Съдийска реформа във футбола едва ли ще дочакаме | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Съдийска реформа във футбола едва ли ще дочакаме

Дидро
18.12.2015, 08:29 (обновена 19.12.2015, 12:09)
Ахмед Ахмед след отменения гол

Снимка: © Sportal.bg

Левски - Литекс не е спокоен мач от старта на съперничеството в края на 90-те години. Да си съдия на това дерби едва ли е идеалната мечта за изкарване на уикенда от който и да е рефер...

В България от футбол разбират всички.

А коментират и анализират... почти всички.

Мнение за всеки по-важен мач има и продавачът в магазина под блока, и съседът, който ти го споделя, докато си разхожда пинчера, както и поне по трима автори в спортните и политическите ежедневници.

И каква е темата номер едно в анализите обикновено? Реферът, разбира се.

След Литекс - Левски миналия вторник за съдийството на Таско Тасков и бригадата му е имало вероятно 10 различни теории и гледни точки.

Несъществуваща засада при гол на Левски, неотсъдена дузпа за Литекс, червени картони, непоказани такива...

Също както и след това на Георги Йорданов на Левски - Литекс в събота. Еднакъв ли е критерият, кое е дузпа, кое е червен картон, кое е провокация, кое - симулация...

Общото?

И двамата са наказани за неопределено време да не свирят мачове. Грешници са.

Съвсем логично, ако и двете страни в двубоя мислят така, независимо от резултата и по свои си причини.

Да си съдия у нас е проблем.

Както и да ръководиш срещата, когато от двете страни са отбори с голям контингент запалянковци, включително сред отразяващите медии, както и силно лоби във футбола, си на практика обречен.

Молиш се единият отбор да е много по-силен и да удари другия с 3-4 на нула, та да не се вгледат в решенията ти.

Но не разбирайте, че съдиите са жертви.

Средата на недоверие към техните действия се е оформила и благодарение на дълъг списък с грешки и на моменти очевидно тенденциозни отсъждания в ключови мачове.

Системата на съдийството очевидно трябва да бъде един от първите разглеждани проблеми в родния футбол, където е време за промени.

Съдиите са обичайната причина за най-големите скандали около футбола ни. Както и мишена на президенти, фенове и медии.

При възнаграждение от 1000 лева за ръководен мач и 500 за асистент, никой от тях няма да стане милионер от тази работа. Първо условие за склонност към изкушения, особено в света на родния футбол, където важат правила, непокътнати от 90-те години.

С други думи - силните на деня не подбират средства за победите.

Говори се открито за рефери "на щат" при определени клубове, за услуги, за серии наряди и зависимост на съдиите към водещите отбори.

И когато видиш статистика тип "60 мача не е свирена дузпа срещу Лудогорец" или "9 години без дузпа за гостите на "Герена" или "Армията", ти става ясно, че най-малкото към грандовете има респект и боязън.

Наскоро Атанас Узунов, бивш съдия №1 в ранглистата и ръководил мачове дори в Шампионската лига, каза: "В съдийството само деца и внуци на някого останаха..."

Шуробаджанащина, както гласи лафът.

Да, могат да бъдат открити много синове, племенници, внуци и др. роднини на водещи футболни личности сред реферите.

Като цяло това не би следвало да е основание за обвинения и присъди. Но действията им - определено.

Таско Тасков е наказан за мача в Ловеч, а това е третото му изваждане "за неопределено време".

А около него се завихри и един от най-големите скандали в последните години. След Ботев - Лудогорец през декември 2012-а реферът бе изваден за 6 мача, а помощникът му - за 15. Гостите спечелиха, като очевидно бяха побутнати във важни ситуации.

Но Таско отново се върна като топ арбитър по-малко от един полусезон по-късно... Явно човекът е гледан с добро око от... футболните важни хора.

Да си със свирката в уста, когато се играят "мачове на живот и смърт" като Литекс - Левски, Левски - ЦСКА, Лудогорец - Литекс, Ботев - Локомотив (Пд) определено не е лесно.

Но ако имаш изградена репутация и си доказал, че си корав и не се поддаваш на изкушения и натиск, и футболистите, и феновете, а и медиите ще те оценяват с други критерии.

Доказателството - идваха чужди съдии да свирят дербитата и направиха немалко грешки. Но никой не ги нарече "престъпници" или "корумпирани".

Те са изключението, което доказва правилото - разликата между това да не можеш и да не искаш е тънка в съдийството.

При обществения натиск, "чука" - футболните босове и "наковалнята" - съдийската комисия и БФС, за един арбитър, особено млад, е невероятно сложно да остане необвързан и обективен.

А когато му излезе име, че не е такъв, и най-малката грешка, била и неумишлена, стоварва върху главата му гилотина от критики и обвинения.

Доказана корупция в българското съдийство досега няма. С пари не е хванат нито един рефер, вероятно и никога няма да го доживеем.

Но е време за тотална реформа в комисията, където ръководители трябва да са хора, необвързани с футбола.

Добри мениджъри от други сфери. Бившите съдии могат да са им съветници, но не и да взимат решенията.

Цензът за млади рефеи трябва да е по-солиден, не може с 2-3 мача в аматьорските групи да ставаш съдия за елита.

БФС трябва да помисли за по-малка, но елитна група рефери, които да минат по-близо до професионалния модел. Ако се налага, нека бъдат и на половин работен ден, както е в Англия, например.

Да получават заплати, да имат достатъчен като за родните стандарти доход, за да се избегне поне финнсовото измерение на изкушението.

Да има служител от комисията по етика, който да пътува и да придружава съдийската бригада при ключовия мач от кръга. Нека той наблюдава поведението на реферите, а те да знаят, че е там и нищо не му убягва.

Така хем ще са по-сигурни и уверени, хем няма да мислят за контакт и евентуални изкушения с действащите лица на ръководно ниво в клубовете.

Решения и варианти има.

Но, както и една друга реформа със съдии у нас, далеч от футбола, и тази няма да я дочакаме.

Просто статуквото в този сектор изнася на властимащите във футбола.

Те искат да имат контрол над реферите.

Публична тайна е, че президентът на БФС лично има влияние за някои наряди. Както и босовете на големите клубове.

При евентуална рефрма и налагане на "експертен кабинет" начело на реферите, това влияние може да отслабне.

А в родния футбол важи закона "наши и ваши", както и този на "подсигуряването с всички средства" за важните двубои.

Такъв манталитет и психика на футболните босове е традиция вече над 20 години.

В неговите буйни води се къпят и реферите.

И не личи да не им е добре от това.

И ако мислите, че сме твърде сурови към съдиите ни, ето ви един факт за десерт.

За последен път български арбитър е свирил в Шампионската лига през 2012-а - Станислав Тодоров на Динамо (Загреб) - Динамо (Киев) в груповата фаза.

От тогава в турнира видяхме съдии от Словения, Сърбия, Кипър, Беларус, Люксембург и Литва - страни, с които все още претендираме да сме поне на едно ниво във футбола.

Или бъркаме... вече кой знае.

Oще: а група  бфс  георги йорданов  зависимост  изкушения  левски  литекс  наказания  натиск  съдии  таско тасков  футбол  шампионска лига 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео