Я елате, пиленца, в ЦСКА | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Я елате, пиленца, в ЦСКА

Дидро
06.02.2012, 10:35 (обновена 06.02.2012, 11:20)

1 от 3 снимки Назад Напред

Титаните

Снимка: © Gong.bg

По делата им ще ги познаете...

Един ден за тях може да се говори като за вълшебното каре. Някакъв символен елемент от футболната история, подобна на триото Гре-Но-Ли, или пък като Фиго-Зидан-Роналдо от галактическия Реал. Те са тримата мускетари с добавен четвърти, който не е новопривчелен, а е „старото куче" в карето. Това е звездната селекция на ЦСКА.

Затворете очи и си представете за миг как Димитър Пенев, Дуци Симонович или който там е треньор на този странен отбор, пише стартовия състав за първия мач от сезона. Халфова линия Борис Галчев, Коста Янев, Симеон Мечев, Николай Дюлгеров. Сега отворете очи и дишайте спокойно - това вероятно никога няма да се случи. Но, хитотетично, ето това е каре, което ЦСКА успя някак да сглоби в тази поредна зимна пауза, в която ако си от „червените" трябва да имаш нерви от титан.

Политиката на големи обещания, гръмки провали и резили продължава. Суперселекцията се изразява в прибиране в лагера на хора като Дюлгеров, който е изгонен от Славия и Лудогорец за неособено успешни игри. За сина на Малина какво да кажем? Нищо чудно там да се преплитат някакви други интереси, защото момчето очевидно не е достатъчно добро да се наложи в Берое и Любимец, а изведнъж облича червения тренировъчен анцуг на ЦСКА. Разбира се, „черешката в тортата" е Коста Янев, чието привличане безспорно става по искане на неговия ментор Дуци, с когото заедно вършееха из сливенските кръчми. Коста Янев доказа в първия си престой при „армейците", че отдавна е стигнал, пробил и забравил дори ниския си таван в професионалния футбол. С неизменната леко инфантилна усмивка, с която даваше интервюта на полувремето, независимо дали отборът му води или губи в резултата, този странен елемент сега отново е в ЦСКА. Вместо Диого, Коста. Типично „титаничен" трансфер.

Та за пиленцата ми е думата. Босът на клуба Димитър Борисов не спира да се тупа в гърдите със сделките си. Продал Зику за два, три или пет милиона долара. Шитнал Спас в Мерсин, взел му милион евро. Нелсън вече е в казармата на Донецк, пак срещу добра пара. Добре, де. Къде, аджеба, отиват парите от тия играчи? Защото дотук ЦСКА е взел само сянката на Анисе Абел, тъй като все още не се знае къде ще играе плътната част от този футболист. Да не говорим и за доста спорната му безценност, която сякаш кара и „червените", и Левски, да потреперват превъзбудени. Това, че някакво нападателче от Мадагаскар е направило силни петнайсетина мача в „А" група, не го прави твърда величина, нали? Водят се пиленцата Мечев, Дюлгеров и Коста - без пари, лесни за привличане, защото никой друг не ги иска.

Зимата започна с продажба на цялата атака на ЦСКА, която криво-ляво бе най-добрата у нас през есента и спечели всички важни мачове без последния с Лудогорец. Продължи с обещания за звезди в селекцията. Феновете не искат звезди, просто добри играчи и някакво постоянство в политиката на клуба. Не получават нито едното, нито другото. Обещанията гърмят едно след друго. Чакаха се някакви от Удинезе - нула. Чака се ляв бек - кукиш! Нападатели - йок, а дори подписалият Диого - тц. Вместо това в момента съставът на ЦСКА (изключваме от него и тримата наказани) е направо нелеп и изобщо не е конкурентно способен.

Да, сигурно ще бъдат взети някакви чужденци на пожар (разбира се без пари), но какъв е смисълът? До първия мач остават 20 дни, кога тези хора ще се адаптират и свикват с отбор, език и родна действителност? И защо цялата подготовка се работи с едни играчи, а за сезона се взимат други? Не доказва ли това, че целта е да се скалъпи отбор за 15-те кръга, а после - наново? Не правим отбор, а селекция... Каза го преди години Стойчо Младенов за едни други ръководители на ЦСКА. Беше прав, а оказва се, че лафът е непреходно точен.

Да не говорим за липсата на каквато и да е мотивация, защото броженията срещу този треньорски щаб започнаха още преди дербито с Левски. Повечето играчи не понасят арогантния интригант Дуци, след чието идване започна поредното земетресение от нестабилност в клуба. Няма го и капитанът Тодор Янчев, който поне с опита си и лидерските качества успяваше да сглоби някакво чувство за колектив.

Разпасана команда. Тук някъде се губи в картинката човекът с обещанията. Димитър Борисов е цар да дава интервюта, когато се появи някой метеор като Диого. Няма го обаче, когато отбора го бият под път и над път в контролите, няма нови попълнения и гърмят скандали като този с Анисе. В момента собственикът е потънал някъде, вероятно из Испания, търсейки някой друг бивш играч на Реал... В това време в Турция играчите му нехаят и се смеят сами на организацията в собствения им клуб.

Преди година по това време ЦСКА пак нямаше супер селекция, но изцяло запази отбора си от есента. Освен това я завърши с инерция, с все по-сплотен колектив от треньорско ръководство и играчи, с високо настроение. Радуканов направи и силна пролет после, но той е млад и жаден за изява, мотивиран и мотивиращ. Сега ЦСКА - разпродаден и разфокусиран, е воден от Пенев и Дуци, които са жадни, ама не за изява. Жадни по принцип. Освен това сърбинът откровено нехае за съдбата и добруването на клуба, което е доказал и във времената, когато симулираше контузия и взимаше космическата си заплата като футболист на „Армията". Нищо не се променя, когато си мързелив хитрец с потаен характер. С такива като него и ръководителите му, ЦСКА напролет го чака „дежа вю". Справка - последните три години, откакто дойде „Титан".

Изключенията през този период бяха две - една силна есен с Любо Пенев и една силна пролет с Милен Радуканов. Наградата им - това са двамата треньори, с които Борисов постъпи най-гадно и изгони по-подмолен и неаргументиран начин. По делата им ще ги познаете... И ще решите сами за себе си дали изобщо ги интересува ЦСКА да успява на терена.

Oще: димитър борисов  димитър пенев  драголюб симонович  коста янев  лиценз  любослав пенев  милен радуканов  николай дюлгеров  професионализъм  селекция  симеон мечев  титан  цска 


Още от БГ футбол


Видео