Коментаторът на националната телевизия зове за справедливост и сочи поне два спестени картона на мача Локомотив (София) - Левски. Като се замисли човек, прословутият "Петел" имаше право. Превключваш на вълна английски футбол и там се обсъжда абсурдна дузпа с червен картон, обезсмислила мача Манчестър Юнайтед - Куинс Парк Рейнджърс още в 15-ата минута.
След това гледаш ужасен как съдията не се трогва, че Марио Балотели опитва да откъсне крак на футболист на Арсенал с влизане, което спокойно може да го вкара в затвора. Няма дори картон. Вечерта в Испания настава традиционната истерия, която съпътства всеки мач на Реал или Барса. Съдиите, съдиите, съдиите...
Целият уикенд е една голяма лудница, в която арбитрите са по-важни герои от футболистите. В събота беше същото - Миньор скочи за дузпата в добавеното време, спасило точка за Литекс. Горе-долу по това време Ливърпул изригна за поне две неотсъдени дузпи и какво ли още не, а толкова свириха в Разград срещу Ботев (Враца) и заглавията бяха готови: „Лудогорец бие дузпи до гол...". Вечерта бе време за поредната порция антибарселонистки лозунги и наливането на масло в огъня на мита, че Барса е невероятно подкрепян от съдиите във всеки мач и постоянно.
Вместо да се говори за това, че онзи малчуган с номер 10 вече има 60 гола за сезона, пак се обсъжда как се представил реферът. Защо свирил това тук, а онова там подминал.
Футболът се превръща в истерия с постоянна и лесна за експлоатиране тема. Когато нещо не ни изнася, а отборът ни пада, съдиите са близки и достатъчно големи мишени. По дяволите, те не гледат по 10 повторения, както го правим ние пред телевизорите!
Дори да има тенденция тук или там, едва ли всеки двубой по света е нареден, нагласен и с „пратен с поръчка" съдия. Замислете се - нелепо е, защото другата седмица отборът, който днес е получил дузпа или е винен в побутване, ще бъде от другата страна. Случва се постоянно. Всички се скъсаха да обсъждат дузпата за Барса срещу Милан, но забравиха как в Милано предишната седмица каталунците трябваше да получат две такива и вероятно реваншът щеше да е протоколен.
Доскоро мислехме, че това е нашенският принос - истерията, душенето около всеки съдия и всяко негово решение и жест. Бе патент на едно предаване, в което стоп кадърите са повече от интервютата. Но всъщност - поднасяме извинения към колегите. По целия свят истерията става нетърпима. Почти няма голям мач без скандал около рефера, независимо дали е сбъркал или просто на загубилия така му се иска.
Да се обзаложим, че така ще е и на Славия - ЦСКА, където съдията няма верен ход. Още отсега Венци Стефанов го е обявил за „пратен", каза в поне 10 интервюта, че той идва да загроби неговия отбор. Така ще е и на Левски - ЦСКА, вече традиционно, на Левски - Черноморец, на Лудогорец - Литекс, ЦСКА - Литекс, Лудогорец - ЦСКА... все мачове, които се задават. Можем смело да прогнозираме,че както и да се развият тези решителни двубои от нашето първенство, съдиите ще станат известни и ушите им ще червенеят.
Поглед върху сезона доказва, че решенията се балансират в голяма степен. Както казват англичаните, „в края всичко е равно - свиреното в твоя полза и против теб, затова не си заслужава да го обсъждаш". Казват го, но и те се разболяха от модерния вирус. Не спират да поставят съдиите си в центъра на вниманието. Те са толкова отблизо следени с десетките камери, че са като в един огромен и много гледаем по целия свят Биг Брадър. И няма как да не бъркат, все пак са обикновени хора.
Нашите са в един по-мъничко, локално риалити. Свикнали сме, че са винаги виновни по правило. Ако спрем да им обръщаме внимание за малко, може и да забележим положителното в първенството ни, в отборите и футбола.
И да не е много, заслужава си да се опита.
