Роналдо: Понякога съм уморен от обидите към мен | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Роналдо: Понякога съм уморен от обидите към мен

AS
26.02.2011, 16:18 (обновена 27.02.2011, 16:45)
Кристиано Роналдо

Кристиано Роналдо иска да спечели титла с Реал, а не да подобри рекорда за най-много вкарани попадения в първенството

В началото на сезона играехте доста егоистично и често Ви критикуваха за това. В последните мачове не отбелязахте гол, но получихте достатъчно похвали заради отличното си взаимодействие със съотборниците...

- Не живея живота си, мислейки си какво ще кажат останалите. Мисля само за собственото си мнение и съм концентриран върху футбола. Не се притеснявам на следващия ден след изигран мач за онова, което ще чуя по радиото или ще прочета във вестниците. Продължавам да работя без да придавам значение на това дали ме критикуват или ме хвалят.

Сега виждаме един по-зрял Кристиано, който играе главна роля в колективните изяви на Реал...

-Отборът не може да зависи от един или друг играч, това е лош сигнал. Имаме добър тим, а аз винаги успявам да се адаптирам към обстоятелствата на конкретния двубой и към играчите, които са на терена. Мистер (б.р. - Жозе Моуриньо) е този, който решава къде и как трябва да играя. Ако това, което той иска от мен се получи тогава семейството ми, феновете и аз самият оставаме доволни.

Може ли да се каже, че сега преживявате най-добрия период в кариерата си?

-Да. Винаги търся баланса в работата си. Върша я добре и въпреки това до този момент не съм спечелил нищо. Надявам се обаче да завоювам много титли.

Винаги казвате, че се стремите всеки ден да подобрявате някой аспект от играта си. Как мислите какво още трябва да усъвършенствате в изявите си?

-Ако смяташ, че знаеш и можеш всичко, никога няма да постигнеш успех. Винаги трябва да се опитваш да подобриш нещо, да се усъвършенстваш. Именно това правя. Онова, което съм правил на 18 или 19 години го правя и днес, прибавяйки към него и нови неща. Сега съм много по-зрял като футболист. Опитът ти дава стабилност и ти помага да се чувстваш по-стабилен на терена. Опитвам се да се уча от мач на мач.

Смятате ли, че е възможно през този сезон да подобрите рекордите на Уго Санчес и Сара от по 38 отбелязани гола в първенството?

-Не съм обсебен от идеята да го направя. Онова което искам е титлата. За мен рекордите не са от такова значение. Онова, към което се стремя е да помогна на отбора си да спечели титлата, защото вече две години не успяваме да го направим. Не желая нищо друго.

Защо смятате, че съперниците проявяват все по-голяма враждебност към Реал?

-Когато отиваме в някой град на летището или в хотела ни посрещат много топло. Не мога да разбера обаче защо след това отношението им се променя, освиркват ни, обиждат ни. На този въпрос е трудно да се отговори, аз самият не мога да си обясня тази промяна, която се случва с хората в мига, в който стъпят на стадиона. Явно просто трябва да се примирим с това. Знаем, че във футбола има много завист, защото не са малко хората, които искат да са на наше място. Мистер даде много ясен пример когато говореше за мача с Осасуна. Той каза, че те са играли антифутбол, хвърляли са допълнителни топки на терена, лежали са по тревата, защото играчите на Осасуна до един искат да играят в Реал, да постигат нашите успехи. Хареса ми това изказване, направи ми впечатление. На стадиона ни гледат много хора, които не разбират привилегированото ни положение. Затова се опитват да ни разконцентриран с нападки и критики. Но сме длъжни да сме подготвени за такова нещо

Но за последните два месеца в мачовете като гост Вие играхте безукорно и никой не може да ви упрекне в нищо...

-Феновете на съперника може да правят всичко, което искат, но трябва да са наясно, че няма как да повлияят на изявите ми, не могат да разрушат психиката ми. Те може да нахлуят на терена, да ме ударят, но аз пак няма да променя начина си на игра. На когото му харесва, харесва му. А на който не му допада - да си стои в къщи. Не съм от желязо, знам, че все още има някои жестове, които не бива да използвам. Но е много лесно да говориш за самоконтрол когато лежиш в къщи на дивана и гледаш мач. Когато през половината двубой се намираш под натиск, много хора те обиждат или обиждат майка ти е трудно да не отговориш. Опитвам се да се въздържам и да се отнасям към това като към стимул да свърша по-добре работата си.

Не ви ли е минавало през ума след такова отношение от страна на феновете на съперника и след непрестанните удари, които получавате на терена да напуснете Испания?

-В момент на слабост през главата ти минават всякакви мисли. Но тъй като психически съм доста устойчив се опитвам да се абстрахирам и да не изпадам в подобна ситуация. Но все пак съм имал такива моменти, в които съм си мислил, че съм прекалено уморен от обидите по мой адрес и по адрес на хората, които обичам. Но тези неща са част от футбола и като цяло мога да кажа, че съм щастлив в испанското първенство. Хората в Мадрид се отнасят страхотно към мен. И ако сега трябва да избера къде да изживея живота си - дали в Португалия или в Испания, признавам ще избера Испания. Чувствам се отлично тук.

Понякога доста ясно се вижда, че съперникът се старае да ви навреди, докато отношението към Меси като че ли е друго. Имате ли подобно усещане?

-Не искам да влизам в полемика кой е по-фаулиран. Онези, които анализират срещите са доста умни и знаят каква е реалността. Ако кажа това което мисля, думите може да окажат голямо влияние и хората ще започнат да ме критикуват. Затова предпочитам да не казвам нищо. Ако камерите и диктофоните са изключени мога да споделя моята гледна точка и вие да потвърдите дали съм прав или не. Не мисля, че играчите на съперника ме атакуват с мисълта да ме контузят, защото смятам, че и те като мен са на терена, за да си свършат работата максимално добре. Надявам се обаче в бъдеще ситуацията да се подобри.

Мислите ли, че на стадионите, в които ви обиждат ситуацията може да се промени и нападките да се превърнат в похвали?

-Мечтая си затова или но засега хората, които отиват на стадиона предпочитат да освиркват играчите, които са на терена, а не да ги аплодират. На мен не ми е необходимо някой да ми казва - направи това, а не онова. Аз знам кога съм играл добре и кога зле и се опитвам да поправя недостатъците си.

В предишния сезон цялото внимание и натиск бе върху Вас, с идването на Моуриньо обаче ситуацията като че ли се промени. Оценявате ли това?

-Да, разбира се. Радвам се, че е при нас. Не само защото, когато той дойде критиката към мен понамаля. Моуриньо има власт, морал и знае отлично какво говори. На много хора не им харесва, защото не е лицемер и казва онова, което мисли. Наистина съм доволен, че е при нас и се надявам да спечелим много отличия с него.

Моуриньо сподели, че често минава покрай Сибелес и си представя деня, в който ще може да отпразнува там някоя титла спечелена с Реал...

-Аз самият не минавам от там. Странно е, че той го прави.

Виждали ли сте записи на подобни тържества?

- Да, на DVD. Надявам се скоро да преживея нещо подобно. Празнувал съм титли с Манчестър Юнайтед, но да видиш хиляди хора на улицата вероятно е доста впечатляващо зрелище...

Преди няколко седмици в Барселона решиха, че първенството вече е решено. Но Реал никога не се предава, нали?

-Длъжен си да се бориш до край, във футбола може да се случи всичко. Срещу Спортинг (Хихон), например, владеенето на топката от Барселона бе 70%, но въпреки това те вкараха само един гол. В двубоя с Атлетик (Билбао) ситуацията не бе много по-различна. Това показва, че футболът е доста сложен. Можем да спечелим Ла Лига, въпреки че няма да е лесно. До скоро разликата бе седем точки сега е пет, кой знае може скоро да стане две...

Говори се, че в отбора на Реал отношенията между играчите не са особено добри...

-Това е интересен въпрос. Когато при мен всичко е наред, аз играя добре, бележа голове, но сякаш на хората това не им е достатъчно и са заинтересовани да измислят нещо. В Португалия е същото. Така и не успях да разбера как решиха, че отношенията ми с Икер са лоши. Той винаги ми е казвал, че не трябва да съм груб с феновете. Но това не е лъжа, която ме притеснява. Онова, което ме тревожи е, че някой изкарва пари, продавайки невярна информация. Хората обаче трябва да знаят истината.

А каква е тя?

-Слава Богу имам отлични отношения с всички. Да, с някои съм по-близък, отколкото с други, но това е естествено. И в училище е така. По-близък съм с Марсело, Пепе, Кака и Карвальо. Те говорят на португалски, някои от тях са мои съотборници в националния отбор на Португалия и е нормално с тях да сме по-близки. Но имам отлични отношения и със Серхио Рамос и с Икер Касияс, Алваро Арбеола и Чаби Алонсо. Не обичам само хората, които са ми направили нещо лошо, но никой от тях не е постъпил по този начин. Напротив, винаги са ми помагали, защото са отборни играчи. Колективът в Реал е превъзходен. Лас, Адебайор, Карим. Всичко е наред.

Срещате ли се извън тренировките?

-Да, понякога обядваме заедно във Валдебебас. Тези, които са ми по-близки, моите сънародници понякога идват у нас за обяд, излизаме заедно. А понякога се събираме някъде целия отбор. Атмосферата тогава е феноменална.

Истина ли е, че през 2008 г. е имало възможност да подпишете с Барселона, но сте предпочели да изчакате офертата на Реал?

-Винаги съм мечтал да играя в Реал, заради историята, отличията и играчите минали от тук. Още преди да отида в Манчестър Юнайтед исках да играя в Реал. Но тогава получих възможност да играя в Англия и го направих. През 2008 г. към мен имаше интерес и от други отбори, бях близо до преминаване в един от тях, но все пак предпочетох този път да сбъдна мечтата си.

Кой беше този отбор?

-Вече няма значение. Щастлив съм тук, това е моето място.

Бразилецът Роналдо, който наскоро се отказа от футбола има запазено място в историята на Реал със своите 104 гола в 177 мача. Сега Вие имате 67 гола в 72 мача, което звучи многообещаващо...

-За мен ще бъде чест да съм сред играчите, които са останали в историята на клуба. Но тези, които ме познават знаят, че не ме вълнуват рекордите. Хората ще говорят за мен повече ако спечеля титли с Реал, отколкото ако съм вкарал 100 гола, но не съм спечелил нищо. Помнят се титлите, не головете. Хората трябва да знаят, че ще се боря за този отбор, за да печели той титли и няма да си тръгна от Реал, докато не спечеля нещо голямо.

Какво мислите за играта на Раул в Германия?

-Той е пример за подражание, велик шампион. Радвам се, че той успява в Шалке и се радвах на гола му срещу Валенсия в Шампионската лига. Желая на капитана много късмет.

Смятате ли, че Реал е фаворит в Шампионската лига?

-Разбира се. За да спечелим трябва да имаме амбиции. Искаме да стигнем да финала на „Уембли". Считам, че сме фаворити, защото имаме страхотен отбор. Най-богатият клуб в света с най-добрите играчи трябва да бъде сред най-добрите.

Мислите ли, че Арсенал е способен да изхвърли Барселона?

-Мачът в Лондон бе много интересен. Арсенал игра много добре, но Барселона е твърде силна. Любопитно ми е да видя какво ще се получи на „Ноу Камп". И този двубой обещава да е интересен, ще видим какво ще стане.

Смятате ли, че Меси е толкова добър, защото Шави и Иниеста играят с него?

-Това му помага, безспорно. Меси знае, че тези играчи са много важни за него. Все пак те са световни и европейски шампиони. Не говорим за обичайни играчи, говорим за грандиозни футболисти. Разбира се, Меси е феномен, но на този етап Шави и Иниеста са двамата футболисти, които играят решаваща роля на терена за Барселона. Но на мен лично и Педро ми харесва много.

Какво може да постигне отбор, който има в състава си едновременно Меси и Кристиано Роналдо?

-Не знам. Вероятно в PlayStation бихме могли да играем добре заедно. Мисля, че ще се получи (усмихва се).

След година и половина в Мадрид как се чувствате в града?

-Щастлив. Всичко е възхитително. Семейството ми е доволно, аз съм доволен, климатът е добър, почти всеки ден е слънчево. Във възторг съм от Мадрид.

Бихте ли могли да останете да живеете в него?

-Може би. Ако сега трябваше да прекратя кариерата си със сигурност бих останал. Но не всичко зависи от мен. Около мен има много малко хора, но всички те са много важни. Всъщност най-важното, което всеки притежава е семейството му и това може да е решаващ аргумент за това къде ще живея. Само половината от решението е мое, а аз искам да остана в Мадрид.

Промени ли се много животът ви от мига, в който станахте баща?

-Не съм спрял да се занимавам с някои неща след раждането на сина ми, но като цяло да, той промени живота ми. Вече мисля по по-различен начин. Щастлив съм, че съм баща, това винаги ми е било мечта.

Как постъпвате ако ви се прииска да отидете на кино?

-Не ходя на кино, може би за в бъдеще. Когато синът ми стане на три-четири години бих го взел със себе си. Няма да спра да живея живота си, мислейки за това, което ще кажат другите. Избрах си да бъда професионален футболист и трябва да умея на живея с това. Понякога е сложно, но трябва да се справям.

Жертвате личния си живот. Постиженията компенсират ли това?

-Да. Има и трудни моменти, но това е цената, която плащам. Ако аз и колегите ми се замислим обаче за кризата, в която е изпаднал света и която всеки изпитва на гърба си ще осъзнаем, че ни е провървяло. Имаме хубав живот, получаваме добри пари за работа, която ни харесва да вършим. Това е животът, за който мечтаех.

Бихте ли искали да го споделите с баща си?

-Разбира се. Той не е с мен физически, но не спирам да усещам присъствието му. И когато ми е трудно, и когато постигам успехи, то е винаги с мен.

В едно интервю пред AS майка Ви сподели, че не иска да умре без да е видяла сина си да играе в Реал...

-Един от решаващите фактори за преминаването ми в Реал бе подкрепата на семейството ми. Майка ми също като мен искаше аз да играя в този отбор. Тя много обича футбола и винаги ми е казвала, че трябва да бъда играч на този отбор. Тя не пропуска нито един мач.

Според Вас Моуриньо ли трябва да се приспособи към Реал или Реал към Моуриньо?

-И едното, и другото. Длъжни сме да се адаптираме към света, в който живеем, а не да се опитваме да приспособим света към нас. Мадридистите знаят кой е той. Президентът подписа с него, знаейки кой е той и мислейки, че това е най-доброто решение, което е вземал. Моуриньо е идеалният треньор за Реал. Аз съм доволен, а ако попитате и моите съотборници и те ще ви кажат същото.

Какво е отношението ви към Валдано?

-Моето? Прекрасно. Той много ми харесва. Симпатичен е, добър човек. Не ми е направил нищо лошо, а ако не е постъпил зле с мен, няма как аз да направя същото с него. Валдано винаги се е отнасял добре с мен.

А какви са личните ви взаимоотношения с Флорентино Перес?

-Когато идва в съблекалнята се отнася много топло с всички. Вижда се, че футболът му харесва и винаги се притеснява как вървят нещата при нас. За мен президентът ни е феноменална личност, много добър човек.

И последно: Защо Адебайор е непрекъснато усмихнат?

-Той си е такъв. Много се смее. Някои казват, че на терена аз съм много сериозен, все едно непрекъснато съм сърдит. Просто сме различни характери. Адебайор е много забавен, обича да общува със съотборниците си. Приехме го с отворени обятия, той се чувства уютно тук. Той е нападател, с който ми харесва да играя. Но същото важи за Игуаин, и за Бензема.

Oще: жозе моуриньо  икер касияс  кристиано роналдо  реал (мадрид)  серхио рамос  флорентино перес  хорхе валдано 


Още от БГ футбол


Видео