Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българската звезда на Лацио: Мечтата ми е да съм номер 1

Венка Драганова играе в женския отбор на Лацио.
Венка Драганова играе в женския отбор на Лацио.

Кариера й започна от Шумен. Първоначално тренира с момчетата, но след това създават женски отбор, от който тя е основна част. Малко по-късно преминава към Етър и прекарва там цели 2 прекрасни и важни години за нея. Сега вече играе в Италия в първия отбор на Лацио.

Важна част от нейното спортно развитие има треньорите й от Шумен - Александър Димов и Стоян Чешмеджиев, Валентин Витанов и разбира се нейното семейство, на което ще е благодарна винаги за това, в което се е превърнала в момента.

Повече за професионалния футбол, за дискриминацията и контузиите, четете в интервюто с Венка Драганова.

Как се запали по футбола, по принцип това не е популярен спорт между малките момичета?

Конкретно с футбол започнах да се занимавам преди пет години, но от малка обичам топката. Имам двама по-големи братя, които са бивши футболисти. В семейството ми се говори постоянно за спорт. През годините съм се занимавала и с други спортове, но все пак финално реших, че искам професионално да тренирам футбол.

Футболът не е ли прекалено мъжки спорт? Не си представям фино момиче да прави шпагати по терена.

Всеки човек „гледа" различно на нещата. Аз тренирам в Италия и за хората там е абсолютно нормално да виждат жени, които тичат по терена.

Футболистките не са ли мъжкарани?

(Смее се). Със сигурност има и такива момичета, но аз не спадам към този тип дами. Много хора казват, че не приличам на футболистка. На терена съм една, извън него съвсем различна. Когато стъпя на зеления килим - знам, че от другата страна стоят моите врагове, извън него дори може да сме приятелки.

Родителите ти подкрепят ли те в избора ти на спорт?

Моите родители винаги са ме подкрепяли във всяко едно мое решение. Майка първоначално не искаше да започвам с „този мъжки спорт, за да не си разваля хубавото тяло". В началото мислеха, че е просто разнообразие и бързо ще се откажа, но след време сами се убедиха, че съм сериозна и амбицирана да постигна крайната ми цел.

Добре, аз продължавам да се питам едно нещо, преди години беше напълно ясно - момичетата тренираха художествена гимнастика, а момчетата футбол, какво се промени сега?

Времената доста се промениха. Днес можеш да срещнеш мъже, които са по женствени дори от самите нас. Майка ми много искаше още да се занимавам с художествена гимнастика. Дори си спомням, че една треньорка дойде вкъщи, за да говори с мен и да ме убеди, че трябва да започна да тренирам, защото притежавам качества за този спорт. Аз обаче бях сигурна, че това не е моето, а ако не ми е на сърце - никой не може да ме накара да го направя.

Колко време ти отнемат тренировките?

По принцип ми отнемат около два часа, ако реша да остана след това да тренирам индивидуално - могат да продължат доста.

Кога ти остава време за чисто женските неща - като фризьор, маникюр...?

Винаги бих намерила време за себе си - доставя ми удоволствие.

Трябва ли да има разочарование от спорт, семейство, физика, първа любов, за да се насочиш към професионалния спорт?

Никога щастието не е пълно. Щом започваш да се занимаваш професионално с нещо, трябва да си наясно че ще има лишения и няма да е лесно.

Имах сериозна контузия в края на 2017 година на коляното, след което се възстановявах в рамките на една година и паднах доста психически, беше ми много трудно, защото бях едва на 15 години, живеех от два месеца в Италия и всичко за един миг се срути - целият труд, който хвърлих, за да се преборя на 15 години да влезна в състава на Лацио. В края на 2018 година се наложи по спешност пак да ме оперират. В такива моменти се научаваш да бъдеш силен и да вярваш безотказно на себе си - след лошото идва хубавото. Сега се върнах по-силна от всякога. Спортът ти дава много, но и ти взима много. Радвам се, че се научих на дисциплина и да бъда самостоятелна.

Какъв е твоят хранителен режим?

Не спазвам хранителни режими и диети, опитвам се да не консумирам вредни храни като чипсове и газирани напитки, но за сметка на това обичам да си похапвам сладко.

Как си почиваш?

През свободното си време обръщам внимание на семейството си, разхождам се сред природата, ходя на фитнес и плувам.

В момента повече от 30% от подрастващото поколение е с наднормено тегло, какво е твоето мнение по този въпрос?

Има доста добри специалисти, които биха дали решение за килограмите на подрастващите - не е моя работа да се бъркам в живота на хората и техните килограми.

Лично мое мнение е, че трябва да имаш силна воля, за да поддържаш фигурата си и ако си с наднормено тегло, да се лишиш от вкусни, но вредни храни. Малко спорт никога няма да е в излишък.

Ако искаме да сме в добро здраве, да се чувстваме комфортно в тялото си, трябва да си обръщаме повече внимание.

По какъв начин може да се реши този проблем?

Грешката тръгва от родителите. Няма как да самозалъгваш едно малко дете с телефон или таблет, само защото то плаче и иска да играе на игри или да гледа клипчета. Аз например чаках с нетърпение да се върна от училище и да изляза навън, да играя с децата от улицата. Когато имам някой ден деца ще им дам пример със себе си и колко е важен спорта за едно дете.

Самата ти имала ли си момент, в който си била с наднормени килограми?

За моя най-голяма радост никога не съм имала проблем с килограмите.

Как протича един твой ден?

Може би за някои хора моят ден е прекалено скучен, но аз напълно съм се отдала на футбола и се опитвам всеки ден да влагам не сто, а двеста процента в моето развитие, за да достигна моята голяма мечта.

Каква е твоята голяма мечта?

Моята голяма мечта като на всеки един спортист е да продължа да се развивам и с всеки изминал ден, да се усъвършенствам още и още. Надявам се да не ме „спъват" повече контузии. Желая един ден да играя в Испания и кой знае да стана футболистка номер 1. (Смее се)

 

Най-четените