Бербатов куатро стаджони | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Бербатов куатро стаджони

Дидро
29.11.2010, 05:57 (обновена 30.11.2010, 12:48)
Димитър Бербатов

Снимка: © Getty images

Добре, че е той, за да може въобще да се говори за български футбол

Можете да харесвате гениалните му пасове и начина, по който гали топката. Можете и да се възмущавате на пропуските му и на анемичното поведение във важни мачове... Всеки е в правото си да има мнение. Но Бербатов е и човекът, заради когото си заслужава все още да се говори за български футбол. А и най-главната причина това да се случва някъде там, по света.

След седмица, преминала в упражнения с калкулатор в ръка на тема "часовете без гол на Бербатов", сега настана време за хвалебствия. Безголовият изведнъж се превърна в Петголовия. Всъщност деветката на Манчестър Юнайтед е чудесна илюстрация на това, как се случват и отразяват нещата във футбола.

В деня ня петте му попадения срещу Блекбърн най-тиражният вестник на Великобритания "Сън" го нарече "голямо разочарование" и предсказа, че нямало да му подновят договора. Бербатов бе удобна мишена след 13 ялови часа и неубедителни игри. Вчера същият този вестник пусна заглавие "Бербатоп" (за тези които не го разбират - хем "Берба е върховен", хем "с Берба на върха"). Защото петте му гола качиха Юнайтед именно там.

Това, което не може да се отрече на Митко, е, че винаги вади жокерите си, когато залозите са високи. И когато са тотално срещу него. През лятото го сочеха за сигурна резерва в Юнайтед и страхотна трансферна грешка. Той отговори с един куп голове и култов хеттрик срещу Ливърпул. Сега пет гола, пак като саркастична усмивка в лицето на критиците, които резонно го щипеха да се събуди от зимния сън.

Бербатов е като пицата "Четири сезона" (или "Куатро стаджони", както казват родителите й от Италия). Той е с много лица, за него има сякаш винаги подготвени епитети и сравнения на двата полюса. Докато го има, няма да е скучно - просто футболът ни разполага с поне една голяма фигура, за която светът говори.

През лятото и зимата Бербатов е трансферен герой, всеки ден "подписва" с този или онзи. Тогава е времето и на равносметките, деветката е 30-милионна загуба на пари, или пък хитов удар на големия сър Алекс... Прогнози за предстоящото първенство или за пролетния полусезон. Резерва ли ще е, няма ли да му намерят заместник... Бербатов, Бербатов, Бербатов... По-добре да си на хората в устата, отколкото в краката, е казал народният мъдрец. И на принципа, че лоша реклама няма, момчето от Благоевград е най-продаваемият продукт на футбола ни. Полемиките около този Джекил и Хайд с профил на замечтан студент от художествена академия само го правят още по-енигматичен и ярък. Различен от пейзажа.

Идва есента, Бербатов прави три-четири мача без гол - "ялов", "незаинтересован", "защо бяха дадени тези пари"... Сравняват го със сънливи анимационни герои, а и той наистина понякога влудява с поведението си на позадрямал чичко насред бойното поле. Но за него пак се говори. После се събужда, гаври се с някой отбор, чиито 11 играчи трудно могат да съберат заедно талант, колкото има в десния му крак, и пак оглавява челните страници на вестниците. Възхищават му се и констатират, че никога не е имало съмнения в гениалността му. На същата клавиатура предния ден са написани лафовете за Сънчо и Яловия, но нали ден с ден не си приличат...

Ако захвърлим настрана патриотичните чувства и оценяваме реално, Бербатов наистина е противоречива фигура за нивото, на което играе. Той така и не стана лидер в Манчестър Юнайтед, въпреки че е видимо най-надареният с талант играч на отбора (редом с Райън Гигс и Уейн Рууни).

Като изключим мачовете през този сезон с Ливърпул (3 гола) и Блекбърн (5 гола), Димитър не е ярък голмайстор и статистиките му са от средна класа - над 100 мача и под 40 гола за Юнайтед.

В цялата си кариера е спечелил 5 купи - една на България с ЦСКА, три на Лигата в Англия (1 с Тотнъм и 2 с Юнайтед) и една шампионска титла в сезон, в чиято втора част почти постоянно бе на пейката.

Игра два финала в Шампионската лига, но все на губещата страна. Успехът често убягваше на най-добрия ни футболист през новия век.

Но пък цифрите го нареждат до светилата във футбола ни - на една ръка разстояние е от головите рекорди на Христо Стоичков и Любо Пенев в странство.

Ако Бербатов надмине и тях (което е неизбежно), по колко параметъра вече ще е №1?

С шест статуетки за Футболист на годината (сега му предстои и седма), най-добър голмайстор в историята на националния отбор, най-резултатен българин в силните първенства на Европа, най-скъп български футболист, най-, най-, най-...

Липсва му само международното индивидуално признание, защото е малко за играч от такъв калибър да попада в топ 30 за "Златната топка" едва веднъж за 10 години кариера в Германия и Англия.

Но, гарантирам ви, на Бербатов не му пука.

И трябва да взимаме пример от него.

Той вече е узрял за извода, че утре името му пак ще се чете и пише, каквото и да стори. А и вече му е късно да гледа назад със съжаление.

На нас също.

В името на постния ни футбол, добре че го има Бербатов. Да видим и ние, че сме на картата.

Дали ще го ругаят или славят до небесата, какво ни пука? Нали се говори за него - за българина, дето играе в Юнайтед и накара сър Алекс да даде 30 милиона за него.

Останалото е интерпретация, лично мнение. И никога мълчание...

Oще: българия  димитър бербатов  любослав пенев  манчестър юнайтед  национален отбор  христо стоичков 


Още от БГ футбол


Видео