В духа на Великден | sportcafe.bg
Sportcafe logo

В духа на Великден

Дидро
25.04.2011, 10:25 (обновена 26.04.2011, 09:20)

1 от 2 снимки Назад Напред

Тодор Батков

Снимка: © Бгнес

И двата мача на празника минаха под знака на дребнавите заяждания

Ще дойде ли Възкресение някога? Не, не тук не предстои да анализираме проблемите на прехода или бюджетните ходове на поредния финансов министър. Говорим за футбол. Не е лесно.

Започна се с мрънкане. Защо имало в България футбол по Великден?!

Това си е част от шоуто навсякъде по света. За информация на един футболист на Левски, чийто прякор го припознава като корифей в обработката на диаманти например, мачове на празника се играят не само у нас. Така че - сори, Йовов, вместо да си на масата край агнето, се наложи да си свършиш работата. Ти си в бизнеса със забавлението на народа.

Не само  в духа на големия и светъл ден, футболът е забавление за хората, една от страстите им и радостите. Но ние го превръщаме в поредна постановка от сериала „страстите български футболни".

У нас Великден във футбола е символ на скандали, бити играчи, средни пръсти и „бомбастични" изказвания с ниска реална стойност, но много бабаитско звучене. В Ловеч преди повече от 10 години Литекс и Левски се ритаха безогледно, треньорът на домакините Херо показа среден пръст на скамейката на гостите, а босът на Левски Томас Лафчис го ритна по задника. В духа на празника.

Години по-късно в Кюстендил хора на мутрите, управляващи тогава местния футболен отбор, пребиха двама футболисти на ЦСКА на почивката на мач, в който гостите водеха с 1:0. Празнично, със светлина в душата, която даваше сила и на ръцете им.

2011 г. Нищо ново под слънцето великденско. След един съвсем приличен мач в Стара Загора, който Левски спечели очаквано и традиционно, Тодор Батков реши да даде тон за празнични слова. Човекът, когото мнозина асоциират с едно почти свято дело - построен храм в Родопите, и когото често виждаме със свещ в ръка пред паметници и параклиси, май забрави духа на тази седмица и последния и ден. Реши да озари ефира с култово и вече станало марково неадекватно изказване. Грозно.

„Литекс е служебен лидер .... купуване на мачове ... осиране наесен в Европа....".

Да, осиране имаше, но то си беше от познат автор. На собственика на Левски не му е за първи път, вероятно няма да е и за последно. Батков отдавна е спрял да се съобразява с каквото и да е, с когото и да е, и говори каквото му душа сака. Това е тонът в държавицата ни - всеки с малко власт и положение излиза и използва лесна трибуна за глупостите си. Поне на тоя ден обаче да ни бе спестено това словохулство.

Нищо свято няма за футболните хора. А всяка тяхна дума определя и формира мнение у мнозина. Защото грандовете у нас имат сила да влияят на мирогледа на феновете си. С помощта и на медиите думите на Батков са дали смисъл на неделята на хиляди левскари. Вместо да им е светло в душата - пак негативизъм и омраза.

Часове по-късно хората от Ловеч отвърнаха с хитряшки шеги по адрес на Батков и влязоха в тона му. Два мача имаше на Великден, и двата минаха под знака на дребните заяждания. Българска му работа.

И щеше да е тъжно, ако не беше срамно. Защото този Великден, ако Батков и Дихонов не са разбрали, беше черен и поучителен за страната, която никога от нищо не се учи. Така, както ужасът от Симеоновград няма да накара никого да се замисли, и във футбола няма да има поуки. Няма да има промяна в мисленето. Ще си говорим за „осиране", после ще го показваме дружно и нагледно наесен, по Великден пак ще летят грозни думи, наесен пак всички заедно ще се червим, скъсани на изпита в Европа.

И така в затворен кръг. Без надеждица за Възкресение.

Oще: български футбол  великден  величко дихонов  дебелашки шеги  заяждания  левски  литекс  обвинения  празник  тодор батков  христо йовов 


Още от БГ футбол


Видео