Бърни Екълстоун и Рон Денис: Едно време беше друго | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Бърни Екълстоун и Рон Денис: Едно време беше друго

Formula1.com
09.07.2010, 11:47 (обновена 11.07.2010, 14:55)
Рон & Бърни

Снимка: © Getty Images

Денис и Екълстоун - дългогодишни съперници и стари приятели

- Вие сте легенди във Формула 1 и се познавате отдавна. Помните ли кога се видяхте за първи път?
Рон Денис: В края на 60-те работех с Купър във Формула 2 и в един напрегнат състезателен уикенд видях как Бърни играе на дама с нашия пилот Йохан Ринд!
Бърни Екълстоун: И днес обичам тази игра!
- Рон, Бърни ли беше вашият герой на младини?
Р.Д.: Не, разбира се. Той мислеше само за пари, а моите герои бяха пилоти. Аз ги смятах за гладиатори - в онези години участието им във Ф1 често им струваше живота. Моят герой беше Джим Кларк. В Гудууд той кара в три категории в един ден и във всички атакуваше на предела. Джим бе невероятен - потресаваща аура, талант и маниер на пилотиране.
Б.Е.: Съгласен съм!
- Рон, никога ли не ви се е искало сам да пилотирате?
Р.Д.: Не. Бързо разбрах, че не е шега работа.
- През септември се навършват 40 г. от фаталната злополука с Йохан Ринд на Монца. Какво можете да ни разкажете?
Р.Д.: Един момент няма никога да забравя. Това стана по време на Гран при на Германия, през 1967 г. на Нюрбургринг. Машините стояха на старта, до състезанието оставаха няколко минути, а нашият пилот Йохан Ринд не се виждаше никъде. Помолиха ме да го открия. Независимо от австрийския паспорт той беше германец. Открих Йохан зад бокса - стоеше с цигара в устата и не бързаше за никъде. С невероятно спокойствие той каза: "Без мен могат да правят всичко, но не и да стартират Гран при на Германия!" Малко арогантно, но впечатляващо
Б.Е.: Да, беше бурно време. Днес всички процедури са разписани по секунди, а в онези години гонката започваше в момента, в който всички бяха готови. Веднъж в Мексико задържахме старта цели два часа!
Р.Д.: Да, пилотите не искаха да стартират, защото феновете стояха прекалено близо до трасето. Когато започнаха да мятат бутилки, решихме, че е време да стартираме. Днес, благодарение на Бърни, организацията е много по-добра.
Б.Е.: Забравете това, моето състезание започва след финала, когато напълня чантата с банкноти!
- Някой отказвал ли е да плати?
Б.Е.: Имахме проблеми в Испания, но скоро всичко си дойде на мястото.
- Наистина ли сте носили парите в чанта? Говорим за милиони...
Р.Д.: Да, така е. Например след Гран при на САЩ в Уоткинс Глен Бърни отиде в местната банка в понеделник сутринта и в Мексико пресече целия град с цял куфар пари, които депозира в сейфа на хотела. Днес това звучи невероятно, но тогава беше друго време.
Б.Е.: Помните ли Монако? Отборите имаха гаражи в плесенясали автопаркинги.
Р.Д.: О, да, и механиците трябваше да изкарват колите надолу по хълма до боксовете.
Б.Е.: Днешните отбори трудно могат да си го представят.
- Рон, лесно ли решихте преди 2 години да напуснете Ф1?
Р.Д.: Да, сутринта на път към базата си помислих, че е настъпил подходящият момент.Тимът бе шокиран, но аз исках да отделя повече време за частния си живот. Знаех, че Мартин Уитмарш, с когото си сътрудничехме 21 г., ще бъде подходящ приемник. Той също може да усложни живота на Бърни, както го направих и аз.
- Кои успехи във Ф1 са най-значими за вас?
Р.Д.: Нека разгледаме този въпрос от друга страна. Например Бърни Екълстоун преживя два стадия в бизнеса. В ролята на ръководител на отбора той мислеше само за победи, а щом се съсредоточи върху бизнеса, победата вече означаваше да заработиш повече от другите! Бърни успя да продаде част от бизнеса, съхранявайки контрола, което е удивително. Представете си, че сте продали кола, но сте оставили ключа у себе си - блестяща сделка!
- Рон, не постъпихте ли и вие така, продавайки част от акциите на Mакларън на компанията Mерцедес? При това запазихте контрола над отбора и винаги имате решаващата дума.
Р.Д.: Това не е най-важното. Мерцедес инвестира средства в отбора и постави само една цел - победа.Победата на Макларън стана победа на Мерцедес
Б.Е.: Рон ме впечатлява с това, че е твърд, но справедлив ръководител. Винаги можеш да разчиташ на неговата дума, без дори да подписваш бумаги.
- Рон откри Люис Хамилтън, когото вие веднъж нарекохте подарък за Формула 1.
Б.Е.: Открил Люис ли? Според мен просто извади късмет.
Р.Д.: Не е късмет, а част от нашата програма. Ние дълго време поддържахме младите пилоти и Люис бе един от тях. Сега също подкрепяме един невероятно талантлив млад състезател по картинг. Засега не го познават, но скоро и той ще жъне успехи като Люис. С Бърни имаме едно общо качество: винаги гоним максимума за сметка на личния живот.
- Рон, във вашия отбор са карали куп звезди - Айртон Сена, Ален Прост, Ники Лауда, Мика Хакинен, Люис Хамилтън, Фернандо Алонсо. Как откривахте подхода?
Р.Д.: Всичко зависеше от обстоятелствата. Когато за пръв път оглавих отбора, аз бях по-млад от моя пилот Греъм Хил, който ме въведе в курса на нещата.С Лауда, Сена и Прост поддържахме дружески отношения, свързани и с възрастта, а с Хамилтън и Алонсо - по-скоро бащински. Прост и Сена имаха различен характер и темперамент - те не се доверяваха един на друг и аз им позволявах да се борят на трасето.
- Какъв беше проблемът между Хамилтън и Алонсо?
Р.Д.: Просто е: Алонсо не очакваше, че Хамилтън ще се окаже толкова конкурентноспособен в дебютния си сезон. Преди началото на сезона той ми довери, че договорът с новобранеца може да струва на отбора Купата на конструкторите. Фернандо бе пресметнал всичко, с изключение на факта, че Люис ще му хвърли ръкавицата. Това бе причината за конфликта.
- Как оценявате конкуренцията на пилотите от Ред Бул, която доведе до стълкновение в Истанбул?
Р.Д.: В Ред Бул могат да бъдат щастливи - пресата писа за това няколко седмици. Нищо не влияе толкова положително на продажбите, както лошите новини. Бърни, прав ли съм?
Б.Е.: Абсолютно!

Oще: бърни екълстоун  макларън  рон денис  формула 1 


Още от БГ футбол


Видео