Еманюел Адебайор: Ситуацията в Ла Лига е тежка, но не е краят | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Еманюел Адебайор: Ситуацията в Ла Лига е тежка, но не е краят

AS
12.03.2011, 13:39 (обновена 13.03.2011, 14:43)
Еманюел Адебайор, Реал (Мадрид)

Снимка: © realmadrid.com

Еманюел Адебайор се раздели с плитките си и изненада съотборниците си в Реал (Мадрид)

Щастлив ли си?

-Да, роден съм такъв. Мисля, че сега няма по-щастлив от мен. В Мадрид съм изпълнен с мечти и отново се чувствам полезен.

Смени прическата си...

-Три години носех плитки и когато получих възможност да играя в Реал знаех, че трябва да ги отрежа. Не се виждах да триумфирам в Мадрид със старата си прическа. Тук тя не е актуална, а аз правя всичко възможно да се адаптирам по-бързо. А и в Мадрид е доста по-топло от Англия.

Как се чувстваш в Реал?

-Атмосферата е отлична. Всички са много добри с мен. Задавах си въпроса: „Как мога да се отблагодаря за този топъл прием?". Отговорът обаче е много прост - трябва да тренирам колкото може по-усърдно и да давам всичко от себе си. Само така ще имам възможност да спечеля нещо.

Какво беше детството ти?

-Не от най-леките. Не съм роден в богато семейство и ни беше много тежко. На всички е известно колко бедни са хората в Африка. А аз съм от Того - една от най-бедните страни на континента. Рискувах и още на 15 години отидох във Франция където животът ми се превърна в приказна. Благодарен съм на Бог, защото той винаги е бил с мен. Всеки път когато преживявам труден период той ми помага. Сега съм професионален футболист и играя за най-великия клуб в света.

С какво се занимават родителите ти?

-Те са нигерийци, емигрирали в Того. Баща ми работеше в банка, а майка ми сега има малък бизнес. Баща ми почина през 2005 г. Общо взето типична африканска история. Но аз не съжалявам за нищо и се гордея, че съм африканец.

Как се стигна до заминаването ти за Франция?

-Бях на 15 години и заедно с националния отбор до 17 години бяхме на турнир в Гьотеборг (Швеция). Там ме забеляза скаутът на Метц Франсис де Тадео. Той беше човекът, който промени живота ми. Стигнахме до финала на турнира, а аз се представих добре. Когато се върнах в Того пристигна покана от Метц за тридневни проби. Бях само на 15 години, все още дете, а трябваше да играя в Европа, на съвсем други климат. Испания прилича по климат на Африка, но във Франция и в Метц особено условията са съвсем различни. Непрекъснато ми беше студено и това беше голям проблем. Но благодарение на тази покана стигнах до тук.

Как попадна в Монако?

-Играех за Метц в трета дивизия, но успяхме да се класираме във втора. Бях близо до трансфер в Саутхемптън, но тогава ми позвъниха от Монако. Съгласих се, там имаше прекрасни играчи като Мориентес, Нонда, Дадо Пършо, Жюли. Научих много от тях, а и всички много ми помагаха. Благодарение на тях запазих детското в себе си дори когато станах възрастен.

Какви бяха отношенията ти с Фернандо Мориентес?

-Отлични, той бе моят професор. Разказваше ми онова, което сам е научил, съветваше ме никога да не се предавам, да продължавам да вървя напред и ме уверяваше, че имам всички качества, за да постигна сериозен успех. След като се класирахме на финал в Шампионската лига при нас дойде принцът на Монако, за да ни поздрави. В този ден Мориентес ми каза, че съм играл великолепно, че ще стигна далеч и ще играя за велик отбор. Чувствах, че тези думи идват от сърцето му, отнасях се към него като към по-голям брат.

Мориентес твърди, че често си го питал за Реал...

-Разбира се. Първото, което го попитах е дали може да ми поиска фланелка от Раул. Бях доволен, че мога да общувам с човек, който определено знае какво е да играеш за Реал. Мисля, че на моменти дори му дотягах с въпросите си. Питах го за всичко - какво е да спечелиш Шампионската лига, да играеш за Реал, какви са в живота Зидан и Фигу. Помолих го да покани Раул на наш мач и той го направи. Веднъж влязох в съблекалнята и видях Раул в нея. Направо не повярвах на очите си. От този ден нататък просто се влюбих в Реал. Бях много привързан към Мориентес. Той беше толкова скромен, сам почистваше футболните си обувки и се грижеше за екипа си. Той беше моят кумир и пример за подражание.

Кой от играчите на Реал ти харесваше най-много?

-Зидан. А след него Раул, разбира се. Той винаги бележеше и се справяше отлично с ролята си на лидер. И при това не за 1-2 години, а за повече от 10. И продължава и сега! Уверен съм, че скоро ще го видя отново. Харесва ми да общувам с него.

А със Зидан разговарял ли си?

-Имаме един и същи спонсор и сме се срещали. Той е наясно колко много му се възхищавам.

Като играч на Монако загуби финала на Шампионската лига от Порто, който тогава бе ръководен от Жозе Моуриньо...

-В този финал светът разбра кой е Моуриньо. Това бе блестяща възможност и той не я пропусна. Беше тежко да преглътнем поражението.

А сега Моуриньо може да е човекът, който да ти позволи да победиш в този турнир...

-Надявам се, затова съм тук. Направих име и играх на най-високо ниво през тези години, но така и не успях да спечеля трофей. А за мен това е най-важното. Когато отидох в Арсенал дори не можех да си представя, че няма да спечелим нищо. Тук ще направя всичко възможно да не се случи същото. Пред нас има реална възможност да спечелим Купата на Краля, имаме шансове и в Шампионската лига, макар че за този турнир е още рано да се говори. В Ла Лига изоставаме на седем точки, ситуацията не е от леките, но още не е краят. Представете си, че Барселона загуби в Севиля, а ние спечелим всичко, включително и Ел Класико...

Как се чувстваше след трансфера си от Монако в Арсенал?

-Това вече бе друго ниво. Тогава в отбора бяха Бергкамп, Анри, Ван Перси. Тази крачка ме принуди да израсна. Бях част от титулярния състав, а това доказва, че съм успял да постигна нещо.

На какво те научи Венгер?

-Да идвам навреме на тренировки, да бъда професионалист, да порасна в мисленето си, да бъда приятел на останалите в съблекалнята.

Но си тръгна от Лондон доста сърдит...

-Ако трябва да съм честен - да. Тръгнах си депресиран. Обичах този клуб. Когато бях юноша мечтаех да играя в Арсенал, защото моя кумир беше Кану. Мислех, че ще остана там до края на кариерата си.

Съжаляваш ли, че избра Манчестър Сити?

-Това беше тежък опит. Манчини има свое виждане за футбола. Но това е животът, нужно е да приемаме всичко както е. Не се чувствам обиден.

Разкажи за трагедията, която преживя с националния отбор преди година...

-Това бе най-лошият момент в живота ми. Истината е, че след станалото моментално пораснах. Сега знам какво е да си на косъм от смъртта. За мен най-важното в живота е да му се наслаждавам. Родил съм се щастлив и още съм такъв. Можех да умра, но вместо това играя за Реал. За какво още мога да мечтая? Мисля, че за нищо.

Общуваш ли с Коджови Обилале, вратарят ви, който в резултат на инцидента остана прикован в инвалидна количка?

-В Африка наричаме приятелите си братя. Той беше мой брат до този случай, а след него всички, които бяхме в автобуса станахме още по-близки. С Обилале общувам всеки ден и всичко, което мога да му дам той го получава. Това, което стана с него можеше да се случи и с мен. Той беше само на две крачки от мен.

От този момент нататък отказваш да играеш за националния отбор. Мислиш ли, че някога ще се върнеш?

-Не смятам, че ще променя решението си. Трудно ми е да приема факта, че федерацията в Того не помага по никакъв начин на Обилале, който получи три куршума затова че представляваше страната си.

Каза, че това е най-лошият момент в живота ти. А може ли да се твърди, че най-хубавият е бил когато Реал те потърси през януари?

-Да, но освен това бе твърде напрегнат. Когато ми казаха, че Реал и Сити са постигнали споразумение, заради стреса не можах да се храня нормално два дни. Аз дори не играех за Манчестър Сити, но въпреки това Реал ме искаше в състава си! Мислех, че е лоша шега, до момента, в който не пристигнах във Валдебебас и не се срещнах с Моуриньо и Зидан. Тогава повярвах, че е истина.

Какво ти каза Моуриньо?

-Да се старая колкото мога повече, но и да изпитвам удоволствие от играта, както умея. Аз не съм на 16 години, не се нуждая от инструкции. Знам как да бъда професионалист.

Кой ти помогна най-много?

-Лас. Аз му помогнах когато дойде в Арсенал, показах му клуба отвътре. Той ми се отплати със същото в Реал. И Бензема много ми помогна, защото той е добър човек, познаваме се от Франция. Съдействаха ми и Рамос, и Кристиано...Всички. Йозил ми напомни колко важна е точността, с него заедно работим в залата.

От момента, в който ти дойде Бензема отбеляза много попадения...

-Когато пристигнах казах, че идвам да помагам, а не да навредя на Карим. Нямам нищо против той да вкара 100 гола, а аз нито един, защото и двамата сме тук, за да печелим трофеи. Искам да спечеля Шампионската лига, да побеждавам с отбора си, индивидуалните отличия не ме интересуват. Дайте ми договор, в който пише, че ще спечелим Десетата с 2:0 с два гола на Бензема и ще го подпиша веднага.

Даваш ли му съвети?

-Казвам му, че във футбола единият ден си герой, а на следващия - най-критикуваният футболист. Затова трябва да се наслаждаваш на играта. Той работи упорито и ние му вярваме безкрайно много. Той идва по-рано на тренировки и работи в тренировъчната зала.

С кой се чувстваш най-комфортно на терена?

-Нямам предпочитания. Разбирам се добре с Чаби, защото той говори отлично английски. Освен това се чувствам добре с Лас и Йозил, Ди Мария и Бензема.

Йозил напомня ли ти за Зидан?

-Имат нещо общо. Той е прекрасен играч. Разбирането му за играта е уникално. Все едно има очи и на гърба си.

Разбираш ли, че вече си спечелил „Бернабеу"?

-Да, разбирам го, чувам феновете, които скандират името ми. Да чувстваш любовта на привържениците е много важно.

Допада ли ти когато те наричат Манолито?

-Аз съм африканец, все едно ми е как ме наричат. Знам, че Манолито е умалително и дружелюбно, така че ми харесва. Във Франция ме наричаха Нванку Кану.

Мислиш ли, че можеш да останеш в Реал?

-Надявам се. Ще направя всичко възможно.

Oще: арсенал  арсен венгер  еманюел адебайор  жозе моуриньо  карим бензема  ласана диара  монако  реал (мадрид)  того 


Още от БГ футбол


Видео