Врагът, без който не можем | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Врагът, без който не можем

Дидро
01.11.2010, 01:43 (обновена 02.11.2010, 13:22)
ЛСЦС

Цевски, Лесека...

Това е една история за много омраза, но и немалко любов. За две страни на един и същ медал, за полюсите на магнита, които се отблъскват, но не могат един без друг.

Това е невероятната история на Левски и ЦСКА. Двата гранда, които са символ на антагонизма, но и извор на най-голямото вдъхновение за съперника, негов въздух и вода.

Как става ли?

Седмицата го доказа отново. Левски даде глътка въздух на цесекарите, изпаднали в пълен шок досега. Всеки "червен" е на ръба на отчаянието, ако вече отдавна не е скочил отвъд. И точно когато на феновете на ЦСКА им идеше да зарежат футбола и да насочат интерес към фигурното пързаляне например, се яви ... Левски. В целия му блясък, с 4 загуби от 5 мача, конфузно 1:2 от Локо (Пд) и скандални изказвания, създаващи впечатления за разнобой в уж железния "син" лагер.

И цесекарите грейнаха, чувството им за хумор се върна, а отборът им отново е в играта - само на 6 т. зад Левски, което при невероятните червени издънки през есента си е направо чудо.

Такава реанимация не е прецедент.

През годините винаги врагът е давал опора в тежък момент. През 2001 г. Левски се изправи срещу Челси в евротурнирите и бе разбит с 0:3, а в реванша разочарованите левскари отказаха да идат на стадиона. Пред едва 6-7 хиляди, "сините" паднаха отново, макар и само с 0:2. В същото време ЦСКА се покри със слава и удари Шахтьор (Донецк) - двата гранда и съответно двете половини на България нощуваха на двата полюса на емоциите. Само след 3 дни идеше и вечно дерби.

Левски, раздиран от скандали, изоставен от агитката, срещу ЦСКА с Любо Пенев и Данчо Лечков, елиминирал новата сила на бившия Съветски съюз. Но "сините" си взеха хапчето - удариха врага с 2:0, живнаха и после стигнаха до титлата.

Случва се постоянно. Криза в ЦСКА, "излекувана" от гафове на Левски, както и обратното. Почти на равни порции. През 2008 г. всеки фен на ЦСКА се молеше просто отборът да го има, да оцелее. Чертаеха се мрачни перспективи, "В" група, или пък изпадане по болезнения начин - с игра. Вместо това Левски накара "червените" да се усмихват с поредните си провали срещу БАТЕ и Жилина. Родиха се лафове, транспаранти, фолклор. В лагера на цесекарите пак се усмихваха.

Някой ще каже - това си е типичното "Не сакам на мен да е добре, а на Вуте да е зле".

Но можем да го разгледаме и по хиподилското "Цевски, Лесека", с което започва култовото парче "Скакауец". Просто е логично. Двата отбора, които разделят България на "синя" и "червена" кръвна група, са неделимо свързани. Във времена на посредствен футбол и редки наистина големи успехи и пробиви на европейската сцена, неуспехът (ако може и да е куриозен) на врага, е по-голям балсам за душата и от най-красивия гол на твоите.

Не е изолирано явление, има го по цял свят. Но тук е в особено колоритен вариант, защото просто радостите ни са малко. Затова "острим" чувството си за хумор със съперника и от това изпитваме несравнимо удоволствие.

Мина една такава седмица на терапията от сини медици за болни червени сърца. Но днес е понеделник, а идат седем дни, в които пациентът и цветът на "системата", от която му се вливат жизнени сили могат да се сменят.

В четвъртък хипотетично Левски може да се представи силно срещу Лил, а после "сините" да се забавляват с "червен" резил край Пратера (наричан находчиво от Димитър Пенев Кратера). И ето ти реанимация за левскарската душа.

Голяма омраза, движена от мъничко "синьо-червена" обич...

Oще: левски  цска 


Още от БГ футбол


Видео