Рафаел Надал: Не вярвам, че съм най-добрият на клей | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Рафаел Надал: Не вярвам, че съм най-добрият на клей

sportcafe.bg
07.06.2010, 15:22 (обновена 08.07.2010, 17:18)
рафаел надал, титла

Снимка: © getty images

Рафаел Надал ще празнува петата си титла от "Ролан Гарос" едва след участието си в Куинс, което стартира утре

Можете ли да обясните сълзите?

-Бяха на облекчение и радост. Бях щастлив, че получих подкрепата на семейството и отбора си и с тяхна помощ успях да се върна на познатото ниво.

За какво си мислехте в този момент?

-Не знам... В този миг не мислех, просто се радвах, че издържах на нервното напрежение през този труден период.

След финала се обърнахте към публиката на френски. Може ли след края на кариерата си да станете дипломат?

-Всъщност истината е, че езиците не ми се отдават особено. Преди години се притеснявах да говоря на различен от испанския. Сега почти се справих с това. В началото на кариерата ми обаче английският ми бе много лошо и не разбирах почти нищо. Сега се справям по-добре. Що се отнася до френския - разбирам почти всичко, особено ако ми говорят по-бавно. По звучене той напомня на испанския и на този, който се говори на Майорка.

Защо всеки път захапвате купата?

-Първият път го направих в Монте Карло, когато спечелих първия си Мастърс турнир. След това журналистите ме помолиха да го направя заради снимките. Общо взето го правя заради фотографите.

По емоциите ви си личи, че за вас това е специален ден?

-Тази победа бе много важна, може би една от най-важните в кариерата ми. Вече няколко пъти казах, че последната година бе твърде тежка за мен, особено онази част, която бе непосредствено след „Ролан Гарос". Работих много, за да стигна отново до върха. През тези две седмици бях доста нервен, защото знаех, че съм готов да го спечеля, че имам шанс за това. Доволен съм, че бах напълно подготвен и спокоен за финала, опитах се да покажа най-добрия си тенис и да се наслаждавам на играта. Отдаде ми се и именно това прави успеха специален.

Какво е физическото ви състояние сега?

-Напълно здрав съм. И получавам удоволствие от тениса, което са най-важните неща. Когато имаш проблеми и не можеш да се наслаждаваш на играта си е трудно да бъдеш на високо ниво. Ако мислиш за коленете си, не можеш да мислиш за всеки удар. Можеш да играеш с болка, но тя сковава всяко твое движение.

Кое е по-важно - първото място в световната ранглиста или успеха в Париж?

-И двете. Тази купа е много важна и специална за мен. След това идва и първото място. Когато се разплаках след мача всъщност последното, за което мислех е лидерската позиция. Най-същественото беше спечеления трофей и дългите часове работа, които ми го донесоха.

В мача срещу Робин Сьодерлинг не загубите нито един от геймовете, в които сервирахте. Имаше ли допълнителна концентрация в тези разигравания?

-Опитах се да правя всичко, което мога във всяко разиграване. Но статистиката показва, че по процент на спасени възможности за пробив постоянно съм на първо място. Направо съм специалист в това (усмихва се).

Защитата ви бе по-непробиваема от вскякога...

-Беше ми много трудно да играе срещу Робин, той е отличен тенисист. Има силен сервис, плосък и много дълбок удар от задно поле, добре построена игра и с двете ръце. Трудно е да отгатнеш къде ще отиграе в следващия миг. Аз обаче се чувствах отлично и физически, и психически. Движението ми по корта бе добро, дори по-добро отколкото във всеки предишен мач от турнира тази година. Избрах добра тактика, успях да я реализирам и съм доволен от себе си.

Имате спечелени много титли защо тази да е най-важната?
-Не, не е най-важната, но е една от най-важните. В последните месеци имах много проблеми с контузии. И на Откритото първенство на САЩ, и в Австралия бях принуден да се откажа именно заради това, което е страхотно разочарование. Трудно е да се примириш с този факт и след като съм преживял подобно нещо за мен бе много важно отново да спечеля във Франция.

Преди дни споделихте, че предпочитате да играете при ясно и слънчево време, защото слънцето ви зарежда с енергия. На финала обаче времето не бе точно каквото го искахте...

-Може би не бях съвсем прав в това. Възможно е облачното време да е по-добрият вариант. Мислех, че при слънчевото време движението ще бъде по-голямо и ще ми бъде по-леко да контролирам мача. Трябва да отбележа, че тази година кортът бе по-хлъзгав от обикновено, а при сухо време той започва да прилича повече на нормалния клей корт. По-лесно е да се движа по него когато е сух.

Този успех ли е наградата Ви за трудностите, които трябваше да преодолеете в последната година?

-Когато печелиш знаеш прекрасно колко струва успеха, колко пот си пролял на тренировките, колко си работил, за да покажеш най-добрия си тенис. 11 месеца без титла са си доста дълъг период. Турнир след турнир се връщах без отличие. Преживях не малко проблеми, отказах се неведнъж от участия. Победата на „Ролан Гарос" ми донесе удовлетворение, защото се върнах на топ-ниво.

Можете ли да си спомните кога започна особената ви връзка с „Ролан Гарос"?

-Когато бях дете не се считах за специалист на клей. Но от 2005-а насам именно това е настилката, на която показвам най-добри резултати, към която най-добре се приспособих - и като игра, и като движение по корта. Сега мога да кажа, че обичам това покритие от цялото си сърце и се радвам да играя на него.

През последната година имаше ли момент, в който се страхувахте, че няма да успеете да се върнете на познатото си ниво?

-Разбира се. От време на време всеки се съмнява в себе си. Аз не съм изключение. През зимата, след напрегнатите декемврийски тренировки, се надявах да спечеля в Австралия. Чувствах, че това е възможно, тъй като играх на ниво в Абу Даби и Доха. В Мелбърн обаче бях принуден да се откажа от участие. Най-неприятното в този момент не бе загубата, а фактът, че трябваше да прекарам още три седмици у дома без каквито и да било натоварвания.

Колко според вас е оптималното количество турнири на клей, които трябва да се играят преди „Ролан Гарос"?

-Аз участвах на три и смятам, че това е напълно нормално. През 2005-а например бях в Монте Карло, Барселона, Валенсия и в Рим. Пропуснах този в Хамбург. На следващата година отново бяха три като пак пропуснах Хамбург. През 2007-а и 2008-а се пуснах на всичките четири. Не знам кое е по-добре, зависи от здравословното състояние. През този сезон реших да не рискувам с коленете си, с които имах проблеми и затова се пуснах само на три турнира. Важен момент е и това до колко успешно е участието ти. Едно е да изиграеш пет мача, друго е да отпаднеш още във втория-третия кръг.

Ще помогне ли този триумф за участието на „Уимбълдън" и как ще премине подготовката за следващия турнир от Големия шлем?

-Със сигурност ще ми даде доза увереност в себе си. Още днес ще тренирам в Куинс, но не много - около 45 минути. Може би във вторник ще се пусна на двойки, за да се подготвя по-добре за мачовете на сингъл на турнира там. Благодарен съм на моя приятел Марк Лопес, че се съгласи да играе с мен на двойки, въпреки че аз едва ли съм най-добрият партньор. Ще се опитам да проведа на корта възможно най-много време - и като мачове, и като тренировки, за да почувствам играта си на трева. Иначе първата ми среща на сингъл в Куинс е в сряда. Обичам този турнир, харесва ми битката, която се води в него. Фактът, че играеш в Кралския клуб превръща турнира в нещо много особено.

През миналата година не успяхте да участвате на „Уимбълдън". Сега чувствате ли се като бивш шампион?

-Не, изобщо не мисля за това, че при предишната ми поява на този турнир успях да спечеля титлата. Това беше преди две години, от тогава изтече много вода. Ще се опитам както всеки път да покажа най-добрия си тенис. Преди година това бе невъзможно. Преди това ми предстои участие в Куинс, после няколко дни отдих у дома и едва след това е турнирът. Надявам се да пристигна малко по-рано, за да свикна по-бързо с тревната настилка.

Какви са ви целите за „Уимбълдън"?

-Мисля, че там ще бъда поставен под №1. Харесва ми да играя там, но нека да почакаме с разговорите за него. Искам да се насладя докрай на триумфа в Париж, а после ще говоря за „Уимбълдън". Искам да запомня мига.

Чувствате ли се като най-добрия играч на клей в историята?

- Не, въпреки че цифрите вероятно говорят друго. Все още ми е трудно да повярвам, че съм печелили пет пъти „Ролан Гарос", шест пъти в Монте Карло, по пет в Барселона и Рим. Това не е просто сбъдната мечта, това е нещо фантастично. Даже не знам как го направих. Но въпреки това ще бъде твърде високомерно да заявя, че съм най-добрият в историята. И не вярвам в това. Нека видим каква ще е равносметката накрая, а ие съм аз този, който трябва да реши дали съм най-добрият или не.

А като велик тенисист?

-Не обичам такива въпроси. След като им отговоря хората си мислят, че съм съм с прекалено самочувствие. Освен това какво значи да си велик играч?Опитвам се да показвам най-добрия си тенис, правя всичко, което мога. Ако статистиката казва, че в последните години се представям силно, ще се постарая да продължа в този дух. Като цяло обаче ми провървя в живота, успях да получа твърде голям и твърде ценен опит само за 24 години. Даже и в най-смелите си мечти не съм се надявал за такова нещо.  

Oще: куинс  рафаел надал  ролан гарос  уимбълдън 


Още от БГ футбол


Видео