Футболът - любимото хоби на силните на деня | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Футболът - любимото хоби на силните на деня

Дидро
09.04.2015, 09:15 (обновена 10.04.2015, 11:44)

1 от 6 снимки Назад Напред

Стоев и Домусчиев

Снимка: © Sportal.bg

Домусчиев е последният пример, че футболът влияе лошо на силните на деня. Захранва допълнително егото и им и ги кара да се държат като всезнайковци. В отговор - декларации като тази от Ловеч, която е... без коментар.

Декларацията на Литекс от сряда привечер превзе новините. Трудно бе да цитираш изразите в нея, без да нарушиш елементарните принципи на етика в журналистиката и уважение към читателя.

Но тя е очаквано и логично следствие от хода на събитията в българския футбол, където няколко богати (и не чак толкова) бизнесмени си играят на "кой е по-по-най" от години.

Футболът - това е любимото упражнение на силните на деня още от средата на 90-те години, когато групировки, важни клечки със съмнителен бизнес и други акули у нас започнаха съревнование чрез хората по екипи долу на терена.

В средата на 90-те Левски и Славия премериха сили за титлата, а на екипите на едните пишеше ВИС, срещу СИК на гърдите на конкурента. Страховита битка с доста мътни мачове, уплашени съдии и съперникови играчи. Накрая Левски напусна финала за Купата на България и президентът Томас Лафчис нарече съдията Митко Митрев - "Митко Мутрев".

И това бе като изтънчена вечеря в "Риц" с фалшиви усмивки и дъвчене със затворена уста, ако го сравняваме с първите 15 години на новия век.

Покойните Илия Павлов, Георги Илиев, далечните на страната ни физически днес Майкъл Чорни и Цветан Василев, избягващият популярност Васил Божков, адвокат Тодор Батков, босовете на (в един момент) най-голямата сметопочистваща фирма "Титан" Димитър Борисов и Иво Иванов ...

Всички тези люде, поне за малко минали през пиедестала на най-влиятелни в родния бизнес живот, са бивши или все още управляващи футболни клубове у нас.

В сряда двама от тях - Гриша Ганчев, който е сред доайените във футбола, и Кирил Домусчиев - определено силният на деня не само около футбола, влязоха в директен сблъсък.
Литекс и Ботев били уредили мача.

"Топлата връзка", за която Домусчиев говори в доста егоцентрично и самонадеяно интервю по телевизията, която изпълнява неговия проект за тв правата, явно би следвала да е между Ганчев и Цветан Василев, въпреки че вторият официално не е в Ботев от месеци.

В отговор се чу за "намазана делиорманска мастия, самовлюбен, опит да се самоизнасили" и прочие изрази, от които ти става неудобно. Ако не ти е смешно, защото за хората, следящи футбола от толкова години, си е майтап. Поредната декларация на ниво "махалата".

Интересно как бизнесмени, за които се говори или знае, че управляват фирми с хиляди служители и огромен оборот, падат на такова ниво. Нерядко те изтикват напред дипломите си - образовани са. Но като нагазят във футбола не им личи.

Има теза, че футболът като игра на страст, емоции и пряко съперничество заразява - на трибуните и Бил Гейтс е равен с обикновения фен. Крещи и псува.

Но май е време да помислим и за другата теза: Просто на някои хора това им  е нивото. Дали във футбола, дали в обществено-политическите и икономически взаимоотношения, те така разрешават споровете си. С мерене и пъчене на гърди, когато са силни на деня. И снишаване после, когато (а у нас неизбежно се случва) плочата се обърне.

Футболът у нас е към фалит и закриване, ако не следите новините. Не повече от 3-4 отбора могат да си позволят баланс на счетоводството, който УЕФА да одобри. Останалите минават между капките с огромните си дългове, но те се трупат и ... не се знае докога ще продължи това.

Дотам я докараха най-богатите хора в последните две десетилетия. Не останаха много, които не се изпъчиха с някое шалче през годините, не напънаха мускули за някоя титла, не написаха по някоя такава декларация като от Ловеч и не дадоха поне по едно такова самонадеяно интервю в стил "аз знам всичко", както го направи босът от Разград.

Ето дотук стигна футболът с тях. Проектът "Лудогорец" за момента е успешен и шефът му е на гребена на вълната. Той диктува и правилата, а изглежда това важи не само за футбола. Но Домусчиев все по-често ще чува думи като тези, които му написаха от Ловеч.

Такава е средата в сферата, която се превръща в любима за чесане на егото на най-влиятелните хора у нас.

А когато те са и силни на деня - комбинацията става страховита и се раждат малки Наполеоновци, решили, че държат всичко в ръцете си. Никога преди Домусчиев никой не бе опитвал и да го официализира, както стана с договора за тв правата, подчинил цялата "А" група на волята на един президент на клуб. Е, ето това е новото в иначе познатата стара картинка.

И Гриша Ганчев, както скоро ще стане и с други, не харесва това.

Упражнението по его продължава.

Но футболната топка издиша от толкова ритници по нея от хора, които не са обути в обувки с бутонки, а с островърхи и много скъпи, лъснати такива.

Oще: босове  ботев  бфс  гриша ганчев  кирил домусчиев  простотии  футбол  цветан василев 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео