сотир Цацаров или Младен Маринов с тази работа? И въобще защо един чисто търговски спор се разисква на такова ниво? Това си е работа на ЦСКА - на кой ще си продават правата, кой ще им излъчва мачовете, какви договори ще подписват и в какво ще участват. Като не са доволни, да се оправят.

Но най-притеснителното е начинът, по който се измества фокусът от големия проблем на българския футбол. А той е защо Косово не просто ни бие, но ни надиграва в центъра на София. Пред полупразен стадион, на който агитката на гостите се чувства като в Прищина. Нито ултрасите, нито феърплеят, нито телевизионните права в българското първенство са кой знае какви болежки на фона на този казус. За държавата обаче очевидно са. И точно затова сме се на това дередже.

Страхотно е, че Борисов иска да държи изкъсо клубовете и да обгрижва футбола. Само че срещата на върха трябваше да е в съвсем друг състав - вместо на МВР и Прокуратурата, на масата трябваше да присъстват шефовете на поне 10-15 собственици на водещите отбори у нас. Къде бяха Ботев, Локо (Пловдив), Черно море, Берое, Славия и т.н.? Ами те не участват ли активно в процеса? За тях няма ли съмнения? Те не уреждат ли мачове, не натискат ли съдии?

Край премиера, освен че трябваше да видим отговорните фактори във всички важни футболни центрове, трябваше да е и министърът на спорта. И вместо криминално-политическите теми, трябваше да бъде обсъден един-единствен въпрос: защо водещите клубове не произвеждат собствени футболисти?

Защо не развиват школите си и защо не осигуряват условия за раждането на новите Стоичков, Балъков и Михайлов. Защо докато държава с 10-годишна история и население колкото един софийски квартал ни разказва играта, нашите отбори продължават да хвърлят милиони за съмнителни чужденци и откровени ментета. Защо Сърбия продава футболисти в Реал (Мадрид), а Хърватска е втора в света, а България вече я няма на международната карта.

Нищо от това обаче не чухме. Разбрахме само, че КЗК и горещите телефонни линии щели да решат проблемите във футбола.

Истината е, че държавата за пореден път потвърди, че е абдикирала от най-популярния спорт. И въобще не го приема за спорт, а за инструмент за влияние. И всичко друго е прах в очите и приказки за наивници.

Oще: боби михайлов  бойко борисов  борислав михайлов  бфс  васил божков  гриша ганчев  кирил домусчиев  левски  лудогорец  национален отбор  цска 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео