В Мадрид играчите на Барселона показаха, че са по-силни от всякога | sportcafe.bg
Sportcafe logo

По-силни от всякога

Дидро
12.12.2011, 08:41 (обновена 16.12.2011, 10:10)

1 от 3 снимки Назад Напред

Барселона

Снимка: © getty images

В Мадрид играчите на Барселона показаха, че са по-силни от всякога

В събота вечер Мадрид, Испания, Европа и светът чакаха края на епохата на Барса. Там, в дъжда на стария и видял всичко „Сантяго Бернабеу", срещу наточените саби на суперзвездите на Специалния. Барса била неубедителна, Реал вече бил израснал и готов за титли и спиране на тази тягостна „синьо-червена" доминация. Рекордният „бял балет" с 15-те си поредни разгромни победи ще срути тази ставаща досадна империя.

Гол в 22-ата секунда, еуфория, условия да бъде смачкан отбора, който потъпка по невероятен начин всички в последните 3 и половина години. Почакайте. Какво се обърка?

Мнозина са склонни да подценяват това, което извърши Пеп Гуардиола. Не само за Барселона, а в световния футбол като принос. „С Меси, Шави и Иниеста всеки може... Какво толкова има да си им треньор", е реакцията на куп хора, типично по нашенски. А всъщност Гуардиола е човекът, който прави Барса машина.

През лятото на 2008 г. той пое отбор с тартори Роналдиньо, Деко, Ето'о, Дзамброта и Тюрам. През септември същата година в Барса бе останал само камерунецът. Подменянето на кадрите, даването на ролята на абсолютни лидери на Шави Ернандес и Андрес Иниеста, както и изместването на Меси от дясното крило в свободната роля на жокер - това промени Барса. Също и налагането на футбол на невероятна скорост и с влудяваща физическа преса в половината на противника.

През първия сезон начело Гуардиола доведе и Даниел Алвеш. Този дразнещ понякога актьор е в основата на поне половината голови атаки на Барса с непрестанните си пробиви отдясно. Неговото присъствие дава на треньора възможност да сменя схемата, защото бразилецът може да играе на поне три позиции еднакво добре.

Всъщност, това е силата на Барса, изградена от Гуардиола. В един момент отборът играе с 4 защитници, в следващия вече е с трима, като един от халфовете се връща, за сметка на двата крайни бранители, които заиграват спокойно и уверено като крила. Меси е вляво, вдясно, в средата, на върха на атаката, зад гърба ти... пред вратата и често вкарва в нея. Иниеста и Шави сякаш никога не спират, бековете са като совалки.

Барса атакува с по 7-8 футболисти и се брани с 9. Феноменален футбол, изграден на невероятната интелигентност и техническа култура на индивидуалностите. Първото правило на Пеп: от вратаря до номер 11 всеки трябва да умее да борави с топката на ниво плеймейкър.

Нито един футболист на Барса няма проблем с контролирането на топката дори в най-сложната ситуация и в най-мъничкото пространство. Това е философията на този клуб.

Неслучайно през тази година отборът излиза в домакинските мачове срещу по-нискоразредни съперници само с по 1 чист защитник - Абидал или Пике. Останалите са Бускетс, Масчерано, Алвеш, Адриано - все хора, които по „футболен паспорт" са халфове.

Така с полузащитна линия, която често е сформирана от 7, че и 8 играчи, съперникът не стига до топката. Тя се мести като на електронна игра и неусетно е в голова ситуация. Добавете невероятната преса, разработена именно от Гуардиола след „мързеливите гении" на Рийкард, и получавате Барса.

Три години на върха. Това вече е династия, като на най-големите в историята. Аякс, Байерн, Ливърпул и Милан са царували в Европа горе-долу в период от 3-4 години. Само ранният Реал от 50-те е властвал по-дълго.

Титлите, купите, страховитата серия удари по големия враг Реал... Цифрите са ясни. Барса на Гуардиола обаче ще бъде най-силна именно през идната пролет. За трите години на Пеп никога отборът не е бил с толкова дълга скамейка, която позволява ротация, никога не е бил толкова добре балансиран с млади лъвчета и опитните суперзвезди.

Гуардиола може да посегне към резерви, сред които има световните и европейски шампиони Педро и Вия, Масчерано (или Бускетс), Адриано, Афелай (сега контузен), Сейду Кейта (или нерядко Фабрегас), мегаталантливият Тиаго Алкантара...

А изящната Барса вече има характер от желязо, който липсваше при някои моментни провали през годините - както с Интер преди година и половина, например. Защото на „Бернабеу" срещу мощта на Реал и с получен гол в 22-ата секунда, колко са отборите, които няма да рухнат? И кой друг е способен с такава рутина да пречупи може би най-силните и скъпи 11 футболисти, събрани в отбор някъде по света?

Барса вече е в друго измерение, създава комплекси у съперниците, а и някак успява да запази и рециклира глада си за победи. След 3 години с 12 трофея щеше да е разбираемо да има отпускане в редиците. Но постоянното освежаване на кръвта и уникалния дух на лидерите държат каталунците в свръхмотивация.

Както и геният с номер 10. Извадете Меси от състава и Барса ще бъде  най-добрият футболен отбор в света. С него просто е от друга галактика.

Oще: андрес иниеста  барселона  давид вия  дани алвеш  жерар пике  лионел меси  реал (мадрид)  хавиер масчерано  хосеп гуардиола  шави ернандес 


Още от БГ футбол


Видео