Най-култовите футболни песни у нас | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Най-култовите футболни песни у нас

Sportcafe
27.03.2016, 08:34 (обновена 31.03.2016, 12:52)

1 от 9 снимки Назад Напред

ЛСЦС

Вечното дерби на българския футбол е родило не една и две легенди. Левскарите пеят за 7:1 и 7:2, а цесекарите - за Стоичков и четирите му гола за 5:0, както и за една паметна победа на "Герена" през 80-те. Това са и двете агитки с най-богат репертоар, както подобава на несравнимо най-популярните отбори у нас.

Легендите за песни или скандирания на агитките са вечни.

Тази се е родила от един финт, онази от гол във вратата на вечния съперник.

В родния фолклор също има култови песни, които и до днес могат да се чуят на трибуните, които за съжаление все повече оредяват у нас.

Но и тези, които не спират да пътуват с любимите си отбори и пълнят сектора в дъжд и пек, не се отказват да бъдат изобретателни.

Левски и Славия - най-старите отбори в София, имат дълга история на песни и фолклор на публиките.

"Сините" се гордеят с поеми като:

"Въздушната шир на небето е синя и не напразно тя нас завладя.

С любимците двама, Гунди и Котков, тяхната слава света прогърмя.

В игрите децата за ЛЕВСКИ мечтаят, за славния ЛЕВСКИ футболен тим.

И старците шапките даже си свалят пред славният ЛЕВСКИ непобедим."

Или безсмъртната "Синя ода за народа", която рецитира всяка левскарче на 6-7 години.

"България има природни богатства, България има народ несломим.

България има от всичко по малко, Но само един Левски- футболен тим.

Мъждукат и други тимчета разни, Мъждукат, но Левски блести.

Опитват се с Левски да крачат, Те крачат, а Левски лети!"

Днес обаче на "Герена" може да се чуят най-вече по-кратки и ударни скандирания, както и няколко нови песни, родили се около юбилейния сезон за 100-годишнината на клуба.

"И само Левски, оле,

И само Левски, оле,

И само Левски, оле,

Само Левски, обичаме те!"

Или "Сърце, душа, за Левски София!", са най-надъхващите чантове.

На стадион "Славия" могат да ви разкажат как след един мач на Андерлехт през 70-те години, предаван у нас, се ражда скандирането "Белите са Андерлехт".

Дни след излъчването на европейската победа на белгийците, Славия бие Левски в дербито.

И песента придобива вид:

"Белите са Андерлехт,

Левски е Фенербахче,

ЦСКА - Омония,

Локото - Никозия".

Така цяла София "е поставена на място" с един стих!

Феновете на ЦСКА се гордеят с много нови песни, родили се и набрали скорост в последните години.

Най-заразяващата от тях, превърнала се в абсолютен хит на трибуната, е:

"Още от дете,

запали моето сърце,

винаги ще бъда верен,

аз обичам ЦСКА.

Полудяваме, ние сме армейците,

тази безгранична лудост никога не ще умре!"

Но далеч преди организираните ултра агитки и обособени фракции, цесекарите имаха поеми за великите победи над Аякс, Нотингам и Ливърпул.

Подобни на "сините" оди за отбора, Гунди и Котков.

Най-големият мач в историята на клубния ни футбол - ЦСКА - Ливърпул 2:0 през 1982-ра, е възпят така:

"О, нещастен Ливърпул!

Тежък беше жребият пред тебе-ЦСКА ти отреди.

Славата ти той погреба!

Но главите си вдигнете! Тежки сълзи не ронете...

Интер, Нотингам, Аякс бяха тука преди вас.

Те нарекоха стадиона "гробница за шампиони"."

Преместваме се в "Надежда", където времето е мрачно за Локо - тимът е в окръжните групи.

От години там ритъмът се определя от:

"Тракат колелетата,нижат се парчетата!

Пуф-паф! Пуф-паф!Гол! Гол! Гол!".

Но Железните бригади, не многобройна, но изключително сплотена и вярна фракция, роди и надъхващото:"

"Напред, напред!

Железните напред!

Ние винаги със вас сме и ще пееме навред!"

Всички знаем, че в Стара Загора мотото е "Няма мое, няма твое, светът е Берое!".

Но прастарият химн на агитката съдържа и куплет:

"Вечер във града на липите се носят английски викове.

Вечер във града на липите се носят английски викове:

Е-е-е-езелени богове, цялата земя пред вас на колене."

И завършваме в Пловдив, където песните и страстта са част от преживяването "Ботев - Локо".

"Запей с цяло гърло,

Запей не се щади,

Подкрепи отбора с всички сили ти

И нека да покажем, че в нашите сърца,

По-велик от Ботев няма на света!",нарежда мощно жълто-черната трибуна.

"Ако трябва ще умрем, няма да ви предадем,

отбора на нашите сърца,

черно-бяла е любовта!

Отбора на нашите сърца,

черно-бяла е любовта!",отвръща агитката на Локо.

Да, песните на българските фенове не са вероятно със стогодишната история на тези, които ехтят на английските стадиони.

Въпрос на традиции и история.

Но и тук има страст, както впрочем навсякъде, където има футбол.

Oще: агитки  берое  ботев пловдив  българия  левски  локомотив пловдив  песни  славия  футбол  цска  черно море 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео